От 6000 г. преди Христа: Най-старата винарна в света се крие...
Древната арменска страна е богата на археологически забележителности, които датират от нейното учредяване - сред VIII и VI век пр.н.е. В тях са открити и не престават да се откриват скъпи артефакти, които имат освен национална стойност, само че са част и от международното културно-историческо завещание. Една от перлите на Армения е пещерният карстов комплекс Арени-1 - естествен феномен, който разкрива тайните си за човечеството едвам през 21. век. Разположен е покрай село Арени, на 1080 м надморска височина, в провинция Вайоц Дзор, по поречието на река Арпа, Южна Армения. В страната има още няколко пещери Арени, само че те към момента не са проучени.
Разкопките на пещерата Арени, известна като Птичата пещера (заради многочислените птичи гнезда, открити по стените), са почнали през 2007 година и са траяли три години. Те са ръководени от Борис Гаспарян от Института по археология и етнография към Националната академия на науките в Армения, взаимно с група учени от Ирландия и Съединени американски щати. Проектът е финансиран от американски фонд за предпазване на културното завещание.
Пещерата съставлява антично населено място от късния халколит (част от медно-каменната епоха), в което ясно си личат ритуални места за винопроизводство и жертвени церемонии.
Предполага се, че преди 6000 години там са живели хора от така наречен куро-аракска археологическа просвета, обитавали региона на днешния Кавказ. През 2007 година там е открита най-старата известна винарна в света. Разкопана от екип от арменски и интернационалните археолози, винарната датира от почти 4100-4000 година пр.н.е. - през късния халколитен интервал. Това я прави най-малко с 1000 години по-стара от досегашната известна като най-стара винарна, открита на Западния бряг през 1963 година Откритието, с което арменците доста се гордеят, дава информация за ранното лозарство и градинарство в Близкия изток. През 2008 година в същата пещера е открита и най-старата известна кожена обувка в света - от телешка кожа (около 3600-3500 година пр.н.е.). На идната година археолозите се натъкват на най-стария хуманоиден мозък, а по-късно - на сламена пола, датираща от 3900 години пр.н.е.
Постоянният микроклимат в пещерата, с минимални температурни съмнения и ниска мокрота, е съдействал за положителното опазване на органичните остатъци. Археолозите откриват добре непокътната винарна в първата изложба на пещерата, в това число ферментационна вана с дълбочина 60 см. Древната маза била оборудвана с глинена преса за вино с дължина един метър и покрита с пигмент от алено вино, огромни буркани за предпазване, керамични фрагменти и органични остатъци като гроздови семки, пресовани гроздови ципи, изсушени лози, сини сливи и орехи. Близостта на винарната до гробни места, съдържащи човешки черепи (единият със непокътната мозъчна тъкан) и кости, допуска потреблението й в погребални или жертвени ритуали. Чаши за пиянство, открити покрай тези гробове, в допълнение поддържат ритуалното значение на мястото. Пещерата е била изоставена след сриване на покрива, а органичните материали са съхранени от пласт овчи тор, който е попречил растежа на гъбички.
Биохимичен разбор, оповестен в Journal of Archaeological Science през 2011 година, удостоверява производството на вино посредством разкриване на дейната субстанция малвидин и други останки във ваната и бурканите за предпазване. Ботанически и генетични разбори пък разпознават останките от грозде като опитомена лоза Vitis vinifera, което демонстрира напреднало за времето си лозарство.
Радиовъглероден разбор, осъществен от откриватели от Калифорнийския университет и Оксфордския университет, слага винарната сред 4100 и 4000 година пр.н.е., което съответствува с късния халколитен интервал.
Доказано е, че процесът на винопроизводство включвал сплескване на гроздето с крайници в глинен басейн, като сокът се оттичал в 60-сантиметров съд с потенциал 65 литра за ферментация, след което се съхранявал в глинени съдове. Някои откриватели допускат, че може да е била добавяна дървесна смола, с цел да се резервира виното - процедура, прилагана по-късно от античните елини за тяхната рецина. Рецината е смолисто вино, при което виното е било в контакт с борова смола за да придобие характерен усет и мирис.
Винарна Арени-1 акцентира античната арменска традиция във винопроизводството, която продължава до през днешния ден във Вайоц Дзор с локални сортове грозде като " Арени Ноар " и " Воскехат ". Пещерата, приета от ЮНЕСКО за част от нематериалното културно-историческо завещание, е туристическа атракция, постоянно посещавана наред със актуалните винарни и близкия също античен манастир " Нораванк ". Годишният фестивал на виното " Арени ", стартирал през 2009 година, отбелязва това завещание.
Разкопките на пещерата Арени, известна като Птичата пещера (заради многочислените птичи гнезда, открити по стените), са почнали през 2007 година и са траяли три години. Те са ръководени от Борис Гаспарян от Института по археология и етнография към Националната академия на науките в Армения, взаимно с група учени от Ирландия и Съединени американски щати. Проектът е финансиран от американски фонд за предпазване на културното завещание.
Пещерата съставлява антично населено място от късния халколит (част от медно-каменната епоха), в което ясно си личат ритуални места за винопроизводство и жертвени церемонии.
Предполага се, че преди 6000 години там са живели хора от така наречен куро-аракска археологическа просвета, обитавали региона на днешния Кавказ. През 2007 година там е открита най-старата известна винарна в света. Разкопана от екип от арменски и интернационалните археолози, винарната датира от почти 4100-4000 година пр.н.е. - през късния халколитен интервал. Това я прави най-малко с 1000 години по-стара от досегашната известна като най-стара винарна, открита на Западния бряг през 1963 година Откритието, с което арменците доста се гордеят, дава информация за ранното лозарство и градинарство в Близкия изток. През 2008 година в същата пещера е открита и най-старата известна кожена обувка в света - от телешка кожа (около 3600-3500 година пр.н.е.). На идната година археолозите се натъкват на най-стария хуманоиден мозък, а по-късно - на сламена пола, датираща от 3900 години пр.н.е.
Постоянният микроклимат в пещерата, с минимални температурни съмнения и ниска мокрота, е съдействал за положителното опазване на органичните остатъци. Археолозите откриват добре непокътната винарна в първата изложба на пещерата, в това число ферментационна вана с дълбочина 60 см. Древната маза била оборудвана с глинена преса за вино с дължина един метър и покрита с пигмент от алено вино, огромни буркани за предпазване, керамични фрагменти и органични остатъци като гроздови семки, пресовани гроздови ципи, изсушени лози, сини сливи и орехи. Близостта на винарната до гробни места, съдържащи човешки черепи (единият със непокътната мозъчна тъкан) и кости, допуска потреблението й в погребални или жертвени ритуали. Чаши за пиянство, открити покрай тези гробове, в допълнение поддържат ритуалното значение на мястото. Пещерата е била изоставена след сриване на покрива, а органичните материали са съхранени от пласт овчи тор, който е попречил растежа на гъбички.
Биохимичен разбор, оповестен в Journal of Archaeological Science през 2011 година, удостоверява производството на вино посредством разкриване на дейната субстанция малвидин и други останки във ваната и бурканите за предпазване. Ботанически и генетични разбори пък разпознават останките от грозде като опитомена лоза Vitis vinifera, което демонстрира напреднало за времето си лозарство.
Радиовъглероден разбор, осъществен от откриватели от Калифорнийския университет и Оксфордския университет, слага винарната сред 4100 и 4000 година пр.н.е., което съответствува с късния халколитен интервал.
Доказано е, че процесът на винопроизводство включвал сплескване на гроздето с крайници в глинен басейн, като сокът се оттичал в 60-сантиметров съд с потенциал 65 литра за ферментация, след което се съхранявал в глинени съдове. Някои откриватели допускат, че може да е била добавяна дървесна смола, с цел да се резервира виното - процедура, прилагана по-късно от античните елини за тяхната рецина. Рецината е смолисто вино, при което виното е било в контакт с борова смола за да придобие характерен усет и мирис.
Винарна Арени-1 акцентира античната арменска традиция във винопроизводството, която продължава до през днешния ден във Вайоц Дзор с локални сортове грозде като " Арени Ноар " и " Воскехат ". Пещерата, приета от ЮНЕСКО за част от нематериалното културно-историческо завещание, е туристическа атракция, постоянно посещавана наред със актуалните винарни и близкия също античен манастир " Нораванк ". Годишният фестивал на виното " Арени ", стартирал през 2009 година, отбелязва това завещание.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ