1500 години под защитата на канабис
Приложението на канабис в строителството е антична технология, изгубена преди съвсем 1500 години и възродена с помощта на историческите проучвания.
Всичко ново е добре забравено остаряло, или „ този несръчен миг “, когато се обяснява, че знанията на античните строители с 1500 години са изпреварили актуалното ноу-хау.
Индийски учени са изучили състава на мазилката, покриваща стените на един от пещерните храмове на Елора, с цел да изяснят тайната на поразителното предпазване на античните стенописи. Елора е фамозен храмов комплекс от V–IX век в индийския щат Махаращра, величествен монумент от листата на Световното завещание на ЮНЕСКО и същинско знамение на архитектурата – 34-те храма са изсечени от античните строители в базалтови скали.
Освен историческата и архитектурна полезност храмовете на Елора са станали знак на религиозна естетика на своето време – в южната част на комплекса са ситуирани 12 будистки храма, в централната част – 17 индуски, в северната – пет джайнистки храма.
Всички храмове са номерирани в сходство с хипотетичната последователност на построяването. За проучването бил определен будистки храм №12, или Тин Тал. Тин Тал, както и цялата будистка част на комплекса, е бил построен сред V и VII век.
Фрагмент от барелеф от Храм №12. Gerard Decq / minube.com.br Един от създателите на проучването – археохимикът Манаджер Раджео Синх (Manager Rajdeo Singh), дълго време се е занимавал с консервация и реституция на сходни монументи. Той е обърнал внимание на положителната съхраненост на фреските в храм №12 спрямо останалите. Взетият пример от мазилката посочил непредвиден резултат – в основата на сместа за измазване на стените били открити растителни нишки, а точно – канабис.
В проучването се присъединил и професорът по ботаника Милинд Сардесаи (Milind M. Sardesai). Древната мазилка била изучена с всички налични модерни средства. Всички резултати говорели, че в класическата примес от глина и вар са добавени 10% нишки от канабис и че точно канабисът е придал на елементарната мазилка съвсем свръхестествени свойства. Тази примес повече от 1500 години е защитавала стенните рисунки в храма Тин Тал от съсипия.
Милинд Сардесаи събрал мостри от канабис към Джална, покрай Аурангабад, и в покрайнините на Делхи. „ Анализът сподели цялостно сходство на актуалните мостри с канабиса, открит в състава на античния материал. Ние не открихме разлики. В образците от пещерния храм на Елора се съдържат 10% канабис, Cannabis Sativa, разбъркан с пясък или глина. Това изяснява в това число неналичието на следи от интензивност на инсекти в Елора “, споделя Синх, представен от The Times of India.
Синх неслучайно загатва насекомите. Дълго време той работел в Аджанта – това е прилежащ на Елора комплекс от пещерни храмове, още един архитектурен шедьовър от листата на ЮНЕСКО, само че по-древен. Храмовете на Аджанта са били основани във II век и при довършването на техните стени не е употребен канабис. Резултатът – „ в Аджанта насекомите са развалили най-малко 25% от стенописите “, споделя Синх.
Но свойството на канабиса да отблъсква нездравословните инсекти надалеч не е единствената „ суперспособност “ на това растение. „ Влакната канабис са по-здрави и дълготрайни спрямо други растителни нишки. Освен това растителните смоли, съдържащи се в канабиса, с помощта на своята гъвкавост и чупливост, може да са играли ролята на дейно свързващо свойство, повишавайки качеството на сместа от глина и вар “, споделя Сардесаи пред Discovery News.
Фрагмент от интериора на Храм №12. dailymail.co.uk Според учените „ канабисната мазилка “ освен е естествен инсектицид и пестицид, само че и прелестно съхранява топлината, влагоустойчива е и е способна да контролира равнището на мокрота, не е токсична, огнеупорна е и има звукоизолационни свойства (способна е да гълтам до 90% от естествения шум). С други думи, античните строители са основали за будистките монаси на Елора доста спокойна, здравословна, удобна и естетически приятна среда за обитание.
И всички тези свойства на канабиса, акцентират учените, са били известни на строителите и жителите на Елора още през VI век.
Парадокс: в наши дни тази технология се назовава иновационна, както и самият строителен материал – хемпкрит (от англ. hemp – канабис, и concrete – бетон, цимент).
Уникалните свойства на канабиса са станали известни на актуалните строители с помощта на едно сходно историческо проучване, извършено преди няколко години не в Индия, а във Франция. Френските учени са разкрили следи от канабис в строителни материали от същата ера, към която се отнасят и храмовете в Елора – VI век. Оттогава тази елементарна и ефикасна технология безусловно е била забравена за хилядолетие и половина и се възражда едвам в последните години.
Европейски проучвания са открили, че хемпкрит е кадърен да запази своите неповторими свойства в продължение на 600-800 години. Индийските учени означават с горделивост за своите антични предшественици, че „ хемпкритът “, употребен в храмовете на Елора, към този момент е послужил два пъти по-дълго, и то без значение от извънредно неподходящите условия – базалтовите скали, в които са изсечени храмовете, пропущат доста вода, равнището на мокрота в храмовете би трябвало да е доста високо и да се покачва в сезона на дъждовете.
„ Елора е образно доказателство, че единствено 10% канабисни нишки, смесени с глина и вар, са способни да запазят и защитят стените от увреждане в продължение на 1500 години “, акцентира Синх.
Канабисни нишки. Wikimedia Commons Разпространението на хемпкрит по планетата е възпрепятствано, както можете да се досетите, от ограничаващите закони, забраняващи развъждането на канабиса, нужен за неговата направа.
Сортът канабис, употребен в Елора, е Cannabis Sativa. В наше време е изолирана негова промишлена вариация, която не има психотропни свойства. Основни производители на индустриален канабис се явяват Франция, Канада и Китай, само че в доста други страни, в това число Индия, не престават да се притесняват от престъпна интензивност и злоупотреби, с които обичайно е обвързвано развъждането на това растение с неприятна известност.
