Деокхи – Последната принцеса на Корея
Принцеса Деокхи се ражда през последните години на династията Чосон. Още като малко дете е принудена да се реалокира в Япония, до момента в който родната й страна Корея попада във владенията на японската империя. Всички неприятни прекарвания през живота й по-късно довеждат до редица психологични проблеми, които постепенно разрушават здравето й.
Момичето останало в историята като Деокхи в действителност не е кръстено след раждането си в двореца Чангдеок на 25 май 1912 година. Дъщеря е на корейският император Гонджонг и една от противозаконните му съпруги на име Йанг Гуи-ин. Отначало владетелят се държи с детето си с неуважение, само че скоро това ще се промени. Бавно, само че несъмнено дребната Деокхи си проправя път към сърцето на татко си, който в следствие стартира да се привързва към нея. На 5 години публично я признава като част от кралското семейство и я кръщава. За жал принцесата израства в интервал на бурни промени. Още от основаването си през 1392 година Царство Корея се ръководи от династията Чосон. Изолирана и откъсната от външният свят монархията процъфтява по собствен личен метод, само че 19 век носи нови провокации. Великите западни сили като Европа и Америка последователно усилват въздействието си в Далечния изток и показват нови култури, изобретения и разнообразни държавни устройства на локалните поданици.
Още от началото на 50-те години на 20 век Япония усеща навлизането на Съединените щати, Франция и Британия, които принудително си проправят път към страната, с цел да могат да търгуват с нея. По това време Корея се трансформира в център на вниманието за близките страни. Японската империя претърпява бърза рационализация и си набелязва за цел Корейския полуостров. Под ръководството на императрица Мин, дамата на Годжунг, страната грубо се бори против японските и задгранични намеси. През 1910 година Япония съумява да завладее Корея и с това императорът е заставен да абдикира, макар че му е разрешено да резервира купата си. От този миг кралското семейство губи властта си над страната. Тази външна интервенция в политиката на страната ще преобърне и живота на дребната принцеса вечно. Въпреки че Годжунг има доста деца, някои от тях умират доста млади, което прави Деокхи най-възрастната измежду тях по това време. Това основава усложнения за някогашният държател, който знае че щерка му ще бъде употребена като пионка в ръцете на японците, когато порасне и не може да разреши такова нещо да се случи.
За да предотврати тежката й орис да бъде изпратена далеко в Япония през 1919 година прави опит да я омъжи за Кам Дженг-хан, племенник на един от висшите дворцови сановници в Сеул, Ким Хунгджин. Ако успее да подписа брак с корейският посланик това ще може да й разреши да остане в Корея. Усещайки какво прави Гонджунг японските управляващи отхвърлят да признаят съюза и анулират сватбата. Само дни по-късно някогашният император умира на 21 януари, което е необичайно, тъй като мъжът не страда от заболявания, които да са довели до неочакваният му край. Затова се счита от доста историци, че японците имат пръст във неочакваната гибел на владетеля. Сега без най-големият си покровител Деокхи е напълно под контрола на врага, даже и майка й да е към момента жива. За момента обаче живота й продължава, както нормално и е записана в учебното заведение Хинодае в корейската столица, само че скоро това всекидневие ще бъде прекратено.
Японските управляващи се пробват да отстранят всяка една опция за въстание в страната и поради това принцесата е ескортирана отвън родният си дом и изпратена в Токио, където продължава образованието си в учебно заведение Гакушуин. За живота си в страната на изгряващото слънце няма особени елементи, само че е известно че за малко време й е разрешено да се завърне в Корея през 1930 година с цел да участва на погребението на майка си. Това е една от тежките загуби в живота й, които ще окажат въздействие на психологичното й здраве. Когато се завръща в японската столица стартира да сумнамбулства и да се държи изключително. В следствие е диагностицирана с деменция – медицински термин, който се употребява за съвсем всички психологични заболявания на времето. Вярва се, че в действителност принцесата е страдала от шизофрения, поради честите си епизоди на неуравновесеност.
По това време е избран бъдещият брачен партньор на Деокхи утвърден от японският император Тайшо, граф Со Такеюки. Младият момък е наследник на влиятелното семейство Со, което ръководи островите Тсушима и Хошу към този момент седем века. Има и добра причина за този избор, защото близостта на семейството до Корея разрешава продължителна връзка сред двете народи през годините. Сватбата на двойката се състои на остров Тсушима на 8 май 1931 година. За жал след съюзът им положението на Деокхи се утежнява, само че не поради Такеюши. Графът се оказва любящ брачен партньор, който същински почита принцесата и скоро на двамата им се ражда дъщеричка на име Масае. Въпреки че новото семейство е щастливо психологичното положение на някогашната принцеса се утежнява до степен, в която се постанова да бъде призната в психиатрична болница, където прекарва по-голямата част от Втората международна война.
По това време граф Со я поддържа, до момента в който в същото време се пробва да усъвършенства тежката финансова обстановка на фамилията си. Дори и бракът им да е основан на политически игри двамата изпитват същински усеща един към различен като доказателство за това са поемите, които Такеюши посвещава на жена си. Въпреки това тяхното общуване ще завърши с бракоразвод, когато се поставя завършек на войната, както и на Империя Япония. С това Корея съумява да извоюва независимостта си и Деокхи ще може най-сетне да се прибере на родна земя.
Най-голямата покруса за двамата родители е, когато щерка им изчезва безследно, оставяйки след себе си предсмъртно писмо. Когато Масае не се завръща повече се допуска, че е лишила живота си. В следствие Деокхи е в действителност съкрушена от случилото се и здравословното й положение се утежнява. Бившата принцеса прекарва остатъка от живота си в родният дом, двореца Чангдеок, който в този момент е резиденция за всичките членове на кралското семейство. Там обитава със снаха си И Банджа и доведеният си племенник И Ку, внук на Гонджонг, който е последният правоприемник на династия Чосон.
Дълго време Деокхи прекарва в Националната университетска болница в Сеул, поради неприятното си здравословно положение. Въпреки всичките си здравословни проблеми живее още три десетилетия, надживявайки всичките си братя и сестри. В годините преди гибелта си на 21 април 1989 година страда от афазия – заболяване, което пречи на болният да приказва или да схваща непознатата тирада. На остров Тсушима е повдигнат монумент в чест на съжителството сред Деокхи и Со.
