През 2023 г. приходите от записана музика в България се увеличават с 44%
Приходите от записана музика са се нараснали с 10,2% в международен мащаб през 2023 година Това гласи Годишният музикален отчет на Международната федерация на звукозаписната промишленост /IFPI/, който беше оповестен през вчерашния ден. Световният музикален пазар е повишен до 28,6 милиарда $ и отбелязва девета поредна година на напредък. Най-значителен скок са създали два района – Латинска Америка (+ 19.4%) и страните от Африка на юг от Сахара (+ 24.7%). А България е маркирана като един от най-бързо растящите пазари в света. Европа генерира 28.1% от световните доходи и продължава да бъде вторият по величина пазар на записана музика в света.
Основен принос за този растеж има стриймингът. Само приходите от абонаментен стрийминг са нарастнали с 11,2% и съставляват съвсем половината (48,9%) от международния пазар. През 2023 година броят на платените абонаменти прескочи прага от половин милиард консуматори и регистрира 667 милиона сметки с платени абонаменти.
На този декор българският музикален пазар означи още по-голям растеж от цели +44% през 2023 година, регистрира Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/, а общата му стойност доближи 16,9 милиона $. Това изкачва страната до 53-то място по продажби в света (от общо 70 страни).
„ Този скок се дължи на забележителното нарастване във всички браншове, в това число на продажбите на физически носители и доходи от ръководство на права, само че най-много на сериозното повишение на приходите от стрийминг. През 2023 година последните образуват 59% от музикалния пазар на България и регистрират растеж от +65.6% по отношение на 2022 година “, сподели изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова. „ Забележителният растеж на приходите от стрийминг се дължи главно на забележителното повишение на приходите от платени абонаменти, които са съвсем двойно за последните 12 месеца и към този момент съставляват 72 % от общите доходи от стрийминг “, добавя тя.
В международен мащаб приходите от физически носители (+ 13,4%) и от ръководство на права (+ 9,5%) също бележат забележителен скок. Тази наклонност се вижда ясно и на българския музикален пазар. За разлика от 2022 година, когато беше регистриран спад от малко над -5% при продажбите на CD, през 2023 година този сегмент от пазара освен е наваксал изоставането, само че и бележи най-големия растеж при продажбите на физически носители в България, + 76.9%. Интересът към виниловите плочи продължава да пораства стремглаво и приходите от продажбата им са се нараснали с +62.4% през миналите 12 месеца. Целият пазар на физически носители, който включва освен винилови плочи и CD, само че и аудио касети, мини дискове, аудио DVD и други, е повишил приходите си с цели +69% и към този момент образува повече от 10% от общия доход на българския музикален пазар.
Приходите от ръководство на права не престават да са вторият най-значителен източник на доходи за българската музикална промишленост след стрийминга. Те даже означават нарастване от +10.5% по отношение на 2022 година, което се дължи на обгръщането от лицензодателя (ПРОФОН) на от ден на ден ползватели. „ С повишението обаче на дела на стрийминга, даунлоуда и и физическите носители в общия доход на българския пазар, последователно понижава делът на приходите от ръководство на права, което пък е ясна индикация, че България постепенно, само че несъмнено излиза от листата на по-слабо развитите пазари, в които отчисленията от права са водещият източник на доходи за промишлеността “, разяснява изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова. „ Сериозният растеж на пазара обаче не трябва да ни заблуждава, че пред промишлеността към този момент няма компликации и съществени провокации “, добави тя.
Тези провокации бяха коментирани от Лаури Рехард, краткотраен изпълнителен шеф и основен юридически шеф на IFPI: „ Устойчивият напредък на пазара на записана музика е окуражаващ, само че би трябвало да отбележим и провокациите, пред които е изправена промишлеността, в това число измами със стрийминг, цифрово пиратство и, несъмнено, опасността от корист с генеративния изкуствен интелект, в случай че той не се създава отговорно и при ценене на правата на артистите и лейбълите. Все още се нуждаем от ефикасни принадлежности и поддръжката на управляващите, с цел да се оправим с неразрешеното потребление на музика “.
Основен принос за този растеж има стриймингът. Само приходите от абонаментен стрийминг са нарастнали с 11,2% и съставляват съвсем половината (48,9%) от международния пазар. През 2023 година броят на платените абонаменти прескочи прага от половин милиард консуматори и регистрира 667 милиона сметки с платени абонаменти.
На този декор българският музикален пазар означи още по-голям растеж от цели +44% през 2023 година, регистрира Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/, а общата му стойност доближи 16,9 милиона $. Това изкачва страната до 53-то място по продажби в света (от общо 70 страни).
„ Този скок се дължи на забележителното нарастване във всички браншове, в това число на продажбите на физически носители и доходи от ръководство на права, само че най-много на сериозното повишение на приходите от стрийминг. През 2023 година последните образуват 59% от музикалния пазар на България и регистрират растеж от +65.6% по отношение на 2022 година “, сподели изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова. „ Забележителният растеж на приходите от стрийминг се дължи главно на забележителното повишение на приходите от платени абонаменти, които са съвсем двойно за последните 12 месеца и към този момент съставляват 72 % от общите доходи от стрийминг “, добавя тя.
В международен мащаб приходите от физически носители (+ 13,4%) и от ръководство на права (+ 9,5%) също бележат забележителен скок. Тази наклонност се вижда ясно и на българския музикален пазар. За разлика от 2022 година, когато беше регистриран спад от малко над -5% при продажбите на CD, през 2023 година този сегмент от пазара освен е наваксал изоставането, само че и бележи най-големия растеж при продажбите на физически носители в България, + 76.9%. Интересът към виниловите плочи продължава да пораства стремглаво и приходите от продажбата им са се нараснали с +62.4% през миналите 12 месеца. Целият пазар на физически носители, който включва освен винилови плочи и CD, само че и аудио касети, мини дискове, аудио DVD и други, е повишил приходите си с цели +69% и към този момент образува повече от 10% от общия доход на българския музикален пазар.
Приходите от ръководство на права не престават да са вторият най-значителен източник на доходи за българската музикална промишленост след стрийминга. Те даже означават нарастване от +10.5% по отношение на 2022 година, което се дължи на обгръщането от лицензодателя (ПРОФОН) на от ден на ден ползватели. „ С повишението обаче на дела на стрийминга, даунлоуда и и физическите носители в общия доход на българския пазар, последователно понижава делът на приходите от ръководство на права, което пък е ясна индикация, че България постепенно, само че несъмнено излиза от листата на по-слабо развитите пазари, в които отчисленията от права са водещият източник на доходи за промишлеността “, разяснява изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова. „ Сериозният растеж на пазара обаче не трябва да ни заблуждава, че пред промишлеността към този момент няма компликации и съществени провокации “, добави тя.
Тези провокации бяха коментирани от Лаури Рехард, краткотраен изпълнителен шеф и основен юридически шеф на IFPI: „ Устойчивият напредък на пазара на записана музика е окуражаващ, само че би трябвало да отбележим и провокациите, пред които е изправена промишлеността, в това число измами със стрийминг, цифрово пиратство и, несъмнено, опасността от корист с генеративния изкуствен интелект, в случай че той не се създава отговорно и при ценене на правата на артистите и лейбълите. Все още се нуждаем от ефикасни принадлежности и поддръжката на управляващите, с цел да се оправим с неразрешеното потребление на музика “.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ