Сквален – тайният двигател на младостта и имунитета
Природна аптека
Добива се от черен дроб на акула
В света на потребните субстанции всичко е като в Холивуд: има звезди от първа големина, като известните витамини С, В, Е, а има и скромни „ сиви кардинали “, без които не можем. Един от малко известните герои е скваленът. Това изумително химическо съединяване, даже в микроскопични количества, може да направи същински чудеса.
Скваленът е обвързван със синтеза на холестерол, стероидни хормони и витамин Д в човешкото тяло. Използва се в козметиката, а неотдавна – и като имунологичен адювант във имунизациите. Всички растения и животни създават сквален, в това число и хората.
Във фармацията светложълтата полупрозрачна течност се добива най-вече от масло от черен дроб на акула, само че може и от растителни източници – масла, семена на щир, оризови трици, пшеничен зародиш и маслини. Рекордно количество сквален (8%) се намира в маслото от амарант, растителна просвета, добре позната на тези, които поддържат диета без глутен. Ацтеките и инките са боготворили амаранта.
Скваленът получава името си от латинската дума за акула - squalus. Именно в черния дроб на този граблив жител на дълбините при започване на предишния век японски учени под управлението на Цуджимото Мицумаро откриват забавното химично съединяване. Изследването на множеството потребни свойства на сквалена продължава сполучливо и до през днешния ден. Той се бори с раковите кафези, резервира младостта, поддържа имунната система, усъвършенства работата на сърцето и хормоните. И в това време е нетоксичен и безвреден във всяка централизация.
От биохимична позиция скваленът е натурален неутолим въглеводород, само че за неговото устойчиво положение са нужни водородни атоми. Както знаем, човек се състои от 80% вода и точно с нея скваленът реагира, освобождавайки О2 и насищайки клетките с него. Поради това скваленът постоянно се назовава " кислороден витамин ".
Именно неналичието на О2 в организма води до прибързано стареене и развиване на тумори. Правилното наличие на сквален в организма предизвиква подмладяването на клетките и се бори със свободните радикали. Скваленът подтиква имунната система, която пази организма от всевъзможни инфекции и вируси.
След като идентифицираха потребните качества на сквалена, учените започнаха да търсят различни източници за това неповторимо вещество. Първите години на „ скваленовия взрив “ се трансфораха в същинска покруса за популацията на дълбоководните акули: заради цената на черния им дроб те бяха под опасност от заличаване.
За благополучие откривателите откриват изключително огромни количества сквален в кожата на американския бобър, скалопаса и някои растения и по този начин стигат до „ анемичен “ и наличен метод за приемане на това скъпо вещество.
Скваленът е открит в редица растителни култури. Зехтинът екстра върджин съдържа към 1% чист сквален. Това способства за антиканцерогенните свойства на маслиновото кюспе и изгодите от средиземноморската диета. Освен това скваленът се съдържа в оризовите трици и маслото от пшеничен зародиш, както и в маслата от палма и амарант.
Има разлика сред сквален и неговата основана в лаборатория версия сквалан. Вторият има две съществени преимущества пред „ прародителя “: по време на производството му не се повреждат животни, тъй че скваланът не опонира на веганската философия; по-стабилен и резистентен е на окисляване.
Аптечният сквален и сквалан, продавани като съставки на витаминни комплекси или хранителни добавки, оказват помощ за отбрана на организма от възпаления, вируси и разнообразни инфекции. Те управляват имунната система и не дават късмет на нездравословните бактерии и други външни отрицателни фактори.
Добива се от черен дроб на акула
В света на потребните субстанции всичко е като в Холивуд: има звезди от първа големина, като известните витамини С, В, Е, а има и скромни „ сиви кардинали “, без които не можем. Един от малко известните герои е скваленът. Това изумително химическо съединяване, даже в микроскопични количества, може да направи същински чудеса.
Скваленът е обвързван със синтеза на холестерол, стероидни хормони и витамин Д в човешкото тяло. Използва се в козметиката, а неотдавна – и като имунологичен адювант във имунизациите. Всички растения и животни създават сквален, в това число и хората.
Във фармацията светложълтата полупрозрачна течност се добива най-вече от масло от черен дроб на акула, само че може и от растителни източници – масла, семена на щир, оризови трици, пшеничен зародиш и маслини. Рекордно количество сквален (8%) се намира в маслото от амарант, растителна просвета, добре позната на тези, които поддържат диета без глутен. Ацтеките и инките са боготворили амаранта.
Скваленът получава името си от латинската дума за акула - squalus. Именно в черния дроб на този граблив жител на дълбините при започване на предишния век японски учени под управлението на Цуджимото Мицумаро откриват забавното химично съединяване. Изследването на множеството потребни свойства на сквалена продължава сполучливо и до през днешния ден. Той се бори с раковите кафези, резервира младостта, поддържа имунната система, усъвършенства работата на сърцето и хормоните. И в това време е нетоксичен и безвреден във всяка централизация.
От биохимична позиция скваленът е натурален неутолим въглеводород, само че за неговото устойчиво положение са нужни водородни атоми. Както знаем, човек се състои от 80% вода и точно с нея скваленът реагира, освобождавайки О2 и насищайки клетките с него. Поради това скваленът постоянно се назовава " кислороден витамин ".
Именно неналичието на О2 в организма води до прибързано стареене и развиване на тумори. Правилното наличие на сквален в организма предизвиква подмладяването на клетките и се бори със свободните радикали. Скваленът подтиква имунната система, която пази организма от всевъзможни инфекции и вируси.
След като идентифицираха потребните качества на сквалена, учените започнаха да търсят различни източници за това неповторимо вещество. Първите години на „ скваленовия взрив “ се трансфораха в същинска покруса за популацията на дълбоководните акули: заради цената на черния им дроб те бяха под опасност от заличаване.
За благополучие откривателите откриват изключително огромни количества сквален в кожата на американския бобър, скалопаса и някои растения и по този начин стигат до „ анемичен “ и наличен метод за приемане на това скъпо вещество.
Скваленът е открит в редица растителни култури. Зехтинът екстра върджин съдържа към 1% чист сквален. Това способства за антиканцерогенните свойства на маслиновото кюспе и изгодите от средиземноморската диета. Освен това скваленът се съдържа в оризовите трици и маслото от пшеничен зародиш, както и в маслата от палма и амарант.
Има разлика сред сквален и неговата основана в лаборатория версия сквалан. Вторият има две съществени преимущества пред „ прародителя “: по време на производството му не се повреждат животни, тъй че скваланът не опонира на веганската философия; по-стабилен и резистентен е на окисляване.
Аптечният сквален и сквалан, продавани като съставки на витаминни комплекси или хранителни добавки, оказват помощ за отбрана на организма от възпаления, вируси и разнообразни инфекции. Те управляват имунната система и не дават късмет на нездравословните бактерии и други външни отрицателни фактори.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ