10-те най-значими дати в българската история
Приликата сред биографията и историята е в това, че и индивидът, и страната се раждат, порастват, развиват се, минават през интервали на подем и крах, и най-после – умират.
В обществото на народите и дамата, и страната могат да бъдат възприемани като хулиганка или като дама (но и двете просто желаят да получат УВАЖЕНИЕТО и ПРИЗНАНИЕТО на обкръжението си).
Всяка млада бунтарка рано или късно се преобразява в зряла конформистка. Очарованието на първото положение бързо свършва, а достолепието на второто е доста мъчно за реализиране и запазване…
Разбира се, всяко създание от женски пол копнее да остарее красиво и умно. Малко го реализират. Да не приказваме, че най-хубаво щеше да е, в случай че старостта въобще не съществуваше, само че какво да се прави – животът е еднопосочен път.
Ако през днешния ден би трябвало да напиша епичната и трагична биография на България в 10 пункта, то те биха били следните:
1. Появата на бял свят на България – 9.VІІІ.681 година
Актът за раждане е публикуван от Византия, във тип на кротичък контракт с изненадващо победилата я новосъздадена славяно-българска групировка.
2. Кръщене на новото дете на Европа – 864 година
Християнството е признато за публична вяра. Има известна конкуренция сред кандидат-кръстниците, само че в последна сметка с тази чест още веднъж е удостоена Византия.
3. Тръгване на учебно заведение – 893 година
Славянският език и свещенодействие стават наложителни. Езикът към този момент има писменост, основава се и нужната книжнина. Учениците на Кирил и Методий са учителите на България.
4. Навлизане на България в изключително сложен, избухлив и нескончаем пубертет – 927 година
Поява на богомилството (първи симптом за податливост към опълчване и проверка на престижите – всемирски и интелектуални). Самонадеяната млада страна попада в компанията на нездравословни приятелки, конфронтира се със мощни и безжалостни съпернички. Освен това кара неразумно и с много превишена скорост по пътя си. Следва поредност от произшествия, последната от която приключва с дълго (5 века) и трудно животозастрашаващо положение.
5. България излиза от кома – 3.ІІІ.1878 година
Реанимира я доктор Русия. Все още следва да се откри какъв брой съществени са уврежданията, само че се разчита на младия й и мощен организъм. Тъй като организмът й се оказва прекомерно мощен за европейските усети, се постанова незабавна интервенция (всъщност откровена вивисекция), осъществена от екип на Великите сили.
6. Заздравява най-голямата рана на България – 6.ІХ.1885 година
Раната е сред Княжество България и Източна Румелия. Другите й сечения обаче в никакъв случай не зарастват и след това от тялото й са ампутирани областите Одринско и Беломорска Тракия, Македония, Северна Добруджа, Нишко, Пиротско и Вранско.
7. България навлиза в обезверена хазартно-агресивна междинна възраст – 5.Х.1912 година
Половин век България води войни на Балканите, в които се замогва и разорява териториално с изменчив триумф. Накрая губи доста повече, в сравнение с може да си го разреши (виж горната точка).
8. Окончателно инвалидизиране на България – 9.ІХ.1944 година
Тя уляга, унива и потъва в незаинтересованост.
9. България навлиза в старостта – 10.ХІ.1989 година
Начало на физическа, морална и духовна съсипия, замаскирана с неубедителни демонстрации на жизнеспособност и активност, съчетани с прекомерно съвременни хрумвания.
10. Смъртта на България – датата Х
Според учените това може да се случи след 60-70 години (да речем през 2081 г.). Какво пък – 1400 години не са малко – един то-о-о-о-о-лкова дълъг и забавен живот…
