Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве ѝ робува - ХАЛИЛ ДЖУБРАН
Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е цялостен с вярвания и празен откъм религия.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде самун, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата лична преса.
Горко на народ, който приветства побойника като воин и счита блестящия поробител за великодушен.
Горко на народ, който насън презира някоя пристрастеност, а нескрито ѝ робува.
Горко на народ, който издига глас единствено когато крачи в погребална върволица, гордее се единствено с руините си и се съпротивява единствено когато вратът му е подложен сред меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов лидер с фанфари, а го изпраща с пищялки, единствено с цел да посрещне различен още веднъж с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а мощните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разграничен на части, всяка от които си фантазира, че е народ.