Природата е създала кучето като животински вид, когото човекът е

Природата е основала кучето като скотски тип, който индивидът е опитомил и съжителства сполучливо с него от антични времена. Впоследствие хората са селектирали редица породи, с цел да удовлетворят разнообразни свои условия към качествата на най-хубавия си другар.

Селектираните породи са изключително доста, тъй като процесът се прави на всички места. В Европа съществуват доста селектирани типове, които дават отговор на изискванията на живот в обособените страни, където е правена селекцията. Скандинавските породи са изключително забавни.

Сред тях се отличава породата Норвежки черен елкхунд, която е вариация на по-голямата група Норвежки елкхунд, включваща и сивите елкхунди. Черната вариация е по-малка от сивата и е основана пред ХІХ век.

В Норвегия съвсем 80% от популацията приказва античен немски език, наименуван букмол, който е един от двата публични езика в страната. От този език произлиза името на кучето. То значи безусловно лосово куче, тъй като се употребява при лов на лосове и други типове копитен дивеч.

Особености на породата Елкхунд

Някои породи кучета са привикнали със студеното време и се усещат прелестно когато на открито температурата е под нула и завали сняг. Тези кучета са със северен генезис и имат гъста четина, която ги пази в мразовитото време. Такова куче е Норвежкият елкхунд. Основната задача на тези животни в студения и необработен климат на Норвегия е била да вземат участие в лова на северни елени, лосове и мечки.

Възникването на породата е наложено от тази нужда, само че те не престават да се развъждат и през днешния ден, тъй като представителите на типа са доста умни и издръжливи и намират своето място и в актуалния метод на живот. Те са положителни пазачи и компаньони и обичат доста деца.

Съществуват две разновидности на породата Норвежки черен елкхунд - сив и черен елкхунд. Сивият е със сива, гъста, груба, само че мека четина. Черният цвят се среща единствено по муцуната за разлика от черния тип на породата.

Сивото куче е малко по-високо от черния си адаш. Мъжките стигат до 53 сантиметра, а женските до 51 сантиметра. Теглото на мъжките е до 27 кг, а на женските до 25 кг, което значи, че те са и по-тежки от черните.

По отношение на характера и образованието породата елкхунд е единна. Те са в чудесни връзки с всички жители на дома, обичат децата и са другарски настроени към останалите животни, с които съжителстват.

Сивият елкхунд по-лесно може да свикне с живота в апартамент, в случай че му се основат условия за продължителни разходки. И двете разновидности би трябвало да се отглеждат в по-студен климат.

Все отново при тях има и много разлики, които могат да бъдат разяснение при сравняване сред двата цвята.

Характеристика на Норвежкия черен елкхунд и разпространяване

На осанка тези кучета са типични шпицове. Тялото им е плътно, те имат тъмни очи и изправени уши, а опашката им е завита на гърба. Козината им е дълга и черна. Високи са сред 44 и 47 сантиметра и тежат под 20 кг.

Черната вариация има доста преносими уши, муцуната му е леко издължена, с необятни скули, мощни челюсти и прибрани устни, само че козината му не е толкоз гъста като на сивия му братовчед. Кучето си отличава и със мощни бедра и ханш и доста здрави кости.

Главата му е лека, клиновидна, относително необятна сред ушите и стеснена към носа. Черепът е съвсем плосък, преходът от муцуната към носа е изразителен, само че не изострен. Носът му е черен, а очите са тъмнокафяви.

Вратът му е приблизително дълъг. Гърдите са с добре извити ребра. Опашката му е по-скоро къса и дебела, нося я свита на гърба. Предните крака са мощни, задните са успоредни, с умерено изразени коленни стави. Лапите му са относително дребни и овални.

Козината му се състои от дълъг, пълен и недодялан външен косъм и мек мрачен подкосъм. Цветът на козината е лъскаво черен, позволяват се бели следи по гърдите и лапите.

Красивият шпиц с дълги крайници, малко тяло и лъскава четина рядко се среща отвън Скандинавия. Независимата му природа подсказва, че предците му са се различавали от тези на сивия му адаш.

Черният му цвят контрастира измежду дърветата и снега по време на лов и оказва помощ на ловеца да вижда по-добре кучето си. В същото време е толкоз античен, колкото и сивата вариация, единствено е по-активен поради по-малките си размери. Черният елкхунд идва от региона на границата сред Норвегия и Швеция.

Ловни качества и образование на породата Норвежкият черен елкхунд

Норвежкият черен елкхунд е многостранен ловджия. Той е самоуверен и мощен, внимателен и деятелен. Подходящ е за лов при всевъзможни атмосферни условия, изключително в тежки условия на дъжд и мраз през есента и зимата. Те са отлични ловни кучета и обичат гората, ориентират се чудесно в нея. Известни са със своето усърдие и усърдие.

Все отново развъждането на породата има своите компликации. Кучето е доста без значение. Обучението за него е игра, само че то желае да я играе по своите лични правила. Трябва самообладание и обвързаност, както и такт и мекост в образованието. Черният елкхунд е от кучетата, които лаят мощно по всевъзможен мотив и това би трябвало да се има поради, в случай че ще се отглежда в дома като домакински питомец. Понякога може да бъде нападателно към непознати.

Друга негова линия е, че образование е, че елементарно се упражняват, само че постоянно желаят премия, с цел да останат удовлетворени и щастливи. Самият развой на образование е нескончаем, с цел да може елкхундът да пусне своята просветеност в деяние. Резултатите обаче са отлични.

Кучето се схваща доста добре със фамилията, в което живее, и с други животни. Може да се сприятели и с домашната котка, само че защото има мощни ловни инстинкти, би трябвало да се внимава с други дребни домашни любимци.

Това животно е и отличен надзирател, както и овчарско куче.

Грижа и болести на Норвежки черен елкхунд

Грижите включват рязане на ноктите, зъбна хигиена на кучето, разчистване на ушите и очите, които са едва място за тази порода и разресване на козината. Изисква се постоянно четкане. Редовното къпане не е належащо, което важи за северните породи.

Заболяванията, присъщи за породата, са наследствени като тазобедрената дисплазия при куче, прогресираща недоразвитост на ретината, катаракта и глаукома.

Черният елкхунд страда и от кисти на мастните жлези, синдром на Фанкони и хипотиреоидизъм. Бъбречната непълнота се среща също относително постоянно при породата.

Средната дълготрайност на живота на това куче е 12 до 15 години.

Интересни обстоятелства за породата черен елкхунд

Това куче е уместно като другар за деца в учебна възраст, тъй като е доста пламенно и радостно, ще разведрява деня на своя дребен собственик.

Когато кучето си играе е изключително занимателно, само че в това време на него може да се разчита във всеки миг като надзирател, защото е готово да брани стопанина си до финален мирис.

Не влиза в контакт с непознати, държанието му е внимателно към външни хора.

Тази порода има потребност от достъп до улицата, тъй като е доста свободолюбиво куче.

Породата е записана в Международната киноложка федерация много късно, едвам през шестдесетте години на предишния век.

По своята просветеност това куче е на 36 място в света.