Принцът събудил принцесата с целувка. Борил се с дракони и

Принцът събудил принцесата с целувка. Борил се с дракони и вещици, с цел да избави своята обичана.

Открил я по обувката, която ѝ била по размер. Каквото и да правели, тя и той постоянно заживявали щастливо до края на дните си.
Говорим си за... Тази вечер се сбъдват всичките ни стремежи! Ако имате проблем в любовта, направете магия... Утре е Голяма Богородица, тази нощ се сбъдват най-силните ни стремежи Притча за великата обич и силата на времето
Така пишеше в приказките. Принцът постоянно намираше своята принцеса. Принцесата постоянно откриваше своя принц. И те постоянно живееха в обич и съгласие. След приказките гледахме филми, четяхме книги, слушахме любовни песни – и всички те ни внушаваха, че всеки има своята половинка. Всеки има своята сродна душа, която някой ден ще открие. Така живеем ние – с вярата, че твоят човек те чака. Въпрос на време е да го срещнеш...

Но никой в никакъв случай не зададе въпроса: А в случай че нямаш сродна душа? Ако никой не те чака на никое място? Ако „ сляпата неделя “ е толкоз сляпа, че просто няма да стигне до теб. Ако за всеки трен си има пасажер, само че ти си от пасажерите, които постоянно остават сами на перона?

Да, не е мечтаният сюжет. За него приказки не са писани. Но той е по този начин демонски вероятен. Ти може в никакъв случай да не срещнеш своята сродна душа, може просто да нямаш такава. Може да живееш самичък със себе си до края на дните си. Страх ни е да изречем тези думи на глас от смут, че в действителност ще се случат. Пъдим ги от мозъка си, тъй като ще убием вярата. А в случай че убием вярата в любовта, какво би ни останало? Та нали за любовта живеем?
Thinkstock
И въпреки всичко, в действителния живот тази приказка съществува – принцът и принцесата в никакъв случай не се откриват.
Още от Свободно време 5 значими житейски урока за всяка edna от нас! Най-вкусните предписания за септември Няколко хрумвания какво да вършиме, в случай че имате единствено един почивен ден Честит празник! Честваме 132 години от Съединението на България
Не е почтено, само че кой е споделил, че животът е почтен. Гледаш се в огледалото и се питаш какво ти е. Мислиш си, че не е допустимо навръх теб да се случи. Та нали всеки има своята половинка?

Нали по този начин са ни казвали, по този начин написа в книгите, по този начин се случва по филмите... те постоянно се намират. И ето тук осъзнаваш, че не си квалифициран за неприятния сюжет – никой не те е подготвил за самотата.

А най-лошото е да се окажеш неопитен за най-лошото. Да нямаш обичан до себе си не е ужасно, не е срамно и ти не си най-големият несретник. Спри да се гледаш в огледалото – нищо ти няма. Може би просто по този начин ти е писано. Животът ти е отредил друга задача. И тя е да търсиш сродната си душа другаде – измежду приятелите, в себе си, в преживявания и моменти, в неща, които те карат да се чувстваш жив.

Трудно е, само че се учиш. Променяш си чипа. Сменяш настройката. Справяш се някакси. Вече не чакаш никого. Няма ги напразните очаквания. Спираш с въпросите „ Кога? Кой? Защо? Защо на мен? “. Търсиш любовта в другите й форми и проявления. Може би ти си своята сродна душа. Може би твоята приказка не е като другите...
Thinkstock
Да имаш половинка е хубаво нещо. Да нямаш обаче не е драма. Не би трябвало да го трансформираме в драма. Защото въпреки всичко любовта я има – тя е въпрос на вътрешно осъзнаване и светоусещане.

И с цел да я откриеш, не ти е необходим принц или принцеса. Нужен си си само ти.

Припомнете си още:
Не пазим сърцето си, а го лишаваме от обич Да живееш, с цел да си харесван в обществените мрежи Колко е (мало)важно да бъдеш хубав Самодостатъчна – това звучи гордо Любовта е работа Искам кифла, но интелигентна!