Икономистите на Дондуков 1 декларират: Само позитиви от приемането на еврото
Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система. Дори понастоящем валутният ръб в страната се възприема като благонадежден и затова разликите в лихвените проценти по отношение на тези в еврозоната са относително дребни.
Освен това българската банкова система към този момент е под надзора на Единния контролен механизъм на Европейската централна банка.
От друга страна, участието в еврозоната би донесло на България някои спомагателни преимущества, като да вземем за пример по-лесно ръководство на ликвидността на българските обществени финанси и понижени транзакционни разноски при търговията.
Освен това България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол.
Това са главните заключения, посочени в Автори на разбора са Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов. Всички създатели са членове на Съвета за стопански разбори.
Анализът показва обстоятелства, свързани с евентуалните стопански резултати от присъединението на България към еврозоната. Той се концентрира върху четири тематики, които създателите считат за най-важни във връзка с присъединението на страната към еврото, а точно – резултатите върху инфлацията, комерсиалната интеграция, финансовите потоци и лихвените проценти.
В разбора е показан опита на сравними страни от Източна Европа директно преди и след приемането на еврото като насочна точка за схващане на евентуалните резултати за България.
В документа се показва, че е належащо фокусиране върху няколко стопански целта.
Първо, предвид на документираното от откривателите еднократно в началото нарастване на ценовите равнища при услугите, както и на усещанията за инфлация, за България е значимо да ползва политиките, употребявани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.
Второ, наклонността към по-голяма финансова интеграция с останалата част от Европейски Съюз ще продължи, когато България се причисли към еврозоната, както заради банковия съюз, по този начин и заради нарасналата комерсиална интеграция.
Независимо от това, рискът от неустойчивост в финансовите потоци и кредитни взривове, въпреки и стеснен, би трябвало да бъде следен и при потребност да бъдат приложени подобаващи политики. Макропруденциалните политики, като антицикличния банков финансов буфер, са измежду ограниченията, които биха могли да се употребяват, в случай че този риск се увеличи.
Не на последно място, България организира консервативна фискална политика, която способства за доверието към валутния ръб. Присъединяването към еврозоната би имало лимитирано влияние върху лихвените проценти.
Въпреки това е значимо да бъде продължена традицията на фискална политика в сходство с договорите на Европейски Съюз, с цел да бъдат избегнати опасности за доверието в обществените финанси на страната.
От 27 юни ротационният предстоящ министър председател и сегашен външен министър Мария Габриел е председател на Съвета за стопански разбори.
ТЕМА преди 23 часа 2558 преди 1 ден 1516 преди 1 ден 1799
Освен това българската банкова система към този момент е под надзора на Единния контролен механизъм на Европейската централна банка.
От друга страна, участието в еврозоната би донесло на България някои спомагателни преимущества, като да вземем за пример по-лесно ръководство на ликвидността на българските обществени финанси и понижени транзакционни разноски при търговията.
Освен това България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол.
Това са главните заключения, посочени в Автори на разбора са Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов. Всички създатели са членове на Съвета за стопански разбори.
Анализът показва обстоятелства, свързани с евентуалните стопански резултати от присъединението на България към еврозоната. Той се концентрира върху четири тематики, които създателите считат за най-важни във връзка с присъединението на страната към еврото, а точно – резултатите върху инфлацията, комерсиалната интеграция, финансовите потоци и лихвените проценти.
В разбора е показан опита на сравними страни от Източна Европа директно преди и след приемането на еврото като насочна точка за схващане на евентуалните резултати за България.
В документа се показва, че е належащо фокусиране върху няколко стопански целта.
Първо, предвид на документираното от откривателите еднократно в началото нарастване на ценовите равнища при услугите, както и на усещанията за инфлация, за България е значимо да ползва политиките, употребявани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута.
Второ, наклонността към по-голяма финансова интеграция с останалата част от Европейски Съюз ще продължи, когато България се причисли към еврозоната, както заради банковия съюз, по този начин и заради нарасналата комерсиална интеграция.
Независимо от това, рискът от неустойчивост в финансовите потоци и кредитни взривове, въпреки и стеснен, би трябвало да бъде следен и при потребност да бъдат приложени подобаващи политики. Макропруденциалните политики, като антицикличния банков финансов буфер, са измежду ограниченията, които биха могли да се употребяват, в случай че този риск се увеличи.
Не на последно място, България организира консервативна фискална политика, която способства за доверието към валутния ръб. Присъединяването към еврозоната би имало лимитирано влияние върху лихвените проценти.
Въпреки това е значимо да бъде продължена традицията на фискална политика в сходство с договорите на Европейски Съюз, с цел да бъдат избегнати опасности за доверието в обществените финанси на страната.
От 27 юни ротационният предстоящ министър председател и сегашен външен министър Мария Габриел е председател на Съвета за стопански разбори.
ТЕМА преди 23 часа 2558 преди 1 ден 1516 преди 1 ден 1799
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ