Откъс от "Щастливият принц" на Оскар Уайлд
Приказни истории от Оскар Уайлд " на издателство " Апостроф " събира най-превежданите и известни приказки от писателя от сборниците " Щастливият принц и други истории " и " Къщата на наровете ", които той написа и разгласява за първи път през годините 1888–1892. Оттогава до през днешния ден тези текстове са непреходни послания, които възпитават и учат на добрина, човещина и преданост. Преводът е на Сидер Флорин.
Приказните истории на Оскар Уайлд имат голяма мощ върху въображението и страстите на децата през днешния ден, те са също толкоз настоящи, колкото са били и през 80-те години на XIX век. Написани с безподобен жанр и с неповторимо духовитост, историите комбинират мъдростта на притчата и въздействието на драмата. Книгата е предопределена за деца, само че има и своето обръщение към възрастните. Историите на Уайлд покоряват и провокират читателя, те са отражение на любовта, изкуството, животът, романтиката и иронията. Всяка история дава честен урок, само че на първо място превзема със своята уникалност.
Историите наблюдават конфликта на полезностите с порока, на фантазиите с действителността, подлагат на критика себелюбието, егоизма и безчувствието. Уайлд откроява разнообразни измерения на човешката мъдрост и нелепост и по едно и също време с това предизвиква благоприличието и великодушието в човешките връзки.
Има доста способи за интерпретация на тази книга. Можете да приемете историята за героите, които желаят само да намерят другари, мир и хубост, или можете да погледнете по-дълбоко, оттатък редовете, и да се замислите върху това по какъв начин тези приказни думи имат всичко належащо да трансформират визиите ви за света.
В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " показва фрагмент от " Щастливият принц " на Оскар Уайлд, възложен от издателство " Апостроф ". Читателите на " Детски Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.
За приказното огледало на Оскар Уайлд
Начевам този текст към този момент за следващ път, тъй като всеки опит ми се коства някак непълен или прекомерно клиширан. Каквото и да кажеш за великия Оскар Уайлд, в никакъв случай не стига, само че всичко за него към този момент е изговорено, преповторено до степен, в която е изгубило първичния смисъл и е станало тривиално.
Исках да стартира с това, че съм чела приказките на Оскар Уайлд като дете и макар че тогава надали съм разбирала напълно какъв брой сложни въпроси слагат и какъв брой внимателно са показани, някак с цялата чупливост на това детско схващане съм усетила силата им. Тази първа среща докара до доста последващи – с Идеалния мъж и постоянно сериозния Ърнест в театъра, с Дориан Грей и всякакви други призраци. Винаги с прелестен език, постоянно с възприятие за комизъм и не малко горест. И ето, че влизам в клишето
Сега, когато имам две деца, които занапред ще четат тези истории, моят прочит беше малко по-различен. В красивия свят на Оскар Уайлд трагичното се усеща с по-голяма тежест. Уродливото обаче живее в цялостна симбиоза с приказното и това е по този начин естествено, че като че ли не би могло да бъде иначе. Приказките звучат като притчи, които могат да послужат освен за разчитането на всички произведения на Оскар Уайлд и изкуството изобщо, само че и като едно самобитно огледало на нашия свят. И тъкмо през това огледало желая да покажа на децата си дуализма, характерен на човечеството ни.
Моето непретенциозно присъединяване в тази книга се намира най-вече в третия раздел, който ще споделя с теб, читателя. Там аз към този момент оставих своя прочит на приказните истории на Оскар Уайлд (и него несъмнено също започвах многократно), а в този момент е твой ред да направиш това издание неповторимо и тези приказки твои персонални. Какво виждаш в отражението на огледалото?
Яна Аргиропулос, художник на книгата
Приказни истории от Оскар Уайлд
Щастливият принц
Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше затрупан с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и огромен червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч.
Всички доста му се възхищаваха.
– Хубав като петле на ветропоказател – видя един от градските съветници, кой- то искаше да си завоюва име като познавач на изкуството. – Но не е чак толкоз потребен – добави той от боязън, че хората ще го смет- нат за неудобен, какъвто в действителност не беше.
– Защо не си като Щастливия принц? – запита една разсъдлива майка дребното си момче, което плачеше, без да знае за какво. – На Щастливия принц и мислено не му идва да плаче за нещо!
– Радвам се, че има на света някой, който да е изцяло благополучен – промърмори един отчаян човек, втренчен в чудната скулптура.
– Той е истински ангел! – възкликнаха децата от сиропиталището, когато излязоха от катедралата с яркочервени наметала и чисти бели престилки.
– Отде знаете? – рече учителят по математика. – Вие в никакъв случай не сте виждали ангел.
– А, несъмнено, че сме виждали, в нашите фантазии! – дадоха отговор децата, а учителят по математика се навъси и доби доста непоколебим тип, тъй като не одобряваше децата да мечтаят.
Една вечер над града прелетя малко лястовиче. Приятелите му бяха отпътували за Египет преди шест седмици, само че то беше останало, тъй като бе влюбено в най-прекрасната тръстика. Беше я срещнало рано напролет, когато летеше надолу по реката след огромна жълта пеперудка, и толкоз хареса тънкото кръстче на тръстиката, че спря, с цел да ѝ заприказва. – Мога ли да те залюбя? – попита лястовичето, което обичаше да пристъпва напряко към въпроса и тръстиката му направи бездънен реверанс. То стартира да я заобикаля, като допираше водата с крила и правеше сребристи кръгове по повърхността. Това беше неговото ухажване и то търпя през цялото лято.
- Каква смешна любов! - чуруликаха другите лястовички. - Тя няма пари, а има толкоз доста родственици. - И в действителност реката беше цялостна с тръстики. После пристигна есента и всички птички отлетяха.
Приказните истории на Оскар Уайлд имат голяма мощ върху въображението и страстите на децата през днешния ден, те са също толкоз настоящи, колкото са били и през 80-те години на XIX век. Написани с безподобен жанр и с неповторимо духовитост, историите комбинират мъдростта на притчата и въздействието на драмата. Книгата е предопределена за деца, само че има и своето обръщение към възрастните. Историите на Уайлд покоряват и провокират читателя, те са отражение на любовта, изкуството, животът, романтиката и иронията. Всяка история дава честен урок, само че на първо място превзема със своята уникалност.
Историите наблюдават конфликта на полезностите с порока, на фантазиите с действителността, подлагат на критика себелюбието, егоизма и безчувствието. Уайлд откроява разнообразни измерения на човешката мъдрост и нелепост и по едно и също време с това предизвиква благоприличието и великодушието в човешките връзки.
Има доста способи за интерпретация на тази книга. Можете да приемете историята за героите, които желаят само да намерят другари, мир и хубост, или можете да погледнете по-дълбоко, оттатък редовете, и да се замислите върху това по какъв начин тези приказни думи имат всичко належащо да трансформират визиите ви за света.
В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " показва фрагмент от " Щастливият принц " на Оскар Уайлд, възложен от издателство " Апостроф ". Читателите на " Детски Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.
За приказното огледало на Оскар Уайлд
Начевам този текст към този момент за следващ път, тъй като всеки опит ми се коства някак непълен или прекомерно клиширан. Каквото и да кажеш за великия Оскар Уайлд, в никакъв случай не стига, само че всичко за него към този момент е изговорено, преповторено до степен, в която е изгубило първичния смисъл и е станало тривиално.
Исках да стартира с това, че съм чела приказките на Оскар Уайлд като дете и макар че тогава надали съм разбирала напълно какъв брой сложни въпроси слагат и какъв брой внимателно са показани, някак с цялата чупливост на това детско схващане съм усетила силата им. Тази първа среща докара до доста последващи – с Идеалния мъж и постоянно сериозния Ърнест в театъра, с Дориан Грей и всякакви други призраци. Винаги с прелестен език, постоянно с възприятие за комизъм и не малко горест. И ето, че влизам в клишето
Сега, когато имам две деца, които занапред ще четат тези истории, моят прочит беше малко по-различен. В красивия свят на Оскар Уайлд трагичното се усеща с по-голяма тежест. Уродливото обаче живее в цялостна симбиоза с приказното и това е по този начин естествено, че като че ли не би могло да бъде иначе. Приказките звучат като притчи, които могат да послужат освен за разчитането на всички произведения на Оскар Уайлд и изкуството изобщо, само че и като едно самобитно огледало на нашия свят. И тъкмо през това огледало желая да покажа на децата си дуализма, характерен на човечеството ни.
Моето непретенциозно присъединяване в тази книга се намира най-вече в третия раздел, който ще споделя с теб, читателя. Там аз към този момент оставих своя прочит на приказните истории на Оскар Уайлд (и него несъмнено също започвах многократно), а в този момент е твой ред да направиш това издание неповторимо и тези приказки твои персонални. Какво виждаш в отражението на огледалото?
Яна Аргиропулос, художник на книгата
Приказни истории от Оскар Уайлд
Щастливият принц
Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше затрупан с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и огромен червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч.
Всички доста му се възхищаваха.
– Хубав като петле на ветропоказател – видя един от градските съветници, кой- то искаше да си завоюва име като познавач на изкуството. – Но не е чак толкоз потребен – добави той от боязън, че хората ще го смет- нат за неудобен, какъвто в действителност не беше.
– Защо не си като Щастливия принц? – запита една разсъдлива майка дребното си момче, което плачеше, без да знае за какво. – На Щастливия принц и мислено не му идва да плаче за нещо!
– Радвам се, че има на света някой, който да е изцяло благополучен – промърмори един отчаян човек, втренчен в чудната скулптура.
– Той е истински ангел! – възкликнаха децата от сиропиталището, когато излязоха от катедралата с яркочервени наметала и чисти бели престилки.
– Отде знаете? – рече учителят по математика. – Вие в никакъв случай не сте виждали ангел.
– А, несъмнено, че сме виждали, в нашите фантазии! – дадоха отговор децата, а учителят по математика се навъси и доби доста непоколебим тип, тъй като не одобряваше децата да мечтаят.
Една вечер над града прелетя малко лястовиче. Приятелите му бяха отпътували за Египет преди шест седмици, само че то беше останало, тъй като бе влюбено в най-прекрасната тръстика. Беше я срещнало рано напролет, когато летеше надолу по реката след огромна жълта пеперудка, и толкоз хареса тънкото кръстче на тръстиката, че спря, с цел да ѝ заприказва. – Мога ли да те залюбя? – попита лястовичето, което обичаше да пристъпва напряко към въпроса и тръстиката му направи бездънен реверанс. То стартира да я заобикаля, като допираше водата с крила и правеше сребристи кръгове по повърхността. Това беше неговото ухажване и то търпя през цялото лято.
- Каква смешна любов! - чуруликаха другите лястовички. - Тя няма пари, а има толкоз доста родственици. - И в действителност реката беше цялостна с тръстики. После пристигна есента и всички птички отлетяха.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ