bTV Репортерите: Приемна обич без край
Приемната грижа за децата в България завършва, когато те навършат 18 години или 20, в случай че учат. Тогава приемните им родители стопират да получат заплата, с цел да се грижат за тях. Младежите би трябвало да поемат по своя път. Това обаче се оказва извънредно мъчно, а от време на време даже невероятно, в случай че младежът е със специфични потребности.
Снимка: btvnovinite.bg
Пример за това е Светлин. Той е на 19 години и след няколко месеца му следва извеждане от приемното семейство. Като дете е бил настанен в дом за деца в град Кула. През 2014 година става приемен наследник на Даниела и напуща дома. Тя стартира да се грижи за него против заплата от 915 лв.. По думите й парите стигат, само че и не са главният претекст. Казва, че са си взаимно потребни.
„ Приемната грижа в действителност е огромна грижа, само че в това време е огромно наслаждение. Взимаш едно дете, помагаш на една душичка да живее умерено. Светлин е при нас от 29 септември 2014 година В момента, в който го видях, той се хвана за мен. И край. Той си е към този момент моето дете”, споделя Даниела Иванова.
И по този начин седем години. Време е обаче за избори. Ако Даниела задържи Светлин, ще получават инвалидната му пенсия, съгласно ТЕЛК решението. А това още веднъж ги изправя пред тестване, тъй като съгласно ТЕЛК Светлин няма право на непозната помощ.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Той самичък не може да си постави храна, не може да я стопли, аз го окъпвам, в банята – съблича се и ме чака, нищо, че е мъж два метра. След 20-годишна възраст тези деца отиват къде? На улицата? Не знам. Институция? Аз от институция го изведох - за какво отново би трябвало да се върне там? Знам в какво положение го изведох и не желая да му предизвиквам още веднъж това”, добавя Даниела, която към този момент е направила своя избор. Сърцето й не разрешава да го остави. Заедно със брачна половинка й са решили, че ще изискат да го осиновят.
Ако Светлин и Даниела занапред ще би трябвало да се борят сами, Валя и нейната приемна майка Цветелина към този момент го вършат. Валя е първото приемно дете във Видин. В момента е на 20 години и приемната грижа за нея публично завърши, само че връзката с приемното й семейство - не. Нито пък техните грижи за нея.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Валя беше на 3 години, когато за първи път се срещнахме. Моята щерка ми я докара в магазина, в който работех, тъй като си е играла с нея в дома за деца. Имало е взаимно привличане. Тогава нямаше още приемна грижа. Последва взимане, връщане… Беше доста тежко, тъй като в петък тя се пускаше от групата и тичаше към нас, тъй като знаеше, че ще бъде взета. А в неделя, когато трябваше да я връщам, с едното отваряне на очите и виждайки облеклата – започваше безшумно да плаче. Валя беше към този момент на 7 години, когато влезе дефинитивно в нашия дом. Приемната грижа е комбиниране сред работа и идея. Ако го нямаш в сърцето си, няма по какъв начин да го изпълняваш. Това не е работа от 9 до 5 ч. Това е 24-часова грижа,” спомня си Цветелина.
Валя осъзнава, че попадайки в приемно семейство, е получила късмет за по-добър живот.
„ Както се споделя: „ Хвърли ме за боклук, само че с шанс “… Ако не ме бяха оставили в дом, нямаше да ми дадат този късмет да се срещна с тези прелестни хора, които ме отгледаха, които желаят да ме създадат човек, които в действителност се грижат за мен,” споделя Валя.
Момичето е под опеката на приемната грижа, до момента в който учи. Тя приключва образованието си с отличен триумф. След това става студентка в Медицинския университет в Плевен. Поредно предизвикателство пред нея. Споделя, че се усеща като затворено досие за обществените служби, тъй като никой не се е поинтересувал по какъв начин ще продължи животът й.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Като приключих, обществените ги бях поканила на бала ми, с цел да ме видят, тъй като въпреки всичко аз съм първото приемното дете в града и си беше събитие да завърша приблизително обучение. Но те не пожелаха да дойдат, нито желаеха да беседват с мен – дали съм готова за бъдещето… Все едно съм затворено досие за тях”, споделя Валя.
Приемната й майка обаче продължава да й оказва помощ, макар че към този момент не получава заплата от страната за нея.
„ След като навършат тези години, те остават в нищото, отговорността за тях се размива сред приемния родител, институцията, общините… И се разчита най-много на прочувствената обвързаност сред приемния родител и приемното дете”, споделя Цветелина, която търси помощ в общината.
Там споделя историята на Валя и моли да й провиснал жилище. Оттам се съгласяват и дават апартамент. Той обаче е в окаяно положение. Цветелина ще го ремонтира със лични средства, с цел да може Валя да живее в него. Това ще стане, до момента в който момичето следва висше обучение.
„ Като приключва тази компетентност, желая да продължа с медицина, да специализирам като рентгенолог – да оказвам помощ на хората, тъй като мисля, че това е моята идея - да оказвам помощ на хората, както мама оказва помощ на всички деца като мен”, споделя със сълзи на очи Валя.
Единственото финансово облекчение за Валя сега е, че тя не заплаща семестриална такса в университета. Това е допустимо след дългогодишната работа на Асоциацията за приемна грижа.
Снимка: btvnovinite.bg
„ На година от приемна грижа излизат по 50-60 деца, само че нямат явен път. Някои от тях се пробват да останат при приемните си родители. Други търсят независим път, само че множеството от тях нямат ясна визия. Нямат посока, в която да се усещат подкрепени. Има предпазени домове, в които могат да останат няколко месеца или общински жилища, само че всичко това е накъсано, няма политика по този въпрос. Общо взето се работи на парче. Гледа се повече това къде да го настаним, а не какъв проект да развием за живота му”, споделя Мирослав Долапчиев, ръководител на Националната асоциация за приемна грижа.
Бъдещето на Светлин и Валя ще бъде подкрепено от техните приемни родители. Но не всички младежи имат този шанс. Някои би трябвало сами да търсят опция да се борят с живота.
Попитахме обществените служби какви са опциите пред младежите. Отговорът е, че младежът към този момент може да употребява други обществени услуги. Трябва обаче да ги потърси.
„ Може да се употребява услугата преходно жилище. Това е услуга, в която младежите се поддържат от дребен на брой личен състав, най-много за това по какъв начин да се социализират в самото общество- като се поддържат при намиране на работа, асимилиране на умения. Услугата е краткосрочна, тъй че след година те биха могли да излязат от тази услуга към този момент готови да излязат “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Ако този юноша има увреждане, би могъл да се насочи към услуга, която е предпазено жилище, центровете за настаняване от фамилен вид или домовете за хора с увреждания”, споделя Венелина Богданова, началник-отдел " Социални услуги за пълнолетни лица " към Агенцията за обществено подкрепяне.
Снимка: btvnovinite.bg
На процедура обаче се оказва, че в домовете за хора със специфични потребности няма задоволително свободни места.
„ Ограничени са ни местата за хора с душевен увреждания и умствена назадничавост. Тези предпазени жилища допускат настаняване на деца, които са с по-леки заболявания”, добавя Богданова.
В момента у нас има 2045 приемни фамилии, които се грижат за 1839 деца. Забелязва се лек спад спрямо 2018 година Тогава децата са били 2351.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Този лек спад не може да приказва за липса на развиване, в противен случай ние имаме развиване на приемната грижа във връзка с нейното качество. Чисто на практика обществените служащи от отдел „ Закрила на детето” поддържат детето до навършване на пълнолетие”, добавя Цветанка Бахчеванджиева, основен специалист в " Дейности и ограничения за протекция на детето " към Агенцията за обществено подкрепяне.
Снимка: btvnovinite.bg
А по какъв начин е на открито? Преди 30 години в далечна Финландия Сами Исониеми попада в приемно семейство. Тогава е на 5 години. Споделя, че в страната има опция за обществено подпомагане и след пълноправие.
„ Когато детето е на 18 години, то към този момент се води възрастен. Но никой от нас от приемната грижа не е подготвен да бъде самостоятелен. Затова при нас във Финландия има „ афтър кеър “ (after care) - грижа, която продължава до 25-годишна възраст. Отпуснаха ми средства, с цел да обзаведа първото си жилище. Апартаментът пък беше обезпечен с помощта на облекченията, които обществената система дава. Имаше обществен служащ, който продължаваше да ми оказва помощ, дружно с приемните ми родители. Аз съм доста благополучен, че моите приемни родители продължиха да се грижат за мен, тъй като на доста места и във Финландия, и в България има хора, които стопират грижите. Започнах да изучавам в полицейска академия. Паралелно с това приключих обучение, обвързвано с помощ при приемна грижа”, споделя Сами.
Снимка: btvnovinite.bg
У нас през 2020 година е признат Закон за обществените услуги. Той обаче към момента не се ползва в целокупност, споделят от Агенцията за обществено подкрепяне. В него е планувано да има информиране, консултиране, покровителство и ходатайство за младежите. Неговото използване би помогнало за тяхната по-добра интеграция в обществото.
А до тогава, наподобява, че приемните родители са тези, които не престават да се грижат за порасналите младежи.
Снимка: btvnovinite.bg
Пример за това е Светлин. Той е на 19 години и след няколко месеца му следва извеждане от приемното семейство. Като дете е бил настанен в дом за деца в град Кула. През 2014 година става приемен наследник на Даниела и напуща дома. Тя стартира да се грижи за него против заплата от 915 лв.. По думите й парите стигат, само че и не са главният претекст. Казва, че са си взаимно потребни.
„ Приемната грижа в действителност е огромна грижа, само че в това време е огромно наслаждение. Взимаш едно дете, помагаш на една душичка да живее умерено. Светлин е при нас от 29 септември 2014 година В момента, в който го видях, той се хвана за мен. И край. Той си е към този момент моето дете”, споделя Даниела Иванова.
И по този начин седем години. Време е обаче за избори. Ако Даниела задържи Светлин, ще получават инвалидната му пенсия, съгласно ТЕЛК решението. А това още веднъж ги изправя пред тестване, тъй като съгласно ТЕЛК Светлин няма право на непозната помощ.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Той самичък не може да си постави храна, не може да я стопли, аз го окъпвам, в банята – съблича се и ме чака, нищо, че е мъж два метра. След 20-годишна възраст тези деца отиват къде? На улицата? Не знам. Институция? Аз от институция го изведох - за какво отново би трябвало да се върне там? Знам в какво положение го изведох и не желая да му предизвиквам още веднъж това”, добавя Даниела, която към този момент е направила своя избор. Сърцето й не разрешава да го остави. Заедно със брачна половинка й са решили, че ще изискат да го осиновят.
Ако Светлин и Даниела занапред ще би трябвало да се борят сами, Валя и нейната приемна майка Цветелина към този момент го вършат. Валя е първото приемно дете във Видин. В момента е на 20 години и приемната грижа за нея публично завърши, само че връзката с приемното й семейство - не. Нито пък техните грижи за нея.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Валя беше на 3 години, когато за първи път се срещнахме. Моята щерка ми я докара в магазина, в който работех, тъй като си е играла с нея в дома за деца. Имало е взаимно привличане. Тогава нямаше още приемна грижа. Последва взимане, връщане… Беше доста тежко, тъй като в петък тя се пускаше от групата и тичаше към нас, тъй като знаеше, че ще бъде взета. А в неделя, когато трябваше да я връщам, с едното отваряне на очите и виждайки облеклата – започваше безшумно да плаче. Валя беше към този момент на 7 години, когато влезе дефинитивно в нашия дом. Приемната грижа е комбиниране сред работа и идея. Ако го нямаш в сърцето си, няма по какъв начин да го изпълняваш. Това не е работа от 9 до 5 ч. Това е 24-часова грижа,” спомня си Цветелина.
Валя осъзнава, че попадайки в приемно семейство, е получила късмет за по-добър живот.
„ Както се споделя: „ Хвърли ме за боклук, само че с шанс “… Ако не ме бяха оставили в дом, нямаше да ми дадат този късмет да се срещна с тези прелестни хора, които ме отгледаха, които желаят да ме създадат човек, които в действителност се грижат за мен,” споделя Валя.
Момичето е под опеката на приемната грижа, до момента в който учи. Тя приключва образованието си с отличен триумф. След това става студентка в Медицинския университет в Плевен. Поредно предизвикателство пред нея. Споделя, че се усеща като затворено досие за обществените служби, тъй като никой не се е поинтересувал по какъв начин ще продължи животът й.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Като приключих, обществените ги бях поканила на бала ми, с цел да ме видят, тъй като въпреки всичко аз съм първото приемното дете в града и си беше събитие да завърша приблизително обучение. Но те не пожелаха да дойдат, нито желаеха да беседват с мен – дали съм готова за бъдещето… Все едно съм затворено досие за тях”, споделя Валя.
Приемната й майка обаче продължава да й оказва помощ, макар че към този момент не получава заплата от страната за нея.
„ След като навършат тези години, те остават в нищото, отговорността за тях се размива сред приемния родител, институцията, общините… И се разчита най-много на прочувствената обвързаност сред приемния родител и приемното дете”, споделя Цветелина, която търси помощ в общината.
Там споделя историята на Валя и моли да й провиснал жилище. Оттам се съгласяват и дават апартамент. Той обаче е в окаяно положение. Цветелина ще го ремонтира със лични средства, с цел да може Валя да живее в него. Това ще стане, до момента в който момичето следва висше обучение.
„ Като приключва тази компетентност, желая да продължа с медицина, да специализирам като рентгенолог – да оказвам помощ на хората, тъй като мисля, че това е моята идея - да оказвам помощ на хората, както мама оказва помощ на всички деца като мен”, споделя със сълзи на очи Валя.
Единственото финансово облекчение за Валя сега е, че тя не заплаща семестриална такса в университета. Това е допустимо след дългогодишната работа на Асоциацията за приемна грижа.
Снимка: btvnovinite.bg
„ На година от приемна грижа излизат по 50-60 деца, само че нямат явен път. Някои от тях се пробват да останат при приемните си родители. Други търсят независим път, само че множеството от тях нямат ясна визия. Нямат посока, в която да се усещат подкрепени. Има предпазени домове, в които могат да останат няколко месеца или общински жилища, само че всичко това е накъсано, няма политика по този въпрос. Общо взето се работи на парче. Гледа се повече това къде да го настаним, а не какъв проект да развием за живота му”, споделя Мирослав Долапчиев, ръководител на Националната асоциация за приемна грижа.
Бъдещето на Светлин и Валя ще бъде подкрепено от техните приемни родители. Но не всички младежи имат този шанс. Някои би трябвало сами да търсят опция да се борят с живота.
Попитахме обществените служби какви са опциите пред младежите. Отговорът е, че младежът към този момент може да употребява други обществени услуги. Трябва обаче да ги потърси.
„ Може да се употребява услугата преходно жилище. Това е услуга, в която младежите се поддържат от дребен на брой личен състав, най-много за това по какъв начин да се социализират в самото общество- като се поддържат при намиране на работа, асимилиране на умения. Услугата е краткосрочна, тъй че след година те биха могли да излязат от тази услуга към този момент готови да излязат “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Ако този юноша има увреждане, би могъл да се насочи към услуга, която е предпазено жилище, центровете за настаняване от фамилен вид или домовете за хора с увреждания”, споделя Венелина Богданова, началник-отдел " Социални услуги за пълнолетни лица " към Агенцията за обществено подкрепяне.
Снимка: btvnovinite.bg
На процедура обаче се оказва, че в домовете за хора със специфични потребности няма задоволително свободни места.
„ Ограничени са ни местата за хора с душевен увреждания и умствена назадничавост. Тези предпазени жилища допускат настаняване на деца, които са с по-леки заболявания”, добавя Богданова.
В момента у нас има 2045 приемни фамилии, които се грижат за 1839 деца. Забелязва се лек спад спрямо 2018 година Тогава децата са били 2351.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Този лек спад не може да приказва за липса на развиване, в противен случай ние имаме развиване на приемната грижа във връзка с нейното качество. Чисто на практика обществените служащи от отдел „ Закрила на детето” поддържат детето до навършване на пълнолетие”, добавя Цветанка Бахчеванджиева, основен специалист в " Дейности и ограничения за протекция на детето " към Агенцията за обществено подкрепяне.
Снимка: btvnovinite.bg
А по какъв начин е на открито? Преди 30 години в далечна Финландия Сами Исониеми попада в приемно семейство. Тогава е на 5 години. Споделя, че в страната има опция за обществено подпомагане и след пълноправие.
„ Когато детето е на 18 години, то към този момент се води възрастен. Но никой от нас от приемната грижа не е подготвен да бъде самостоятелен. Затова при нас във Финландия има „ афтър кеър “ (after care) - грижа, която продължава до 25-годишна възраст. Отпуснаха ми средства, с цел да обзаведа първото си жилище. Апартаментът пък беше обезпечен с помощта на облекченията, които обществената система дава. Имаше обществен служащ, който продължаваше да ми оказва помощ, дружно с приемните ми родители. Аз съм доста благополучен, че моите приемни родители продължиха да се грижат за мен, тъй като на доста места и във Финландия, и в България има хора, които стопират грижите. Започнах да изучавам в полицейска академия. Паралелно с това приключих обучение, обвързвано с помощ при приемна грижа”, споделя Сами.
Снимка: btvnovinite.bg
У нас през 2020 година е признат Закон за обществените услуги. Той обаче към момента не се ползва в целокупност, споделят от Агенцията за обществено подкрепяне. В него е планувано да има информиране, консултиране, покровителство и ходатайство за младежите. Неговото използване би помогнало за тяхната по-добра интеграция в обществото.
А до тогава, наподобява, че приемните родители са тези, които не престават да се грижат за порасналите младежи.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ