Иран в ШОС. Апотеоз на провалената политика на САЩ
Приемането на Иран като пълновръстен член на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) е апотеоз на провалената американска външна политика по отношение на тази страна от Близкия Изток. Подобна равносметка се обуславя от редица неправилни решения на Вашингтон по отношение на Техеран, само че с два водещи, знакови и основни детайла.
Първият бе онази " ос на злото ", която се появи изненадващо в произнесената от Джордж Буш-младши тирада " За положението на съюза " през 2002-ра година. Тогава американският президент, относително скоро след атентатите от 11 септември, приравни Иран с Ирак и Северна Корея. Използването на тази непремерена фраза се случи в доста характерен миг. Тогава на власт е реформистка администрация в Техеран, отпред с президента Мохамед Хатами. В мандата на същия, за първи път от революцията през 1979-та година в страната, в резултат на която породи и заложническата рецесия с американските дипломати в персийската столица, се сътвориха условия за съдействие сред другояче антагонистично настроените Техеран и Вашингтон. То се осъществяваше в няколко аспекта. Един път, в посока на премахването на държавното управление на талибаните в Афганистан. Втори път, против позициите на ал Кайда в южноазиатската страна, за които иранското разузнаване -и тогава, и в този момент - е добре осведомено (при неутрализирането на Осама бин Ладен през 2011-ва година американците конфискуват документи, в която той показва терзания, че Иран са чипирали една от съпругите му и един от синовете му, когато те е трябвало да употребяват медицински услуги в персийската страна).
Вторият детайл от утежняването на двустранните връзки сред Техеран и Вашингтон касае напускането на Ядрената договорка с Иран от страна на Съединени американски щати през 2018-ма година по времето на Доналд Тръмп. Това решение бе взето от въпросната американска администрация, макар че съгласно Международната организация за атомна сила (МААЕ) Техеран изпълняваше уговорките си по отношение на подписаното съглашение. Такава бе оценката и на европейските страни, подписали Ядрената договорка - Франция и Англия. Когато през същата година МОСАД съумя да изкара от Иран масив от документи (100 хиляди документа по думите на Бенямин Нетаняху), касаеща нуклеарната стратегия на Техеран, в нея нямаше нито едно удостоверение, че Иран нарушава Ядрената договорка, подписана през 2015-та година. Тогавашният Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, съобщи, че показаните от израелските управляващи документи - другояче сигнализиращ по какъв начин Техеран е нарушавал Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие преди този момент - не слагат под подозрение осъществяването на уговорките по Ядрената договорка от страна на Иран. Но същите бяха задоволителни, с цел да накарат Доналд Тръмп да изкара страната си от въпросното съглашение малко по-късно.
След 2018-та година насам двустранните връзки сред Съединени американски щати и Иран потеглиха още веднъж в добре познатата отрицателна серпантина. За нея способстваха събития от взаимосвързан темперамент. Така да вземем за пример, след напускането на Ядрената договорка от Съединени американски щати, Тръмп инициира политиката на " оптимален напън " по отношение на Иран, олицетворявана от налагането на необятен размер от стопански наказания. Впоследствие американският президент взе решението и за неутрализирането на Касем Сюлеймани (ръководителя на външно-политическото звено на Пасдаран, ал Кудс), отстранен с дрон на летището в Багдат през 2020-та година Последният обаче бе в основата на интензификацията на обстрела на американски военни бази в Ирак и Сирия след 2018-та година, както и обсадата на посолството на Съединени американски щати в Багдад от прошиитски формирования в края на 2019-та година Впоследствие същата дипломатическата задача на Вашингтон бе и атакувана с ракети. Макар и не с сходен интензитет като неговия предходник в Белия дом, Джо Байдън също подреди военновъздушни удари по ирански цели в Сирия. Иранските ракети, полетели било от територията на персийската страна, било от тази на Йемен, в посока Саудитска арабия и ОАЕ, на които Съединени американски щати не престават да са главния сътрудник в сигурността, също способстваха за " неприятния въздух " сред Техеран и Вашингтон.
Желанието на Иран да се причисли към ШОС обаче предхожда във времето сключването на Ядрената договорка от 2015-та година, както и напускането й от страна на Съединени американски щати. Техеран вижда в участието в тази организация опция да преодолее обструкциите, създавани от перманентните западни наказания, както и неудобствата, произлизащи от общоприетия конфронтация на страната с арабските монархии (преди всичко с КСА и в по-умерена степен с ОАЕ). Това обуславя основаването на една все по-видима източна ос на дипломацията на персийската страна, чиито концептуални рамки са развити още от Али Лариджани (бивш Секретар на Върховния съвет за национална сигурност и дълготраен ръководител на Меджлиса): по този начин наречената " Look East " (Nagah be Shargh) политика, в основата на която стои желанието за задълбочаване на връзките с Китай и Русия.
Въпреки че естеството на организацията не допуска толкоз икономическо, колкото политическо и дипломатическо съдействие, изразяващо се в съвместен продан на легитимност на властническия темперамент на членуващите страни, приемането на Иран в ШОС е част от материализацията на тази " източна " политика. Такива бяха идруги придвижвания на иранската външна политика в тази посока: подписаното през 2020-та година съглашение сред Пекин и Техеран за вложения на стойност 400 млрд $ (макар и нереализиращи се все още); военната и икономическа колаборация сред Иран и Русия около войната в Украйна (трафикът сред Техеран и Москва през Каспийско море се усилва фрапантно!) и подписаните напълно неотдавна съглашения сред Иран и Узбекистан (касаещи както вероятната търговия на въглеводороди, по този начин и потреблението на иранския порт Чабахар от Узбекистан). Всъщност участието на Иран в ШОС стана допустимо откакто точно Узбекистан, дружно с Китай и Таджикистан, преодоляха съображенията си от двустранен темперамент с персийската страна.
Подобна наклонност на външно-политическо придвижване на изток на Техеран се приглася и от кадровите промени във властовите среди на страната. Неслучайно като правоприемник на Касем Сюлеймани като началник на ал Кудс на Пасдаран бе посочен точно Исмаил Гаани, чийто фокус на внимание преди този момент бе източният вектор на външната политика на страната. Хардлайнерът Ибрахим Раиси зае мястото на умерения Хасан Рухани като президент, по този начин както Мохамед Джавад Зариф бе сменен от Хосейн Амир Абдолахиан като външен министър на страната. Преди няколко месеца пък различен основен политик, имащ отношение към външно-политическите процеси на Иран, Али Шамхани (без самият той да е модернизатор, само че по-скоро прагматик), бе сменен като Секретар на Върховния народен съвет по сигурността от следващия хардлайнер.
Нещо повече. Буквално през последните месеци се следи по какъв начин връзките на Иран с Изтока оказват помощ на страната да разведрява разговора си с страни, стоящи западно от нея. Пример за това бе " заравянето на томахавката " със Саудитска Арабия, реализирано през месец април тази година посредством императивното ходатайство на Китай. В края на предишния месец пък иранският външен министър, Хосейн Амир Абдолахиан, предприе поредни визити в Катар, Кувейт, Оман и ОАЕ. Това се случва и на фона на споделеното сред Иран и Египет предпочитание за нормализация на връзките им. Общото сред тези страни e увеличаващото се въздействие, което Китай има върху тях (от това, че Пекин е най-големият търговски сътрудник на Абу Даби до скорошното съглашение на Китай да получава още повече LNG oт Катар).
Всъщност договарянията сред Съединени американски щати и Иран, въпреки и посредством към този момент одобреното ходатайство на Оман, не престават да се водят. Поне в две направления: хора против пари (освобождаването на арестувани американски жители от иранските управляващи против " отключването " на блокирани ирански средства в непознати банки) и нуклеарно гориво против наказания (снемането на стопански такива при ангажимент на Техеран да не обогатява уран над избран процент). Но в тази ситуация от голяма важност са и приближаващите избори за президент в Съединени американски щати, които, дружно с позволените неточности от предходните американски администрации, в допълнение лимитират опциите за реализиране на дълготраен триумф в преговорния развой с персийската страна. Която в това време направи още една стъпка на Изток.
Първият бе онази " ос на злото ", която се появи изненадващо в произнесената от Джордж Буш-младши тирада " За положението на съюза " през 2002-ра година. Тогава американският президент, относително скоро след атентатите от 11 септември, приравни Иран с Ирак и Северна Корея. Използването на тази непремерена фраза се случи в доста характерен миг. Тогава на власт е реформистка администрация в Техеран, отпред с президента Мохамед Хатами. В мандата на същия, за първи път от революцията през 1979-та година в страната, в резултат на която породи и заложническата рецесия с американските дипломати в персийската столица, се сътвориха условия за съдействие сред другояче антагонистично настроените Техеран и Вашингтон. То се осъществяваше в няколко аспекта. Един път, в посока на премахването на държавното управление на талибаните в Афганистан. Втори път, против позициите на ал Кайда в южноазиатската страна, за които иранското разузнаване -и тогава, и в този момент - е добре осведомено (при неутрализирането на Осама бин Ладен през 2011-ва година американците конфискуват документи, в която той показва терзания, че Иран са чипирали една от съпругите му и един от синовете му, когато те е трябвало да употребяват медицински услуги в персийската страна).
Вторият детайл от утежняването на двустранните връзки сред Техеран и Вашингтон касае напускането на Ядрената договорка с Иран от страна на Съединени американски щати през 2018-ма година по времето на Доналд Тръмп. Това решение бе взето от въпросната американска администрация, макар че съгласно Международната организация за атомна сила (МААЕ) Техеран изпълняваше уговорките си по отношение на подписаното съглашение. Такава бе оценката и на европейските страни, подписали Ядрената договорка - Франция и Англия. Когато през същата година МОСАД съумя да изкара от Иран масив от документи (100 хиляди документа по думите на Бенямин Нетаняху), касаеща нуклеарната стратегия на Техеран, в нея нямаше нито едно удостоверение, че Иран нарушава Ядрената договорка, подписана през 2015-та година. Тогавашният Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, съобщи, че показаните от израелските управляващи документи - другояче сигнализиращ по какъв начин Техеран е нарушавал Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие преди този момент - не слагат под подозрение осъществяването на уговорките по Ядрената договорка от страна на Иран. Но същите бяха задоволителни, с цел да накарат Доналд Тръмп да изкара страната си от въпросното съглашение малко по-късно.
След 2018-та година насам двустранните връзки сред Съединени американски щати и Иран потеглиха още веднъж в добре познатата отрицателна серпантина. За нея способстваха събития от взаимосвързан темперамент. Така да вземем за пример, след напускането на Ядрената договорка от Съединени американски щати, Тръмп инициира политиката на " оптимален напън " по отношение на Иран, олицетворявана от налагането на необятен размер от стопански наказания. Впоследствие американският президент взе решението и за неутрализирането на Касем Сюлеймани (ръководителя на външно-политическото звено на Пасдаран, ал Кудс), отстранен с дрон на летището в Багдат през 2020-та година Последният обаче бе в основата на интензификацията на обстрела на американски военни бази в Ирак и Сирия след 2018-та година, както и обсадата на посолството на Съединени американски щати в Багдад от прошиитски формирования в края на 2019-та година Впоследствие същата дипломатическата задача на Вашингтон бе и атакувана с ракети. Макар и не с сходен интензитет като неговия предходник в Белия дом, Джо Байдън също подреди военновъздушни удари по ирански цели в Сирия. Иранските ракети, полетели било от територията на персийската страна, било от тази на Йемен, в посока Саудитска арабия и ОАЕ, на които Съединени американски щати не престават да са главния сътрудник в сигурността, също способстваха за " неприятния въздух " сред Техеран и Вашингтон.
Желанието на Иран да се причисли към ШОС обаче предхожда във времето сключването на Ядрената договорка от 2015-та година, както и напускането й от страна на Съединени американски щати. Техеран вижда в участието в тази организация опция да преодолее обструкциите, създавани от перманентните западни наказания, както и неудобствата, произлизащи от общоприетия конфронтация на страната с арабските монархии (преди всичко с КСА и в по-умерена степен с ОАЕ). Това обуславя основаването на една все по-видима източна ос на дипломацията на персийската страна, чиито концептуални рамки са развити още от Али Лариджани (бивш Секретар на Върховния съвет за национална сигурност и дълготраен ръководител на Меджлиса): по този начин наречената " Look East " (Nagah be Shargh) политика, в основата на която стои желанието за задълбочаване на връзките с Китай и Русия.
Въпреки че естеството на организацията не допуска толкоз икономическо, колкото политическо и дипломатическо съдействие, изразяващо се в съвместен продан на легитимност на властническия темперамент на членуващите страни, приемането на Иран в ШОС е част от материализацията на тази " източна " политика. Такива бяха идруги придвижвания на иранската външна политика в тази посока: подписаното през 2020-та година съглашение сред Пекин и Техеран за вложения на стойност 400 млрд $ (макар и нереализиращи се все още); военната и икономическа колаборация сред Иран и Русия около войната в Украйна (трафикът сред Техеран и Москва през Каспийско море се усилва фрапантно!) и подписаните напълно неотдавна съглашения сред Иран и Узбекистан (касаещи както вероятната търговия на въглеводороди, по този начин и потреблението на иранския порт Чабахар от Узбекистан). Всъщност участието на Иран в ШОС стана допустимо откакто точно Узбекистан, дружно с Китай и Таджикистан, преодоляха съображенията си от двустранен темперамент с персийската страна.
Подобна наклонност на външно-политическо придвижване на изток на Техеран се приглася и от кадровите промени във властовите среди на страната. Неслучайно като правоприемник на Касем Сюлеймани като началник на ал Кудс на Пасдаран бе посочен точно Исмаил Гаани, чийто фокус на внимание преди този момент бе източният вектор на външната политика на страната. Хардлайнерът Ибрахим Раиси зае мястото на умерения Хасан Рухани като президент, по този начин както Мохамед Джавад Зариф бе сменен от Хосейн Амир Абдолахиан като външен министър на страната. Преди няколко месеца пък различен основен политик, имащ отношение към външно-политическите процеси на Иран, Али Шамхани (без самият той да е модернизатор, само че по-скоро прагматик), бе сменен като Секретар на Върховния народен съвет по сигурността от следващия хардлайнер.
Нещо повече. Буквално през последните месеци се следи по какъв начин връзките на Иран с Изтока оказват помощ на страната да разведрява разговора си с страни, стоящи западно от нея. Пример за това бе " заравянето на томахавката " със Саудитска Арабия, реализирано през месец април тази година посредством императивното ходатайство на Китай. В края на предишния месец пък иранският външен министър, Хосейн Амир Абдолахиан, предприе поредни визити в Катар, Кувейт, Оман и ОАЕ. Това се случва и на фона на споделеното сред Иран и Египет предпочитание за нормализация на връзките им. Общото сред тези страни e увеличаващото се въздействие, което Китай има върху тях (от това, че Пекин е най-големият търговски сътрудник на Абу Даби до скорошното съглашение на Китай да получава още повече LNG oт Катар).
Всъщност договарянията сред Съединени американски щати и Иран, въпреки и посредством към този момент одобреното ходатайство на Оман, не престават да се водят. Поне в две направления: хора против пари (освобождаването на арестувани американски жители от иранските управляващи против " отключването " на блокирани ирански средства в непознати банки) и нуклеарно гориво против наказания (снемането на стопански такива при ангажимент на Техеран да не обогатява уран над избран процент). Но в тази ситуация от голяма важност са и приближаващите избори за президент в Съединени американски щати, които, дружно с позволените неточности от предходните американски администрации, в допълнение лимитират опциите за реализиране на дълготраен триумф в преговорния развой с персийската страна. Която в това време направи още една стъпка на Изток.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ