Приключи традиционният поход, посветен на подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Приключи обичайният поход, отдаден на подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В самодейността, която се организира за девети път и е под патронажа на регионалния шеф Анатоли Станев, тази година се включиха рекорден брой участници. Близо 400 патриоти и запалянковци участваха в другите стадии от похода. По-голямата част от тях участваха на историческите беседи и възстановки. Припомняме, че всяка година походът стартира с отдаване на респект пред паметника на брега на Дунав, който е повдигнат край село Новград, община Ценово. Той е на мястото, където през 1868 година четата е стъпила на българския бряг.След това участниците в похода минаха по бойния път на четниците край Хаджидимитрово, Караисен, Вишовград и Канлъдере.Тридневният поход, който стартира в петък, завърши под връх Бузлуджа с възстановка на последното стълкновение на четата.
Тази година особено внимание бе отделено на живота и делото на двама от участниците в четата – Димитър Момчилов и Атанас Боздуганов. Професор Антоанета Момчилова от Русенския университет „ Ангел Кънчев “, която е правнучка на Димитър Момчилов, описа малко познати исторически обстоятелства. Димитър Момчилов е един от 4-мата русенци, които са били хванати живи при борба във великотърновско и са доведени в Русчук, където били обесени дружно ранения челник Стефан Караджа.
По време на похода се организираха и рецитали. Сред тях бе и стихотворение на Иван Кънчев и Лилия Георгиева, която е специалист в Областна администрация – Русе.
Традиционно самодейността се провежда от Областната администрация в Русе с поддръжката на Сдружението на регионалните шефове на Русе, Община Ценово, както и туристическите сдружения в района. Участниците в похода получиха грамоти от заместител регионалния шеф Детелина Ачева.
През лятото на 1868 година войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа застават отпред на чета от близо 130 индивида. Предварителният проект планува след прехвърлянето на българска земя да бъде оповестено въстание и четата да послужи за катализатор на всеобщо освободително придвижване.
След като завършва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, трансферират се на дребен остров на река Дунав и оттова на 18 юли със закрита гемия доближават до българския бряг. Мястото на прекосяването е западно от устието на река Янтра при „ Бостанската кория “, наоколо до местността „ Янково гърло “. Тогава околният терен е представлявал блатиста равнина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на река Студена. Тъй като още при дебаркирането са видяни от турците, войводите организират боен съвет, на който е решено да не се афишира въстание, а да се прекъсне телеграфа сред Русе и Свищов, и допустимо най-бързо да се доближи Балкана.
Тази година особено внимание бе отделено на живота и делото на двама от участниците в четата – Димитър Момчилов и Атанас Боздуганов. Професор Антоанета Момчилова от Русенския университет „ Ангел Кънчев “, която е правнучка на Димитър Момчилов, описа малко познати исторически обстоятелства. Димитър Момчилов е един от 4-мата русенци, които са били хванати живи при борба във великотърновско и са доведени в Русчук, където били обесени дружно ранения челник Стефан Караджа.
По време на похода се организираха и рецитали. Сред тях бе и стихотворение на Иван Кънчев и Лилия Георгиева, която е специалист в Областна администрация – Русе.
Традиционно самодейността се провежда от Областната администрация в Русе с поддръжката на Сдружението на регионалните шефове на Русе, Община Ценово, както и туристическите сдружения в района. Участниците в похода получиха грамоти от заместител регионалния шеф Детелина Ачева.
През лятото на 1868 година войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа застават отпред на чета от близо 130 индивида. Предварителният проект планува след прехвърлянето на българска земя да бъде оповестено въстание и четата да послужи за катализатор на всеобщо освободително придвижване.
След като завършва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, трансферират се на дребен остров на река Дунав и оттова на 18 юли със закрита гемия доближават до българския бряг. Мястото на прекосяването е западно от устието на река Янтра при „ Бостанската кория “, наоколо до местността „ Янково гърло “. Тогава околният терен е представлявал блатиста равнина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на река Студена. Тъй като още при дебаркирането са видяни от турците, войводите организират боен съвет, на който е решено да не се афишира въстание, а да се прекъсне телеграфа сред Русе и Свищов, и допустимо най-бързо да се доближи Балкана.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ