♥ С малко знание не може да се разбере голямото знание
Притча за неведомите пътища на живота и по какъв начин нещо, което в всекидневието възприемаме като неприятно, след време може да се окаже потребно. И противоположното.
(Raphael, „ The School of Athens ”, detail)
Учителят пътешествал със своите възпитаници. Една вечер те помолили да пренощуват в богата къща. Стопанинът им разрешил с отвращение, хвърлил им в конюшнята наръч сено, дал им дамаджана с вода и парче корав самун. На другата заран учителят предиздвикал учениците си да съберат всичките си пари и да ги дадат на стопанина, като му благодарят.
На идната нощ те помолили да пренощуват в една бедна къщичка. Стопанинът заклал единствения си овен, приготвил им пилаф и ги настанил да спят в дома му. На сутринта учителят събудил учениците си още преди да се е събудил стопанинът, запалил къщата му и ги предиздвикал незабавно да си тръгнат.
През целия ден учениците мълчали, обзети от тягостни усеща. Вярата в тях се борела с възмущението. Накрая учителят им разрешил да му зададат въпросите, които ги измъчвали. Настанала врява. Всички почнали да се възмущават от това, че са дали на богатия последните си пари, а на положителния човек, вместо да му благодарят, му запалили дома.
– Е, какво пък – казал им учителят, – с малко познание не може да се разбере огромното познание. На богатия му липсваха точно нашите пари, с цел да се впусне във финансова случка, която ще го разори изцяло. А бедният човек през целия си живот е живял върху злато, само че не е знаел това. И в този момент, когато разчиства останките от изгорялата си бедна къщичка, той ще открие огромна дамаджана със златни монети.
От: Валерий Синелников, „ Ваксина срещу стрес ”, изд. СофтПрес
* Raphael, „ The School of Athens ”, detail
