Проблемът е кой ще денацифицира самата Руска Федерация, където действа

Проблемът е кой ще денацифицира самата Руска Федерация, където работи един неонацистки режим

Само положителните човешки контакти ще разбият тази черна магия на македонизма, споделя пред Faktor.bg известният историк

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Павлов, в случай че бъдещите генерации четат най-новата ни история, кое събитие от 2023 ще влезе в учебниците?

- Не бих могъл да посоча съответно събитие, само че 2023 без подозрение е една значима година, която очерта някои линии, които не бих нарекъл разграничителни, тъй като от време на време се прекалява с сходни понятия от огромна част политолози и политици. Но това е една година, която от моя позиция е по-добра от предходната, най-много тъй като беше определено постоянно държавно управление и беше отстранено това безвремие, наложено ни от служебните кабинети на президента Радев.

- През тази година действително завърши черната серия от служебни държавни управления. Но Радев продължава с интензивностите си, позиционирайки се като съпротива освен на ръководството у нас, само че и на Европейски Съюз, и на НАТО.

- Аз съм от хората, които са надълбоко разочаровани от Румен Радев и от Илияна Йотова, не бих я пропуснал. Те даваха поръчки за едно уравновесено държание, за едно проевропейско държание. А сега виждаме от президента Радев (и малко по-умерено от страна на Йотова) едно на процедура говорене в жанр Костадин Костадинов, Петър Волгин, което не подхожда на заеманата от тях служба. Казвам служба, защото този пост изисква по формулировка тези персони да въплъщават нацията. Ние споделяме „ обединител на нацията “ – формулировка, която не е напълно точна. По-скоро президентът би трябвало да съставлява нацията в нейната цялост. А виждаме едно държание, намерено враждебно както във вътрешен, по този начин и във външен проект. Използва лексика, която съгласно мен е безусловно неприемлива за държавен глава, повтаря мантрите на съветската агитация, на вътрешната пета колона на тази същата съветска агитация – като сглобка, шарлатани, които за мен са надълбоко несъвместими със самата позиция на държавен глава. Затова за мен Румен Радев и Илияна Йотова са едно доста огромно отчаяние. Очаквахме от тези хора, без значение от техните връзки с Българска социалистическа партия, с левицата и сходни среди, въпреки всичко уравновесено и почтено държание към проблемите на България, а не конфигуриране на обществото, плашене на хората, което по никакъв начин не подхожда на един военачалник. И най-много размахване на съветски опорки, което е скандално.

За мен също по този начин е извънредно недопустимо и антиукраинското говорене на Румен Радев. По отношение на тематиката Украйна ние се наслушахме задоволително – че Крим е съветски, че Русия ще победи във войната, че би трябвало да се подписа мир непременно. Ние всички желаеме да се подписа мир, само че това не може да стане с цената на груба интервенция във делата на една суверенна страна – тя да се откаже от НАТО, от Европейски Съюз, от територии, от своята еднаквост. И виждаме, че на този стадий нещата с съветската експанзия в Украйна са в доста трагична фаза, само че като че ли тези хора получават крила, усещат се все по-щастливи. А ние сме една от жертвите на същата тази нападателна политика на Русия и това не се крие. Освен това към нас се демонстрира едно отношение, което е извънредно обидно – третират ни като второстепенна страна, като някаква марионетка на Москва. Затова съм склонен с управлението на БНР, което спря хибридната изява на Митрофанова. Тъй като от това, което изтече в общественото пространство, се вижда, че изявлението й е било цялостно със закани, с агитация и обиди към България. Нещо, което е неприемливо да се пуска в социална медия.

На процедура натовският военачалник Румен Радев от ден на ден се държи като руски съдружник, най-малкото. Но към него се образува едно лоби от персони, включително и социолози, които се пробват да изградят на президента облика на българския Орбан. Но на мен обаче ми се коства, че се получава един облик, по-близък до този на Лукашенко, което е още по-лошо.

- Но хора от лобито на Радев, като евродепутата Иво Христов, намерено пропагандират концепцията за президентска република, добра ли е тя за България?

- Идеята за президентска република може да се разисква в нашата общност, само че тези, които я оферират, я схващат като президентска република в жанр Путин, Лекашенко, Ердоган. Това е нещо, което опонира на публичните настройки. Но аз си мисля нещо друго. Ние сме парламентарна република със мощна канцлерска институция, по този начин да се каже. Така е по Търновската конституция. Не инцидентно имаме персони като Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Александър Малинов. У нас постоянно мощен е бил министър председателят, сходно на Германия. И в този момент, когато се вършат промени в Конституцията, което е безусловно неотложно, се леят крокодилски сълзи по какъв начин били орязани пълномощията на президента. Те в действителност не са орязани, а са вкарани в някаква вярна посока. Не може еднолично президентът да дефинира за министър председател който си желае, да трансформира курса на страната, да се подписват неприемливи съглашения и други сходни случки. А по-скоро всичко да бъде под контрола на Народното събрание, а оттова и на обществото. Президентската институция да бъде в сходство с действителното й място в политиката на страната, както е в Германия и други страни. Президентът да има на първо място представителни функционалности, да бъде избиран от Народното събрание. Защо не се вършат промени в тази посока? Може би с цел да не се нервира Радев, който е персонификация на президентската институция такава, каквато не би трябвало да бъде. Тоест, би трябвало да се реши имаме ли потребност от тъкмо такава президентска институция или от един доста по-съответстващ на Конституцията и на нашата лична традиция президентски пост.

- Кабинетът на Денков зае явен евроатлантически курс на ръководство, само че среща сериозен отпор измежду опозицията, включително и президента, която се оказа много креслива. Как ще коментирате деградацията на Българска социалистическа партия и обстоятелството, че млади партии като Има Такъв Народ и Възраждане се конкурират по безродие с президента и някогашните комунисти?

- Ами те освен се конкурират, ами просто се води някаква люта борба, кой да бъде по-голям народен изменник. Тъй като тези партии (за мен беше изненада позицията на Има Такъв Народ, които се заявяваха като по-десни и по-евроатлантици) виждаме да извършват и пазят действително ползите на една непозната страна. На процедура има една корист с понятието евроатлантизъм, което звучи от ефира на БНР, от устата на депутати на Българска социалистическа партия и народни представители от партията на Костадинов, като някаква обидна дума. А това действително е същността на актуалното българско развиване – да бъдем част от атлантическата общественост и най-много от западните европейски страни и целия цивилизован свят.

Особено грозно е отбраната на опозицията на тази по този начин наречена алената руска войска, която е една окупационна войска. Това е нещо извънредно - да се пази един главен знак на националното изменничество и на концепцията ние да се превърнем в 16-та република, тъй като в действителност това е дълбокият план на този монумент, е просто неуместно. И виждаме, че тези партии бяха на път и са на път да взривят публичното доверие, да попречат на приемането на бюджета и на други витално значими неща в името на една химера, на една машинация, какъвто е Паметникът на руската войска.

И нещо друго - ние виждаме в публични медии, като Българска национална телевизия, БНР да се леят словоизлияния във прослава на Путин и освен, а и на всички мракобесни режими, които ръководят в Иран, да вземем за пример, хвали се Китай. Аз не споделям, че не би трябвало да се загатват тези държавни, само че това не е нито различно мнение, нито независимост на словото. И виждаме, че хората в Съвет за електронни медии, назначени от Румен Радев, закрилят тази хибридна война, която се води от българския ефир и която, с дребни изключения, съвсем е превзела нашето медийно пространство. И аз се запитвам – какво правят нашите разследващи служби и профилирани органи. А също по този начин за какво в Народното събрание има такава толерантност към държанието на Румен Радев, за какво няма най-малко поръчка за процедура за импийчмънт, каквато несъмнено заслужава.

Има и нещо друго – че Румен Радев, откакто се е заел с политическа активност, която опонира на самата функционалност на държавен глава – да си подава оставката дружно с Йотова и да вършат партия, придвижване или какво там желаят. А мандатът им да бъде приключен от Росен Желязков, ръководителя на Народно събрание. За мен е необяснима търпимостта и на ГЕРБ, на Демократична България, на Политическа партия, които са негово създание, без значение от ужасните връзки сред тях сега. Така или другояче ние не виждаме реакция, каквато заслужава линията, олицетворявана от президента, която е разграничителна, тъй като е в отбрана на непознати ползи – на Газпром, на Русия, на Унгария, на Сърбия и на кого ли не. И тази непрекъсната борба с държавното управление, без да съм последовател на Денков и неговия кабинет, а в тази ситуация и агресивността на президентската институция към едно законно държавно управление надвишава всякаква граница на толерантност.

- Вие удовлетворен ли сте, че към този момент МОЧА няма да стърчи в сърцето на София?

- Разбира се. Той в никакъв случай не би трябвало да бъде издиган. Първо обезобразява концепцията на Княжеската градина, която е нещо напълно друго. Тя би трябвало да бъде възобновена в един естествен човешки тип. Не може против Софийския университет да се извисява над София един окупатор, с автомат в ръка, или както Альоша да господства над целия Пловдив. Трябва да се премисли цялото ни обществено пространство във връзка с такива монументи. Още повече, че има решение на Народното събрание какво съставлява комунизмът като идеология. Така че ние не изпълняваме личните си закони. Напротив – дава се шир на такива антисистемни играчи, несъмнено свързани с непознати сили, да разиграват цирк в цялата страна. Нещо повече, в медии, които имат някакви зависимости от някъде, размахват тезата за разделянето на обществото. Аз следя действителния свят и не виждам никакво разделяне. Не виждам някой да се тръшка за Паметника на руската войска. Виждаме опит на три парламентарни фракции – така нареченото Възраждане, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, да създадат нещо по-масово, а на процедура всичко се свежда до личните им депутати и някаква периферна група техни последователи. Затова беше и тази нервност в Народното събрание във връзка така наречения Паметник на руската войска.

За мен е още по-необяснимо решението на съда да спре демонтажа, което явно почива на някакви правни причини. Но той несъмнено няма да спре нещата, тъй като на този монумент не му е там мястото. Аз съм споделил не един път, че той би трябвало да бъде отстранен. Нека да се направи един исторически парк покрай София -подходящ е теренът на Кремиковци - и там де се съберат такива монументи, които в един естествен порядък да се демонстрират на бъдещите генерации - какво е била тоталитарната страна и кои са нейните герои или антигерои.

- Напоследък тематиката за районен съд Македония още веднъж е изключително актуална- македонските политици отново привиждат в България спънка да започване договарянията за участие в Европейски Съюз.

- Така е, и тя има връзка с това, което говорихме до момента. Реално в районен съд Македония се развиват сходни сюжети, които се развиват и у нас, свързани с въздействието на Москва, през Белград или непосредствено. Партията, нарекла се самохвално Вътрешна македонска революционна организация, повтаряйки името на една патриотична българска организация, на процедура извършва непознати поръчки. Очевидно прави всичко допустимо районен съд Македония да не влезе в Европейски Съюз. Нашата позиция тук би трябвало да бъде кардинална. Засега тя е сносно изразена, още повече, че ние получихме поддръжката и на Европейския съюз. Когато с моите сътрудници посетихме Европарламента в Страсбург, видяхме, че тази наша позиция се приема от депутатите в Екологичен потенциал и не би трябвало да се отстъпва от нея. Сега още веднъж виждаме правилото „ разделяй и владей “, който се прокарва най-много от Северната империя, решила оптимално и по всевъзможен метод да пречи на груповия Запад, което съгласно мен е във щета и на самата Русия.

-Как можем да излезем от това самоубийствено тресавище, има ли лек против разродяването сред българи и македонци?

-Единствената терапия е истината и нашата по-последователна линия на наличие в районен съд Македония – със средствата на стопанската система, на културата, на засилените контакти сред хората от двете страни, побратимяването на градове. Добрите човешки контакти ще разбият тази черна магия на македонизма, който за жалост е проникнал много надълбоко в македонското общество. Но има премного хора с българско съзнание в районен съд Македония, които ние нямаме право да изоставим. Същото се отнася и до българите по целия свят.

-Каква е вашата прогноза за 2024 година – доживяхме рухването на МОЧА, ще доживеем ли и капитулацията на Русия пред Украйна и демократичния свят?

- За страдание позицията на Империята на злото 2, в каквато Путин трансформира Русия, както Сталин беше трансформирал Съюз на съветските социалистически републики в империя на злото, нещата са доста комплицирани. Ние виждаме, че на Запад надвиват егоистични ползи – виждаме какво е държание на Доналд Тръмп и неговите последователи. В последна сметка обаче Украйна ще надделее в този спор, изключително в случай че получава съответна поддръжка, а не на час по лъжичка или слаба поддръжка. Украйна има цялостно право да си върне завладените земи, би трябвало да има и мирни договаряния. Но виждаме наглото държание на Владимир Путин и това, че специфичната военна интервенция не е трансформирала задачите си – да бъде денацифицирана Украйна. Но аз запитвам - кой ще денацифицира самата Руска Федерация, където имаме един неонацистки режим, една клептократична върхушка, която е склонна да рискува бъдещето на планета за своите брутални ползи.