Днес Слънцето грее вертикално над Тропика на Рака, а под Южната полярна окръжност е 24-часова нощ
Днес – 21 юни, в 11:24 ч. българско време, настъпи. Този ден е най-дългият в годината, траещ 15 часа и 20 минути за географската широчина на София. Днес Слънцето грее отвесно над Тропика на Рака, а под Южната полярна окръжност е 24-часова нощ. Това сподели за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и в катедра „ Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски” (СУ).
Той напомни някои присъщи особености, наблюдаващи се по време на лятното слънцестоене. „ На 21 юни се следи най-североизточният изгрев на Слънцето и най-северозападният му залез. Затова заран и късно след обяд в дните към лятното слънцестоене са най-добре осветени северните стени и фасади на постройките, северните скатове на планинските върхове и местностите под тях. Това може да съставлява интерес за практикуващите архитектурна или пейзажна снимка “, уточни Маркишки. Той е създател на справочникана катедра „ Астрономия “ на СУ, към този момент публикуван и като книга, и поучава феновете астрономи за осъществяване на наблюдения.
„ По обяд на датата на лятното слънцестоене централното ни величие се издига най-високо в небето – на към 71 градуса над южния небосвод за нашите географски ширини. Това е моментът от годината, в който предметите хвърлят най-къси сенки. Например в София по обяд гномоните на хоризонталните слънчеви часовници имат сенки с дължина 35% от тяхната височина. Това в действителност е повода да настъпи лятото – по-отвесно падащите слънчеви лъчи и огромната дълготрайност на деня затоплят Северното полукълбо на Земята, до момента в който в Южното стартира астрономическата зима “, посочи експертът.
Той обърна внимание, че при пълнолуние, протичащо се към началото на астрономическото лято, се следи най-югоизточният изгрев на Луната и най югозападният ѝ залез. За 2026 година това ще се случи надлежно първоначално и в края на нощта на 29 против 30 юни. През същата нощ в 01:28 ч. за София Луната ще кулминира най-ниско над южния небосвод – на височина единствено 19 градуса и 12 минути. „ С други думи, през цялата нощ против 30 юни цялостната Луна ще се следи ниско над хоризонта. И назад – при пълнолуние, протичащо се покрай датата на зимното слънцестоене Луната се издига най-високо в небето към среднощ, до момента в който на обяд Слънцето е най-ниско над южния небосвод. Тази „ замяна “ на височините на двете небесни светила е била видяна още в Античността. Тя прави усещане на доста хора и през днешния ден, без те да са осведомени за тази причинност “, сподели Пенчо Маркишки.
/АКМ
Той напомни някои присъщи особености, наблюдаващи се по време на лятното слънцестоене. „ На 21 юни се следи най-североизточният изгрев на Слънцето и най-северозападният му залез. Затова заран и късно след обяд в дните към лятното слънцестоене са най-добре осветени северните стени и фасади на постройките, северните скатове на планинските върхове и местностите под тях. Това може да съставлява интерес за практикуващите архитектурна или пейзажна снимка “, уточни Маркишки. Той е създател на справочникана катедра „ Астрономия “ на СУ, към този момент публикуван и като книга, и поучава феновете астрономи за осъществяване на наблюдения.
„ По обяд на датата на лятното слънцестоене централното ни величие се издига най-високо в небето – на към 71 градуса над южния небосвод за нашите географски ширини. Това е моментът от годината, в който предметите хвърлят най-къси сенки. Например в София по обяд гномоните на хоризонталните слънчеви часовници имат сенки с дължина 35% от тяхната височина. Това в действителност е повода да настъпи лятото – по-отвесно падащите слънчеви лъчи и огромната дълготрайност на деня затоплят Северното полукълбо на Земята, до момента в който в Южното стартира астрономическата зима “, посочи експертът.
Той обърна внимание, че при пълнолуние, протичащо се към началото на астрономическото лято, се следи най-югоизточният изгрев на Луната и най югозападният ѝ залез. За 2026 година това ще се случи надлежно първоначално и в края на нощта на 29 против 30 юни. През същата нощ в 01:28 ч. за София Луната ще кулминира най-ниско над южния небосвод – на височина единствено 19 градуса и 12 минути. „ С други думи, през цялата нощ против 30 юни цялостната Луна ще се следи ниско над хоризонта. И назад – при пълнолуние, протичащо се покрай датата на зимното слънцестоене Луната се издига най-високо в небето към среднощ, до момента в който на обяд Слънцето е най-ниско над южния небосвод. Тази „ замяна “ на височините на двете небесни светила е била видяна още в Античността. Тя прави усещане на доста хора и през днешния ден, без те да са осведомени за тази причинност “, сподели Пенчо Маркишки.
/АКМ
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ