Бюджет по време на стопански подем
Приключи и дългогодишната дефлация, която съпровождаше икономическата застоялост
Вчера излязоха редица данни за българската и европейската стопанска система, които потвърдиха и ускориха трендовете от последните няколко тримесечия. Икономическият напредък в България е 3.9% през последното тримесечие с наклонност към увеличаване, заетостта се повишава, потвърждавайки наклонността към ускоряване на стопанската система. В Европейския съюз също беше регистриран висок напредък от 2.5% и ускоряване на стопанската динамичност при намаляваща безработица. Въобще, с всяко минало тримесечие икономическите вероятности се усъвършенстват.
Доскоро България и редица други страни страдаха от това, че се намират в Европа – поради рецесията в еврозоната и изключително в прилежаща Гърция стопанската система стагнираше и рецесията продължи по-дълго в сравнение с в други райони на света. Сега, обаче, е тъкмо противоположното. Да си в Европа към този момент носи преимущества. Икономическият напредък в Европейски Съюз и Еврозоната доближи 2.5% на годишна основа през третото тримесечие – темпове приближаващи се до предкризисния интервал преди десетилетие. Не единствено това, само че за следващо тримесечие Европа регистрира по-висок стопански напредък от Съединени американски щати и Англия, нещо което не се случва доста постоянно. Европа претърпява ненадейно мощен стопански напредък.
България е в сходно състояние. Икономическият напредък се форсира и от ден на ден хора работят. Всъщност, през третото тримесечие работят 73% от хората на възраст сред 20 и 64 години, което е връх откогато има сравними данни. Дори в най-високата точка преди рецесията нямаше толкоз висока претовареност. Това, обаче, основава редица проблеми на работодателите, свързани с недостиг на фрагменти и растящи разноски за труд.
Десетилетия наред българските работодатели бяха привикнали елементарно да намират личен състав, поради високата безработица. Сега, при рекордно висока претовареност нещата се обръщат – към този момент е доста мъчно да се намерят служащи и работодателите би трябвало да се конкурират, с цел да ги притеглят на работа. Това неизбежно води до усъвършенстване в заплащането, изключително в браншовете и районите, които се развиват по-бързо. В резултат завърши и дългогодишната дефлация, която съпровождаше икономическата застоялост.
Един от най-проблемните браншове по време на рецесията – строителството – също към този момент половин година регистрира ускоряващ се напредък. Но това е единствено началото. През последните две тримесечия разрешенията за градеж внезапно се усилиха и наближават равнищата от преди рецесията, което значи сериозен строителен взрив през идващите години. Нещо повече, страната също възнамерява за идната година съществени инфраструктурни планове, финансирани с еврофондове и национални средства. Банковото кредитиране също пораства. Така че сме при започване на мощен строителен взрив, които също ще способства за нарастване в броя на заетите и заплатите.
Икономическата обстановка като цяло е трагично изменена спрямо интервала на рецесията – когато главните проблеми бяха слаб напредък, застоялост и висока безработица, бюджетни дефицити и растящи задължения. Сега проблемите са диаметрално противоположни: интензивен напредък, рекордна претовареност, недостиг на фрагменти. Вече две години бюджетът приключва без недостиг, а държавният дълг понижава стабилно. Сега казусът е не липса на пари, а защо да се харчи при толкоз доста пари в бюджета за 2018 година. И дали бюджетът ще помогне за превъзмогване на проблемите.
Бюджетният фокус върху образованието е позитивно развиване. Дефицитът на фрагменти в стопанската система в немалка степен се дължи на забележителния дял хора без обучение и подготовка или рано отпаднали от учебно заведение. Ограничаването на отпадащите от учебно заведение и повишение на просветителното ниво е наложително, с цел да се реализира по-висока претовареност. Показателно е, че заетостта при висшистите към този момент е над 86%, при средно-професионално обучение е близо 78%, до момента в който при хората с начално обучение е под 29%, а при главно – 38%.
Разбира се, не е значимо единствено ходенето на учебно заведение и завършването на избрана степен, а и качеството на обучение, специалността и връзката с пазара на труда. Това е по-трудната част и ще изисква и някои структурни промени – да вземем за пример, с цел да се развива IT секторът, е нужно да се залага повече на математиката още в главното и междинното обучение. За да се развива промишлеността, са нужни повече инженери до момента в който в други специалности има прекалено много студенти, които нямат реализация. Не е елементарно да се трансформират учебните заведения и университетите, само че в този момент може да стане по-лесно поради съществуването на финансиране.
Отново по отношение на проблемите на пазара на труда поражда въпросът за програмата за саниране. Тя беше замислена по време на рецесията като метод да се сътвори краткотрайна претовареност за строители, като в това време се увеличи и енергийната успеваемост на постройките. Сега, обаче, строителството е във напредък, а се чака и ускорено асимилиране на еврофондове и засилено инфраструктурно строителство. Може би е пристигнал моментът програмата за саниране да се приключи – или най-малко да се преструктурира?
Здравеопазването и обществените разноски са различен сериозен приоритет в бюджет 2018 – близо милиард лв. нарастване на финансирането общо за двата бранша. По принцип не е неприятно да се влага в възстановяване на здравния статус на популацията и понижаване на бедността, само че пораждат все по-сериозни въпроси до каква степен страната съумява да реализира тези цели. По време на стопански напредък и недостиг на фрагменти обществените стратегии не би трябвало просто да подкрепят приходите, а да се пренасочат към ограничения за образование и преквалификация, тъй че да задействат повече хора на пазара на труда. Пари има, в това число и по европрограми, въпросът е да се насочат към верните действия, тъй че да оказват помощ на заетостта.
Разходите за заплати също са едно от бързорастящите пера в бюджета за идната година – с към 700 милиона повече. Това е обяснимо, доколкото при увеличаваща се претовареност в частния бранш, става мъчно да се притеглят чиновници в обществения бранш. Този проблем ще се задълбочава с времето, само че той има и друга страна – към момента прекалено много хора работят в обществения бранш, 686 хиляди души през третото тримесечие на актуалната година. В същото време частният бранш изпитва апетит за фрагменти.
Освен да усилва заплати, бюджетът би трябвало да насърчи и понижение на личния състав в обществения бранш. Бих предложил в бюджета да се запише едно просто предписание – в случай че едно министерство понижи личния състав с 10%, да получи 15% нарастване на заплатите. Така ще се реализира троен резултат: по-високо възнаграждение, по-малко бюджетни разноски по отношение на плануваното, както и облекчение на недостига за фрагменти в частния бранш. Намаление на личния състав в бюджетния бранш може да се реализира, защото редица министерства употребяват хора за действия, които елементарно могат да се автоматизират и електронизират.
Голям фокус е инфраструктурата и вложенията в бюджет 2018 – и още веднъж, това е потребно по принцип, въпросът е в осъществяването. Един проблем е, че по процедурни аргументи години наред се бавят редица планове. Друг въпрос е дали изобщо нашата стопанска система може да поеме толкоз вложения (6 милиарда за 2018 година!) и къде да бъдат ориентирани те, с цел да се реализира оптимален резултат. Основен фокус би трябвало да е инфраструктурата, която ни свързва с главните експортни пазари – в случай, че Европа е главният ни пазар, за какво нямаме нито една автомагистрала, която да ни свързва с други европейски страни? Летище София регистрира такива растежи на броя на пасажерите, че скоро ще се претрупа и ще би трябвало да се уголемява. Граничните пунктове и мостовете на Дунав също се претрупват, заради което се образуват огромни опашки. Умното ориентиране на ресурса може да помогне за икономическото развиване.
Трябва да се влага и в самия обществен бранш, само че не просто да се купуват компютри, а да се реализират резултати. В доста системи има потребност от потребление на нова техника и съоръжение, с цел да усили производителността; в други са нужни електронни услуги, с цел да се отстранен гишетата и опашките. Публичният бранш би трябвало да се научи да работи с по-малко хора и с повече електронни системи, само че това не се случва по натурален метод – нужна е бюджетна насила.
Вчера излязоха редица данни за българската и европейската стопанска система, които потвърдиха и ускориха трендовете от последните няколко тримесечия. Икономическият напредък в България е 3.9% през последното тримесечие с наклонност към увеличаване, заетостта се повишава, потвърждавайки наклонността към ускоряване на стопанската система. В Европейския съюз също беше регистриран висок напредък от 2.5% и ускоряване на стопанската динамичност при намаляваща безработица. Въобще, с всяко минало тримесечие икономическите вероятности се усъвършенстват.
Доскоро България и редица други страни страдаха от това, че се намират в Европа – поради рецесията в еврозоната и изключително в прилежаща Гърция стопанската система стагнираше и рецесията продължи по-дълго в сравнение с в други райони на света. Сега, обаче, е тъкмо противоположното. Да си в Европа към този момент носи преимущества. Икономическият напредък в Европейски Съюз и Еврозоната доближи 2.5% на годишна основа през третото тримесечие – темпове приближаващи се до предкризисния интервал преди десетилетие. Не единствено това, само че за следващо тримесечие Европа регистрира по-висок стопански напредък от Съединени американски щати и Англия, нещо което не се случва доста постоянно. Европа претърпява ненадейно мощен стопански напредък.
България е в сходно състояние. Икономическият напредък се форсира и от ден на ден хора работят. Всъщност, през третото тримесечие работят 73% от хората на възраст сред 20 и 64 години, което е връх откогато има сравними данни. Дори в най-високата точка преди рецесията нямаше толкоз висока претовареност. Това, обаче, основава редица проблеми на работодателите, свързани с недостиг на фрагменти и растящи разноски за труд.
Десетилетия наред българските работодатели бяха привикнали елементарно да намират личен състав, поради високата безработица. Сега, при рекордно висока претовареност нещата се обръщат – към този момент е доста мъчно да се намерят служащи и работодателите би трябвало да се конкурират, с цел да ги притеглят на работа. Това неизбежно води до усъвършенстване в заплащането, изключително в браншовете и районите, които се развиват по-бързо. В резултат завърши и дългогодишната дефлация, която съпровождаше икономическата застоялост.
Един от най-проблемните браншове по време на рецесията – строителството – също към този момент половин година регистрира ускоряващ се напредък. Но това е единствено началото. През последните две тримесечия разрешенията за градеж внезапно се усилиха и наближават равнищата от преди рецесията, което значи сериозен строителен взрив през идващите години. Нещо повече, страната също възнамерява за идната година съществени инфраструктурни планове, финансирани с еврофондове и национални средства. Банковото кредитиране също пораства. Така че сме при започване на мощен строителен взрив, които също ще способства за нарастване в броя на заетите и заплатите.
Икономическата обстановка като цяло е трагично изменена спрямо интервала на рецесията – когато главните проблеми бяха слаб напредък, застоялост и висока безработица, бюджетни дефицити и растящи задължения. Сега проблемите са диаметрално противоположни: интензивен напредък, рекордна претовареност, недостиг на фрагменти. Вече две години бюджетът приключва без недостиг, а държавният дълг понижава стабилно. Сега казусът е не липса на пари, а защо да се харчи при толкоз доста пари в бюджета за 2018 година. И дали бюджетът ще помогне за превъзмогване на проблемите.
Бюджетният фокус върху образованието е позитивно развиване. Дефицитът на фрагменти в стопанската система в немалка степен се дължи на забележителния дял хора без обучение и подготовка или рано отпаднали от учебно заведение. Ограничаването на отпадащите от учебно заведение и повишение на просветителното ниво е наложително, с цел да се реализира по-висока претовареност. Показателно е, че заетостта при висшистите към този момент е над 86%, при средно-професионално обучение е близо 78%, до момента в който при хората с начално обучение е под 29%, а при главно – 38%.
Разбира се, не е значимо единствено ходенето на учебно заведение и завършването на избрана степен, а и качеството на обучение, специалността и връзката с пазара на труда. Това е по-трудната част и ще изисква и някои структурни промени – да вземем за пример, с цел да се развива IT секторът, е нужно да се залага повече на математиката още в главното и междинното обучение. За да се развива промишлеността, са нужни повече инженери до момента в който в други специалности има прекалено много студенти, които нямат реализация. Не е елементарно да се трансформират учебните заведения и университетите, само че в този момент може да стане по-лесно поради съществуването на финансиране.
Отново по отношение на проблемите на пазара на труда поражда въпросът за програмата за саниране. Тя беше замислена по време на рецесията като метод да се сътвори краткотрайна претовареност за строители, като в това време се увеличи и енергийната успеваемост на постройките. Сега, обаче, строителството е във напредък, а се чака и ускорено асимилиране на еврофондове и засилено инфраструктурно строителство. Може би е пристигнал моментът програмата за саниране да се приключи – или най-малко да се преструктурира?
Здравеопазването и обществените разноски са различен сериозен приоритет в бюджет 2018 – близо милиард лв. нарастване на финансирането общо за двата бранша. По принцип не е неприятно да се влага в възстановяване на здравния статус на популацията и понижаване на бедността, само че пораждат все по-сериозни въпроси до каква степен страната съумява да реализира тези цели. По време на стопански напредък и недостиг на фрагменти обществените стратегии не би трябвало просто да подкрепят приходите, а да се пренасочат към ограничения за образование и преквалификация, тъй че да задействат повече хора на пазара на труда. Пари има, в това число и по европрограми, въпросът е да се насочат към верните действия, тъй че да оказват помощ на заетостта.
Разходите за заплати също са едно от бързорастящите пера в бюджета за идната година – с към 700 милиона повече. Това е обяснимо, доколкото при увеличаваща се претовареност в частния бранш, става мъчно да се притеглят чиновници в обществения бранш. Този проблем ще се задълбочава с времето, само че той има и друга страна – към момента прекалено много хора работят в обществения бранш, 686 хиляди души през третото тримесечие на актуалната година. В същото време частният бранш изпитва апетит за фрагменти.
Освен да усилва заплати, бюджетът би трябвало да насърчи и понижение на личния състав в обществения бранш. Бих предложил в бюджета да се запише едно просто предписание – в случай че едно министерство понижи личния състав с 10%, да получи 15% нарастване на заплатите. Така ще се реализира троен резултат: по-високо възнаграждение, по-малко бюджетни разноски по отношение на плануваното, както и облекчение на недостига за фрагменти в частния бранш. Намаление на личния състав в бюджетния бранш може да се реализира, защото редица министерства употребяват хора за действия, които елементарно могат да се автоматизират и електронизират.
Голям фокус е инфраструктурата и вложенията в бюджет 2018 – и още веднъж, това е потребно по принцип, въпросът е в осъществяването. Един проблем е, че по процедурни аргументи години наред се бавят редица планове. Друг въпрос е дали изобщо нашата стопанска система може да поеме толкоз вложения (6 милиарда за 2018 година!) и къде да бъдат ориентирани те, с цел да се реализира оптимален резултат. Основен фокус би трябвало да е инфраструктурата, която ни свързва с главните експортни пазари – в случай, че Европа е главният ни пазар, за какво нямаме нито една автомагистрала, която да ни свързва с други европейски страни? Летище София регистрира такива растежи на броя на пасажерите, че скоро ще се претрупа и ще би трябвало да се уголемява. Граничните пунктове и мостовете на Дунав също се претрупват, заради което се образуват огромни опашки. Умното ориентиране на ресурса може да помогне за икономическото развиване.
Трябва да се влага и в самия обществен бранш, само че не просто да се купуват компютри, а да се реализират резултати. В доста системи има потребност от потребление на нова техника и съоръжение, с цел да усили производителността; в други са нужни електронни услуги, с цел да се отстранен гишетата и опашките. Публичният бранш би трябвало да се научи да работи с по-малко хора и с повече електронни системи, само че това не се случва по натурален метод – нужна е бюджетна насила.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ