Дайнов: Само ПП и ДБ останаха в цивилизования политически отбор
Примитивните нации, живеещи в родово-кланов ред, се намират в непрекъснат стрес заради непрекъснато изменящите се условия на живот. За да могат да оцеляват в тези условия, те създават разнообразни вълшебен ритуали, благодарение на които се пробват да реализират някакъв измамлив надзор върху събитията. Науката, т.е. същински ефикасният надзор, се ражда едвам тогава, когато измежду хората се появи логическият разбор. В последна сметка се появява оня съвременен свят, в който живеем.
Не всички, несъмнено, живеем в него. Има, да вземем за пример, една особена група политици, които не престават да съществуват в родово-кланова обстановка, т.е. не впрягат разсъдъка си в здравомислещ разбор. Тези политици, когато усетят, че изискванията се трансформират в тяхна щета, незабавно протягат ръка към тези вълшебен принадлежности за надзор, които са присъщи за първобитните хора.
Основният от тези принадлежности е прочут в антропологията като „ наименуване “. Идеята тук е, че
думите могат да трансформират суровата реалност,
като я подменят с нещо по-малко сурово. Ако дадеш на нещо рисково името на нещо безвредно, то заплахата ще се трансформира в без-опасност. Преди епохи, да вземем за пример, хората са пресрещали напора на чумата, като са я „ назовавали “ с нежни имена – „ сладката “, „ медната “ – та тя да се окаже по-кротка, в сравнение с би била, в случай че бъде наречена с същинското си име.
Колкото повече светът – и България – се връщат към цивилизовано положение след две десетилетия флирт с варварството, толкоз повече тези, които се усещат добре в това безчовечие, протягат ръка към кутията с вълшебства. В Русия това е изключително явно. Преди години – сега, в който се разбра, че руснаците към този момент не могат да виреят в Космоса, те противодействаха, като назоваха военно-въздушните си сили „ въздушно-космически войски “.
Космосът, допуска се, трябваше да се впечатли и да допусне руснаците още веднъж да шетат из него. Това не стана. Напротив, из Космоса започнаха да шетат напълно нови и не-руски субекти, като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън, както и една дузина частни компании, предлагащи разходки в орбита на елементарни хора. Междувременно всички действителни опити на руснаците да разработят обичаните на Путин „ безаналогови “ галактически оръжия останаха на хартия. Дори „ въздушното “ във „ въздушно-космическите войски “ се оказа заблуда. Русия по този начин и не съумя да откри владичество във въздуха над Украйна, с което торпилира опциите за триумф на земята.
Опити за наименуване виждаме през цялото време – в тази ситуация с съветското навлизане в Украйна:
нещата, вместо да се правят, се „ посочват “.
В началото, войната бе посочена „ специфична военна интервенция “. Тук опитът за влияние върху действителността се развиваше на две нива. От една страна, щом е „ интервенция “, тя по своята същина би трябвало да трае малко – „ Киев за три дни “.
От друга, това наименование бе ехтене от руското „ въвеждане на стеснен контингент “, да вземем за пример в Чехословакия през 1968 година и другаде. При тези „ въвеждания “ политическите цели бяха постигани без жертви от страна на въвеждащите. Ясно е, че назоваването на войната „ специфична военна интервенция “ целеше и краткост на дейностите, и ограничаване на жертвите.
Това наименуване не съумя да спре действителната опозиция на украинците и след време Путин бе заставен да разгласи „ частична военна готовност “. Защо частична? Тук отново имаме наименуване: в случай че е частична, в помощ на интервенция, то работата продължава да наподобява много по-лесна, в сравнение с би била при действителна огромна война.
Онези български политици, които са аналогови на съветските, вършат същото – толкоз по-трескаво, колкото повече изискванията се трансформират в тяхна щета, т.е. нещата влизат в нормите на цивилизацията. Тъй като
ветровете на историята брулят феодално-дивашкия модел
на властване, построен от ГЕРБ, точно тази партия стартира упражнението по наименуване. След като години наред в действителния свят Борисов и компания се изявяваха като клиентела и гръб на Путин, взеха решение да се назоват „ евроатлантици “.
Освен опит за замяна на позорно (от позиция на днешния ден) минало, тук беше забъркан и напълно действителният боязън, че след края на войната едни съществени хора ще стартират да обикалят из и да прецизират, кой кому помагаше в тази война.
След като назоваването не сработи, ГЕРБ взеха решение да се скрият от действителността благодарение на различен вълшебен прийом – да надянат маска. В случая, маската бе „ Демократична България “. Всички възторжени химни, които Борисов ненадейно запя в възхвала на Демократична България, имаха за цел
ГЕРБ някак да се вмести в облика
на тази най-ясна и потвърдена европейска политическа мощ: хората да гледат Борисов, а да виждат Христо Иванов. Междувременно ГЕРБ се пробваха да назоват другата европейска мощ – Политическа партия, като ги разгласят за сътрудници на Путин и крадци. Каква беше задачата на това наименуване? Онова, което в действителност е ГЕРБ, да бъде поставено като маска върху Политическа партия. По този метод ГЕРБ хем целяха да бъдат схващани като поделение на Демократична България, хем да стоварят всичките свои негативи върху Политическа партия.
Онова, което ГЕРБ не схванаха в цялото това упражнение бе – с изключение на очевидното, че магията не трансформира действителността – че по този начин самата тази партия изчезва, става неразличима. След като си надянал маската на Демократична България, а своята си надянал като маска върху Политическа партия – какво остава от теб самия?
Играта с маските предстоящо не даде резултат и по тази причина ГЕРБ се върнаха към
изпитани милиционерски номера,
които познават по-добре от магията. Опитаха се да пришият народен представител от Демократична България към арестувания „ британски терорист “. После се пробваха да пришият Демократична България и Политическа партия към някаква крипто-банка, разследвана от българската прокуратура (която също постоянно посочва, без да прави действителна работа). Не би било изненадващо тия дни ГЕРБ да разгласи и Демократична България, както към този момент направи с Политическа партия, за агентура на Путин. Тези неща също са тип „ наименуване “, само че в прекомерно примитивния руски (т.е. атеистичен) вид за „ интензивно мероприятие “ – или казано на ежедневен език – омаскаряване.
В последна сметка, след всички тези игри на назовавания и маски, ГЕРБ загуби всички послания към обществото, които изграждаше с годините, с цел да остане единствено с едно известие: И тия са като нас – крадлива путинска клиентела; само че вие нас ни познавате и също така ние и на вас ви давахме да крадете, а при тия оставате „ на изсъхнало “.
Подобно обръщение надали ще подсигурява на ГЕРБ същински водеща роля в политиката, само че в това време заниманията на тази партия с магия (колкото и несполучливи да са) доведоха до забавен непряк резултат. Тъй като въпреки всичко само ГЕРБ правеше нещо, с цел да спре напора на възстановяващата се цивилизация, тя откри водачество измежду останалите партии (и медии), които не желаят да се удавят в цивилизационния прилив. По линия на обединенията „ Хартиена бюлетина “ и „ Газпром “,
около ГЕРБ се струпаха Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, БВ и „ Възраждане “,
както и медиите-носители на техните ползи и въжделения (ако има смисъл да ги посочвам поименно, идващия път ще сторя това).
Носителите на дивашкото начало се подредиха зад онази мощ, която изглеждаше, че владее инструментите на дивачеството – магиите. Отвън, гледайки на тези маневри с възходящо неразбиране, останаха радетелите на цивилизацията, в лицето на Демократична България и Политическа партия.
Войните са присъщи с това, че издухват от пейзажа мъгли, паяжини и разнообразни купища цветни хартийки, до тогава скриващи от погледа същинския релеф на местността. Издухват и всякаква опция прибягването към вълшебства да реализира даже тези скромни резултати, които магията от време на време реализира в спокойни времена.
Навсякъде, в това число в България, към този момент напълно ясно се вижда, кой посреща с наслада възобновяване на цивилизования метод на живот и
кой гледа на него като на наближаваща чума.
В структурата на българската държавност (както и при медиите и, пардон, експертите) страхуващите се от цивилизацията са голямо болшинство. Обикновените хора, в случай че бъдат запитани по елементарен (а не по „ социологически “) метод, в своето болшинство ще предпочетат цивилизацията. Остава да забележим по какъв начин тези две болшинства ще обясняват връзките между тях в идната серия избори.
Текстът е препубликуван от „ Дойче към този момент “, негов създател е проф. Евгений Дайнов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Не всички, несъмнено, живеем в него. Има, да вземем за пример, една особена група политици, които не престават да съществуват в родово-кланова обстановка, т.е. не впрягат разсъдъка си в здравомислещ разбор. Тези политици, когато усетят, че изискванията се трансформират в тяхна щета, незабавно протягат ръка към тези вълшебен принадлежности за надзор, които са присъщи за първобитните хора.
Основният от тези принадлежности е прочут в антропологията като „ наименуване “. Идеята тук е, че
думите могат да трансформират суровата реалност,
като я подменят с нещо по-малко сурово. Ако дадеш на нещо рисково името на нещо безвредно, то заплахата ще се трансформира в без-опасност. Преди епохи, да вземем за пример, хората са пресрещали напора на чумата, като са я „ назовавали “ с нежни имена – „ сладката “, „ медната “ – та тя да се окаже по-кротка, в сравнение с би била, в случай че бъде наречена с същинското си име.
Колкото повече светът – и България – се връщат към цивилизовано положение след две десетилетия флирт с варварството, толкоз повече тези, които се усещат добре в това безчовечие, протягат ръка към кутията с вълшебства. В Русия това е изключително явно. Преди години – сега, в който се разбра, че руснаците към този момент не могат да виреят в Космоса, те противодействаха, като назоваха военно-въздушните си сили „ въздушно-космически войски “.
Космосът, допуска се, трябваше да се впечатли и да допусне руснаците още веднъж да шетат из него. Това не стана. Напротив, из Космоса започнаха да шетат напълно нови и не-руски субекти, като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън, както и една дузина частни компании, предлагащи разходки в орбита на елементарни хора. Междувременно всички действителни опити на руснаците да разработят обичаните на Путин „ безаналогови “ галактически оръжия останаха на хартия. Дори „ въздушното “ във „ въздушно-космическите войски “ се оказа заблуда. Русия по този начин и не съумя да откри владичество във въздуха над Украйна, с което торпилира опциите за триумф на земята.
Опити за наименуване виждаме през цялото време – в тази ситуация с съветското навлизане в Украйна:
нещата, вместо да се правят, се „ посочват “.
В началото, войната бе посочена „ специфична военна интервенция “. Тук опитът за влияние върху действителността се развиваше на две нива. От една страна, щом е „ интервенция “, тя по своята същина би трябвало да трае малко – „ Киев за три дни “.
От друга, това наименование бе ехтене от руското „ въвеждане на стеснен контингент “, да вземем за пример в Чехословакия през 1968 година и другаде. При тези „ въвеждания “ политическите цели бяха постигани без жертви от страна на въвеждащите. Ясно е, че назоваването на войната „ специфична военна интервенция “ целеше и краткост на дейностите, и ограничаване на жертвите.
Това наименуване не съумя да спре действителната опозиция на украинците и след време Путин бе заставен да разгласи „ частична военна готовност “. Защо частична? Тук отново имаме наименуване: в случай че е частична, в помощ на интервенция, то работата продължава да наподобява много по-лесна, в сравнение с би била при действителна огромна война.
Онези български политици, които са аналогови на съветските, вършат същото – толкоз по-трескаво, колкото повече изискванията се трансформират в тяхна щета, т.е. нещата влизат в нормите на цивилизацията. Тъй като
ветровете на историята брулят феодално-дивашкия модел
на властване, построен от ГЕРБ, точно тази партия стартира упражнението по наименуване. След като години наред в действителния свят Борисов и компания се изявяваха като клиентела и гръб на Путин, взеха решение да се назоват „ евроатлантици “.
Освен опит за замяна на позорно (от позиция на днешния ден) минало, тук беше забъркан и напълно действителният боязън, че след края на войната едни съществени хора ще стартират да обикалят из и да прецизират, кой кому помагаше в тази война.
След като назоваването не сработи, ГЕРБ взеха решение да се скрият от действителността благодарение на различен вълшебен прийом – да надянат маска. В случая, маската бе „ Демократична България “. Всички възторжени химни, които Борисов ненадейно запя в възхвала на Демократична България, имаха за цел
ГЕРБ някак да се вмести в облика
на тази най-ясна и потвърдена европейска политическа мощ: хората да гледат Борисов, а да виждат Христо Иванов. Междувременно ГЕРБ се пробваха да назоват другата европейска мощ – Политическа партия, като ги разгласят за сътрудници на Путин и крадци. Каква беше задачата на това наименуване? Онова, което в действителност е ГЕРБ, да бъде поставено като маска върху Политическа партия. По този метод ГЕРБ хем целяха да бъдат схващани като поделение на Демократична България, хем да стоварят всичките свои негативи върху Политическа партия.
Онова, което ГЕРБ не схванаха в цялото това упражнение бе – с изключение на очевидното, че магията не трансформира действителността – че по този начин самата тази партия изчезва, става неразличима. След като си надянал маската на Демократична България, а своята си надянал като маска върху Политическа партия – какво остава от теб самия?
Играта с маските предстоящо не даде резултат и по тази причина ГЕРБ се върнаха към
изпитани милиционерски номера,
които познават по-добре от магията. Опитаха се да пришият народен представител от Демократична България към арестувания „ британски терорист “. После се пробваха да пришият Демократична България и Политическа партия към някаква крипто-банка, разследвана от българската прокуратура (която също постоянно посочва, без да прави действителна работа). Не би било изненадващо тия дни ГЕРБ да разгласи и Демократична България, както към този момент направи с Политическа партия, за агентура на Путин. Тези неща също са тип „ наименуване “, само че в прекомерно примитивния руски (т.е. атеистичен) вид за „ интензивно мероприятие “ – или казано на ежедневен език – омаскаряване.
В последна сметка, след всички тези игри на назовавания и маски, ГЕРБ загуби всички послания към обществото, които изграждаше с годините, с цел да остане единствено с едно известие: И тия са като нас – крадлива путинска клиентела; само че вие нас ни познавате и също така ние и на вас ви давахме да крадете, а при тия оставате „ на изсъхнало “.
Подобно обръщение надали ще подсигурява на ГЕРБ същински водеща роля в политиката, само че в това време заниманията на тази партия с магия (колкото и несполучливи да са) доведоха до забавен непряк резултат. Тъй като въпреки всичко само ГЕРБ правеше нещо, с цел да спре напора на възстановяващата се цивилизация, тя откри водачество измежду останалите партии (и медии), които не желаят да се удавят в цивилизационния прилив. По линия на обединенията „ Хартиена бюлетина “ и „ Газпром “,
около ГЕРБ се струпаха Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, БВ и „ Възраждане “,
както и медиите-носители на техните ползи и въжделения (ако има смисъл да ги посочвам поименно, идващия път ще сторя това).
Носителите на дивашкото начало се подредиха зад онази мощ, която изглеждаше, че владее инструментите на дивачеството – магиите. Отвън, гледайки на тези маневри с възходящо неразбиране, останаха радетелите на цивилизацията, в лицето на Демократична България и Политическа партия.
Войните са присъщи с това, че издухват от пейзажа мъгли, паяжини и разнообразни купища цветни хартийки, до тогава скриващи от погледа същинския релеф на местността. Издухват и всякаква опция прибягването към вълшебства да реализира даже тези скромни резултати, които магията от време на време реализира в спокойни времена.
Навсякъде, в това число в България, към този момент напълно ясно се вижда, кой посреща с наслада възобновяване на цивилизования метод на живот и
кой гледа на него като на наближаваща чума.
В структурата на българската държавност (както и при медиите и, пардон, експертите) страхуващите се от цивилизацията са голямо болшинство. Обикновените хора, в случай че бъдат запитани по елементарен (а не по „ социологически “) метод, в своето болшинство ще предпочетат цивилизацията. Остава да забележим по какъв начин тези две болшинства ще обясняват връзките между тях в идната серия избори.
Текстът е препубликуван от „ Дойче към този момент “, негов създател е проф. Евгений Дайнов. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ