Приемането по въздух в Шенген безспорно е една положителна стъпка

" Приемането по въздух в Шенген несъмнено е една позитивна стъпка в този развой, само че неналичието на последна дата за сухопътните граници е основната забележка, тъй като това е най-важната цел. Австрия не се е заела с никакъв краен период. И тя отново има право на несъгласие ", разяснява Димитър Гърдев в изявление за Dir.bg. Той е обезпокоен изключително от обстоятелството, че с това съглашение " ние в този момент дадохме дадохме опция Австрия да бъде изведена като независим фактор, отвън органите на Европейски Съюз ". Международният анализатор напомня, че до момента всички тези въпроси бяха обсъждани от Европейската комисия и Европейския парламент.  " Цената е ясна, изгодата е безусловно неразбираема ", обобщава Димитър Гърдев, който в детайли се стопира на всеки от детайлите в документа и изяснява рисковете. Вижте и неговата прогноза за европейските избори.

- Г-н Гърдев, трябваше ли да се съгласим да бъде отчасти приемането ни в Шенген и каква е практическата изгода от него?

- Естествено, че може да се оцени като изгода пълномащабното приемане в Шенгенската зона и тогава можем да приказваме за един дефинитивно приключен развой. Защото всяко нещо, което е отчасти, несъмнено, е някаква стъпка по пътя. Въпреки че още веднъж има паспортни инспекции, това е ясно. Може да се пояснява като едно междинно позитивно решение, само че най-важното за България и нейните жители е пълноправното приемане на страната ни в Шенгенската зона, което да облекчи бизнеса, да понижи опашките по главните сухопътни граници с Гърция и с Румъния, което да минимализира тези големи загуби, които нашите превозвачи и нашите търговци имаха в последните 10-12 години. Казвам го неслучайно, тъй като от този интервал нататък България е изпълнила всички нужни условия за приемането на страната ни в Шенген по контракта на Европейски Съюз от Лисабон. Всяко едно закъснение през тези години беше в резултат на едни пречки и на едни усложнения, които не попадат в контракта с Европейския съюз.

Не желая да влизам в такива избрания за " неточности " и за " похвали ", тъй като имаше и фойерверки, показване като на заключителен стадий, надали не. Не, това не е заключителен стадий. Финалният стадий е пълномащабното приемане. И тъкмо това е най-важното, тъй като не може да бъде цел на една страна отчасти приемане. Както не може да бъде цел да вземете брошура за кола. Целта може да бъде да се научите да шофирате и с тази кола да си вършите работата. И по същата тази логичност България може да каже, че е постигнала триумф, когато към този момент действа интензивно в Шенгенското пространство и се виждат изгодите от това. В момента българските жители са в положение, при което им се предлага една междинна такава спирка, само че изгодите ще ги забележим единствено когато приключим приемането в сухопътен път. В контракта няма междинно приемане - има или цялостно приемане, или не.

- Тогава каква годност и правда има подобен един документ, като този с Австрия, откакто няма такава уговорка в контракта с Европейски Съюз?

- Точно това е доста забавното, за детайлите, които са извънредно значими. България беше държана в това състояние повече от 10 години точно тъй като се съгласи тогава да одобри едни условия от Нидерландия, Австрия, Франция, Германия, Белгия, имаше много страни, чиято опозиция преодоляхме, и тогавашното държавно управление одобри едни условия, които не са записани в европейския контракт. Смятам това за неточност, тъй като видяхме какъв е резултатът. Тогава България може би се надяваше на едно независимо отношение, да няма двойни стандарти, само че такива бяха пълномащабно приложени към страната ни. Защото ние се съгласихме да бъдем оценени по едни критерии, които дори не бяха записани. Изискваха се позитивни отчети по отношение на мониторинговия отчет за България и Румъния. Ние получавахме тези позитивни отчети, само че все пак се поставяха нови условия. В един миг се сложи изискването да се реализиран два позитивни отчета един след различен и това се случи. После се сложи изискване от Австрия и Нидерландия за двете страни да бъдат направени обособени такива мониторингови отчети, тъй като тази процедура беше към този момент въведена за всички членки на Европейски Съюз, което беше необяснимо, тъй като по този начин или другояче ще бъде направен подобен отчет за всяка обособена страна и той не може да бъде друг. И те видяха, че България се съгласява на едни такива спомагателни условия без краен период и без последна дата. 

- Грешка ли беше да се съгласим да оставим сухопътното ни приемане на бъдещето без съответна дата?

- Най-големият проблем е, че България не контракти последна дата за приемането ни в Шенген и със сухопътни граници. Примерите, които са давани, че и самата Австрия е одобрявана поетапно, в началото по въздух, там се пропуща значимият миг, че тогава Австрия се контракти и получи последна дата, и в границите на една година беше призната пълномащабно в Шенген. Това при нас не се случи. Аз не мога да упреквам австрийските политици, австрийската страна, че тя си следва една дълготрайна, многогодишна политика и гони някакви свои вътрешнодържавни ползи. Но това, което мога да кажа безусловно сериозно, е, че в края на краищата, българските договарящи не съумяха да доближат до един ангажимент за завършек на този мониторинг. Защото по този метод, както беше раздължен през годините, тези съглашения, които виждаме в пресата, дават съображение по същия метод те да бъдат прилагани още доста време.

- Управляващите отхвърлят, че ще одобряваме повече мигранти по силата на тристранния ангажимент с Австрия и Румъния. Опозицията вади цифри в противоположната посока. Кабинетът го назова дезинформация. Как да се ориентират българските жители сред изказванията на Министерски съвет, на управляващите в Австрия и на нашите политици?

- Обикновено най-важното и главният принцип, посредством който може да се отличи дезинформацията и да се борим с нея, е когато имаме цялостната информация. Само че тук това не го видяхме. Управляващите не дадоха никаква информация, в противен случай, скриха се. Научаваме за тези неща от непознати медии, от непознати депутати, виждаме показани от парламентарните групи публични документи - и от Българска социалистическа партия, от " ИТН ", в това число питания в австрийския парламент - какъв брой са били мигрантите, какъв брой са били регистрирани, какъв брой са пристигнали от България, какъв брой би трябвало да одобри страната ни по Дъблинското съглашение. Това са естествени въпроси в обществото и защото се получи информативен вакуум, ръководещите търпят рецензия, че в действителност те дадоха опция за дезинформация. Досега не са разгласили публично тези документи. Освен това по правилника на Народното събрание, който е с сан на закон, министър-преедседателят преди Европейски съвет би трябвало да се яви в пленарната зала и да осведоми народните представители за задачите, позициите. Също по този начин в правилника е записано, че след Европейски съвет министър-председателят рапортува пред Народното събрание за постигнатите резултати и съглашения или пропуснатите резултати. Това е естественият ред. И отговорът на въпроса ви е, че точно неспазването на тази парламентарна процедура даде опция за по този начин наречената дезинформация. Но да забележим дали тази дезинформация не пристигна заради цялостната липса на информация от тези, които в действителност бяха задължени да я дадат.

- Трябва ли Народното събрание да ратифицира това съглашение, както твърди опозицията?

- Нека да го забележим първо какво е. Когато го забележим в пленарната зала, тогава към този момент ще узнаем защо става дума, какви задължения са поети. 

- Все отново в навечерието на Нова година Народното събрание беше във почивка, да отчетем и това .

- Няма никакво значение, те си даваха изявленията, имаше прессъобщения, министър председателят беше на посещаване в Атина. Никой не е спирал държавното управление да разгласи публично своята позиция и тези изказвания да бъдат в обикновено време, не посреднощ, да се свика комисията, както беше свикана тази по външна политика. Само че, забележете, не беше свикана на съвещание, а на работно заседание, което значи, че могат да не канят останалите членове на комисията, които не участваха. Оттам идва дезинформацията и вакуумът. 

- Да разтълкуваме детайлите в съглашението с Австрия, доколкото бяха упоменати.

- Както загатнах, безспорен пропуск е, че България не настоя за последна дата. Защото това изтезание ще бъде още веднъж разширено. Другото е, че към страната ни се слагат едни условия и ще бъде оценена от фактори, които не зависят от нас. Едното е завишението на патрулите на Фронтекс по границата, само че това не е решение на България и не зависи от нея, а от Фронтекс. Ние не можем да влияем върху процеса. Другото е - да бъдат отпуснати финансови средства в допълнение за техническо съоръжение на границата. Това също не зависи от България. Ами в случай че решат да не ги провиснал? Ето ново съображение на Австрия да отсрочва присъединението на България в същинския Шенген.

- Тоест, има капани за нас в това съглашение?

- Има пропуски, които българските договарящи би трябвало да ги обяснят за какво и по какъв метод могат да бъдат парирани и има ли някакви спомагателни задължения. Другият ангажимент - упорства се за въвеждане на многофункционални точки за инспекция на границата сред България и Румъния. Но това е двустранен развой, това са преимущества единствено на България и на Румъния. Една друга страна, Австрия, сега постанова едно решение, което е от компетенцията на другите две равноправни страни членки. Представете си, в случай че България беше настояла за налагане на шенгенска граница или по този начин наречените многофункционални точки за инспекция сред Белгия и Нидерландия, каква щеше да бъде реакцията?! Ако би трябвало да продължим нататък - за уговорката на България по Дъблинското съглашение, на България по същия метод се слагат условия. Дъблинското съглашение не се съблюдава сега, тъй като то ще бъде подложено на проверка, защото условията по него не се съблюдават от редица страни. Представете си, в случай че би трябвало Италия, Испания, Гърция, които по Дъблинското съглашение, би трябвало всички тези, които са били регистрирани там, да бъдат върнати назад - това са милиони хора.

- Но когато променим Дъблинското съглашение след месеци, това няма ли да обезсили настоящето с Австрия, което стъпва на Дъблинското?

- Точно тук ми е въпросът. А ние сме подписали двустранно съглашение с Австрия. И дали това няма да докара до една колизия? Австрия доста деликатно и обширно си е защитила ползите. Има още една точка от спомагателния анекс - че България се задължава да взе участие в новите процедури по миграция на Европейски Съюз. Това е извадено като обособена точка. Австрия доста се тормози, че защото към България са прилагани двойни стандарти за Шенген, може да блокира по-нататъшни нейни начинания по този въпрос в Европейски Съюз. Австрия се тормози от правото на несъгласие на България и вижте по какъв начин е записано в тази четвърта точка - че България се задължава да не го постанова, надали не.

- Тогава за какво страната ни избърза, а не изчака първо да бъде реформирано Дъблинското съглашение?

- Тези въпроси са безусловно разумни да бъдат задавани към тези, които са взели участие в договарянето на този документ, в неговото сключване и осъществяване на уговорките, които би трябвало да бъдат изпълнявани. Още един миг е доста забавен - това е усилването на взаимни патрули на екипите на контролните точки за приемането на бежанците, в това число с австрийски служители на реда. Което значи, че оттук насетне регистрацията на бежанците, които минават през България ще бъде прецизно следена и всеки един, който премине, ще бъде регистриран. Пропускане с нерегистрация, това, което се случваше през годините и затова доста от мигрантите не споделят, че са минали през България, това също е планувано в документа и австрийската страна доста деликатно си е сложила и тази контрола. А вълните от бежанци към Европа ще не престават, това няма да спре десетилетия.

- Това съглашение с Австрия търпи ли проверка в някакъв миг?

- Ето, на всички тези въпроси, които са и мои, би трябвало да дават отговор хората, които са го подписали. И друго е извънредно значимо, което към този момент е чиста дипломация. С това съглашение България даде статут на Австрия, който тя нямаше досега, по въпросите за приемането на България и Румъния в Шенген. Защото подписа обвързващо държавно съглашение съответно с тази страна. Досега всички тези въпроси бяха обсъждани в главните органи на Европейски Съюз - Европейската комисия и Европейският парламент. Ние оттова получихме безусловно всевъзможни позитивни отчети. Това са органите в структурата на Европейски Съюз, които се занимават с тази тема.

Ние в този момент дадохме дадохме опция Австрия да бъде изведена като независим фактор, отвън органите на Европейски Съюз. И по този метод се лишаваме от доста от съдружниците, които имахме, в лицето на страните, които ни подкрепяха. И тази форма на напън върху австрийското държавно управление и парламент, беше сполучлива. И сега ни се дава въздушен и морски път, и допуск до системата ШИС - системата. Чисто и просто сега изведохме една страна, която има подписано съглашение и може да се базира върху него. Всеки един укор към България, че не съблюдаваме по някакъв метод Дъблин, че не одобряваме неотложно назад тези, които са били регистрирани и са минали през територията ни, до момента срещаше нашия отговор, че това е естествен развой в целия Европейски Съюз. Има страни, които не одобряват в пъти повече. Но в този момент сега ние се задължаваме и Австрия ще извади подписания документ напълно основателно и въз основата на този документ има опция напълно публично да предявява искания по осъществяването на тези точки. Аз не ги упреквам. Моите въпроси са към тези, които участваха в правенето и подписването на това съглашение и по какъв метод България получава увещание, изрично, с дата, че ще бъдем признати пълномащабно в Шенген.

- С други думи, България към този момент ще дава отговор пред Австрия и Европейска комисия, Екологичен потенциал и изобщо Европейски Съюз няма да може да ни отбрани по никакъв метод?

- Това се подразбира изрично. Европейска комисия или Екологичен потенциал, в случай че има позитивен отчет, Австрия ще показа документа и в случай че има несъгласие, ще каже " ние имаме двустранно съглашение, нашата позиция е оправдана ". Или да обобщим - приемането по въздух несъмнено е една позитивна стъпка в този развой, само че неналичието на дата е основната забележка, тъй като това е най-важната цел. Това не е контрактувано. Австрия не се е заела с никакъв краен период. Но тя отново има право на несъгласие, не се отхвърля от това. Но тук приказваме за цена - изгода. Цената е ясна, изброихме рисковете, изгодата е безусловно неразбираема. 

- Предстоят европейски избори през тази година. Очаквате ли разбъркване на главните пластове в Европейски Съюз, смяна в курса, кой ще вземе връх, съгласно Вас, проевропейски настроените или евроскептиците?

- Тенденциите, които виждаме в изборите в Нидерландия, в Италия, Словакия, са ясни - бележат растеж консервативните партии. Но аз не споделям, че те са антиевропейски. Техните съществени претенции са отбрана на правата на европейските жители, една по-консервативна политика, един ангажимент, обвързван по-скоро с ползите на Европейски Съюз и на страните членки, в сравнение с с глобализацията. И поради това трендът, който виждаме, е в тази посока. И в действителност чакам по-голямо наличие на европейския консерватизъм.

- Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че ще се кандидатира за евродепутат на изборите за Европейски парламент през юни и ще се отдръпна, което значи, че Орбан може да го оглави хипотетично, защото Унгария е краткотрайно председателстваща съюза. Това допустимо ли е и какъв е методът да се избегне?

- Тук моят въпрос е за какво би трябвало да приказваме за метод на отбягване на процедура, която е регламентирана с европейския контракт.

- Заради терзания от позициите на унгарския президент?

- За мен е недопустим методът и разногласието, за какво би трябвало с процедурни хватки да заобиколим нещо, което съставлява безусловно законова процедура и действително право. Ето вижте къде е конфликта в самия Европейски съюз и доста вярно зададохте този въпрос по отношение на предходния - Европейски Съюз страда от двойни стандарти. Много от страните недоволстват поради това, че не се съблюдават разпоредбите, че не се ползват, както и в България по същия метод - когато говорихме за Шенген. По същия метод тъкмо тези механизми и хватки, надали не, чисто процедурно да не позволим на Унгария да бъде ръководител. Защо? Тя е член на Европейски Съюз. Какво тъкмо ще се случи? Това е главният въпрос за мен. Защо би трябвало да бъдат процедурно заобикаляни права? Аз не мисля, че Орбан, като стане краткотрайно председателстващ, ще разпадне Европейски Съюз или пък ще приключи помощта за Украйна. Дори мнението на Орбан и на другите евроскептици - те са част от нашия Европейски Съюз и са безусловно законни. Въпросът е, че всичко би трябвало да бъде обсъждано по един либерален метод. И в тази връзка самото дискутиране на това по какъв начин да попречим на това да бъдат изпълнени изискванията, които са предоставени от Европейски Съюз, за мен е нелегитимен. Тук се поражда едно надълбоко подозрение в това, че разпоредбите са идентични за всички. Също по този начин едно съмнение, че може би някакви сили в Европейски Съюз скрито се договарят за неща, които се организират като ограничаващи процедури, което е немислимо. Чисто в имиджов проект, това е неточност.