Не бъди чаша, бъди езеро
Притча за болката
Един влъхва се уморил от непрекъснатите недоволства на своя възпитаник. Решил да му даде елементарен урок. Една заран го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят предиздвикал намръщения млад мъж да изсипе шепа сол в чаша с вода и след това да я изпие.
- Е, каква е на усет? - попитал той.
- Горчива - отвърнал ученикът.
Учителят се усмихнал, а след това споделил на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът му рекъл:
- Пий в този момент от езерото.
Вкусил младежът от водата, а учителят още веднъж го попитал:
- Какъв усет има?
- Сладък - отвърнал той.
Седнал тогава учителят до своя възпитаник, който толкоз му напомнял на самия него преди години и му споделил:
- Болката в живота е като шепа сол - нито повече, нито по-малко. Тя постоянно остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който я разтваряме. Затова ме чуй - когато те боли, можеш само да разшириш личното си усещане. Не бъди чаша, бъди езеро.
Илюстрация ~ Pinteres
