Старо гробище вади съпрузи от вечния им сън
Призраци влудяват младо семейство, което се е надявало да си спретне уютно фамилно гнездо, без обаче да подозира, че на мястото на новия дом преди е имало гробище.
Историята на новодомците, полудели от призрачните офанзиви, стана мотив американски медии да напомнят историята на Сам и Джудит Хейни, които при започване на 80-те години дружно с редица други фамилии си купуват къща в региона на Нюпорт в Хюстън, Тексас. Всичко е добре досега, в който вземат решение, че в задния им двор чудесно ще се впише дребен басейн. Когато стартират да копаят там, възрастен комшия ги предизвестява да не го вършат. На въпросното място е имало остатъци от надгробни плочи, спомня си той. А от родителите си знаел, че в миналото там е имало гробище. Младите стопани обаче са прекомерно въодушевени от концепцията да се плацикат в басейна, с цел да извърнат внимание на такива отживелици. Затова не престават да копаят. До момента, в който лопатата не удря на твърдо. Така изникват два ковчега, положени компактно един до различен. Заедно в живота и в гибелта, Бети и Чарли Томас си спели умерено, когато лопатата ги разбудила. И това доста, но доста ги ядосало. От 30-те години на предишния век те спели непробудно и се надявали това да продължи вовеки веков. Съпрузите, чиито венчални халки още стояли на нежните им пръсти, се оказали извънредно отмъстителни. Киселяците не спрели да тормозят натрапниците, осмелили се да нарушат покоя им. Така семейство Хейни били принудени да слушат непрекъснато отваряне и затваряне на порти и прозорци, стартиране на водата в тоалетната, гасене и палене на лампи, написа Телеграф.
Съседите на двойката Бен и Джийн Уилямс също имали недоволства, свързани със светлини, стартиране на тв приемника, развъртане на кранчето за вода, както и за неземни звуци и свръхестествени феномени.
Според съседи край цветните им лехи се появили кратери с безспорна форма на ковчег. Запълнили ги, само че след няколко дни отново се отворили. От време на време сенки също се плъзгали по стените, съпроводени от шепот и гнилостна миризма. Бен Уилямс срещнал две призрачни фигури в дома си. Вървели с мудна крачка по коридора и профучали бързо, когато го забелязали.
Скоро и други несгоди се стоварват върху новите заселници: внучката на Уилямс умира, последва я и дъщерята на Хейни. Семейството се пробва да съди компанията, която им е продала къщата, само че тя в това време е оповестила фалит. Притиснати от събитията, най-после Хейни подхващат единствения вероятен ход – изоставят дома си и търсят леговище в различен град.
Любопитна детайлност е, че след напускането им неволите на останалите съкварталци се преустановяват като с магическа пръчка. Явно недоволството на събудените покойници е било ориентирано единствено към две от фамилиите. Така и не излиза наяве за какво призраците са приели без запаси идващите стопани на къщите.
Подобна история се разиграва и в различен пропуснат от Бога район. Младо семейство – мъж, жена и двете им дребни деца, са във екстаз от новия си дом. Но когато разполагат в него мебелите и окичват стените с картини, откриват, че новата класификация не се нрави на невидимите жители на дома. Така картините стартират да се местят от една на друга стена, а шкафовете страховито се отварят и скрибуцат през нощта. Чак тогава, до момента в който се пробват да открият какви са аргументите за невидимото наличие, жителите на къщата научават, че в миналото тук е имало остаряло гробище. И макар че скелетите от него са преместени акуратно, евентуално някой е останал затиснат под основите на къщата.
Семейството вика на помощ всевъзможни експерти. Накрая стигат и до специалист по духове, който идва на оглед. В една от стаите той разкрил надпис с кръв: „ Напуснете тази къща, преди да е станало прекомерно късно “. Но към този момент било прекомерно късно. В една тъмна вечер, когато брачният партньор се върнал вкъщи, той разкрил, че жена му и децата му са изчезнали. Започнал да претърсва къщата в търсене на околните си и тогава погледът му паднал върху остарял сандък в ъгъла на стаята. Когато го отворил, той намерил човешки тела, превърнати на безформеност. В суматохата си мъжът се опитал да напусне къщата, само че всички порти и прозорци били заключени от вътрешната страна. Той осъзнал, че е останал самичък с това, което е вътре в злокобната къща. Всичко останало – шепот, стъпки, надвиснали сенки, е плод на развинтено въображение. Нито един от жителите на къщата повече не се появил, а легендата напуснала мястото, с цел да стартира да води собствен личен живот.
