Приемането на България в Шенген крие сериозни опасности за децата на разделени родители
Приемането на България в Шенген крие съществени рискове за децата на разграничени родители
Приемането на България в Шенгенското пространство има голям брой преимущества, но крие съществени опасности за децата на разграничени или разведени родители. Липсата на граничен надзор дава опция за бързо и елементарно прекосяване на единия родител с детето, без единодушието на другия. Припомняме, че България стана пълновръстен член на
Шенген на 1 януари тази година и граничният надзор с Гърция и Румъния падна.
Пред Дарик адвокат д-р Христина Георгиева, Хоноруван помощник по „ Механизми за взимане на решения в Европейски Съюз “ към Катедра „ Национална и районна сигурност “ на УНСС обясни какви са правата на родителите в случай, че детето бива изведено от единия без единодушието на другия. Става въпрос за преминаването на границата по суша с Румъния и Гърция,
където следва всички инспекции да отпаднат изцяло.
На въпрос какви документи са нужни за децата, за да напуснат границата на България, адвокатът изяснява, че е наложително децата до 14-годишна възраст да имат паспорт. За издаването му е необходимо съгласието на двамата родители, без значение дали са заедно или разделени.
„ Те би трябвало да са съгласни към съответната дата на издаване на паспорта,
след издаването на документа е възможно да бъдат в неприятни връзки “, разяснява Георгиева. При подобен случай всеки един от двамата родители може да изведе детето отвън границите на страната. Възможно е дори бабата и дядото на детето също да се възползват от отпадането на границите, за да заведат детето в Румъния или Гърция.
При такива случаи също няма цялостна гаранция.
При отпадането на граничния надзор, все отново режим на инспекция е по-скоро вероятен, обяснява юристът. Родителят може да премине безпроблемно границата, с детето в транспортното средство, само че той е възможно да бъде спрян на друго място в непознатата страна. Възможно е да има изключителна инспекция от полиция,
само че даже при този случай родителят, извел детето, не предстои на наказване.
„ Гаранция дава Шенгенската осведомителна система – ШИС. Единият родител, в случай че има терзания, може да съобщи, че детето би могло да бъде изведено от другия родител. В ШИС може да се заявява, ако има такова подозрение. Това въпреки всичко дава някаква гаранция, само че не цялостна “, обяснява още Георгиева.
Адв. Христина Георгиева обясни как могат да бъдат предотвратени сходни случаи
при разведени или разграничени родители. „ Практиката ми демонстрира, че съдилищата могат да задължат единия родител (при който е детето) да обезпечава позвъняване до другия поне един път дневно “, споделя тя. По този метод е допустимо единият да бъде осведомен за желанията на другия да изведе детето отвън границите на страната.
Тя разясни, че правото за позвъняване се осигурява само със правосъдно решение.
По отношение на законодателството се получава съществено разминаване. Според българското законодателство се изисква декларация за съгласие за пътешестване на детето в чужбина, заверена от нотариус. При приемането на страната ни в пълновръстен Шенген,
такава декларация вече не се изисква за другите страни – членки на Шенген.
Така, стига да има паспорт, детето може да влезе в Гърция или Румъния по суша единствено с майка си, или единствено с татко си. Адвокатът уточни още, че една норма в Закона за българските персонални документи не е анулирана. Според нея при пътешестване в чужбина и все още децата би трябвало да имат единодушие и на двамата родители, като това е записано в член 76, т. 9 от ЗБЛД. Родителят, извел детето не предстои на някакъв тип наказване. Прилага се европейското законодателство, което е над българското. Георгиева показва, че е безусловно
задължително да се съблюдава европейското законодателство, което съгласно йерархията, е над българското.
Адв. Георгиева пояснява още, че страните, които желаят да се причислят към Шенгенското пространство, би трябвало да изпълнят набор от предварителни условия, сред които: да ползват общия набор от шенгенски правила на граничния надзор. По тази логика националният закон не може да опонира на тези правила, въведени с Регламент (EС) 2016/399 за установяване на Кодекса на шенгенските граници, Регламент (ЕС) 2018/1862 и други Правото от Шенген като право на Европейски Съюз
е наднационално и има преимущество пред националното, в случай че последното му опонира.
„ Възможна е инспекция от „ Пътна полиция “ в другата страна – в тази ситуация Румъния или Гърция. Полицаите не могат да задължат родителя да „ върне “ детето в България. Родителят не е нарушил никакво законодателство. Няма защо да бъде съден “, изяснява юристът.
„ След приемането ни в Шенген по море и въздух,
една от първите ограничения за ограничаване на случаите на „ похищение “ на деца от единия родител поради неналичието на досегашния граничен надзор бе приемането на нова наредба в Семейния кодекс – член 127б (ДВ бр.67/2023г), с която се вкарва опция за родител, който се притеснява, че детето му може да бъде изведено от България от другия родител, да подаде искане до съда за налагане на възбрана за овакантяване на страната. Ето каква е процедурата: Съдът уведомява неотложно органите за граничен надзор при Министерството на вътрешните работи за формираното произвеждане. До влизането в действие на правосъдно решение по делото
детето може да напуща страната единствено с предписание на съда “, споделя Георгиева.
Адвокатът разяснява, че препис от правосъдното решение се изпраща неотложно на способените органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската осведомителна система. Към момента това е редът, по който може единият родител да предприеме ограничения за ограничение на риска от извеждане на детето от другия родител.
„ Абсолютна сигурност не мисля, че може да се подсигурява “, споделя още Георгиева.
Адвокатът сподели още, че когато България е призната в Шенген по въздух и вода, е имало случаи, в които родители са се опитвали да изведат децата си, без единодушието на другия. Тези случаи обаче са неуспешни.
След присъединение към шенгенското пространство,
правото на ЕС позволява на страните – членки повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници единствено в краен случай като COVID-19, след терористични набези, увеличение на миграционните потоци към Европейски Съюз или краткотраен граничен надзор в отговор на сериозна опасност за публичния ред или вътрешната сигурност. Проверките, въвеждани при положение на изключителни условия, изискват утвърждението на Съвета. Оттук, пропуск да бъде анулирана наредбата на член 76, т. 9 от ЗБЛД не я прави обвързваща що се отнася до реализиране на граничен надзор на границите с Румъния и Гърция, през които се свързваме с останалите страни от т.нар Шенгенско пространство.
Приемането на България в Шенгенското пространство има голям брой преимущества, но крие съществени опасности за децата на разграничени или разведени родители. Липсата на граничен надзор дава опция за бързо и елементарно прекосяване на единия родител с детето, без единодушието на другия. Припомняме, че България стана пълновръстен член на
Шенген на 1 януари тази година и граничният надзор с Гърция и Румъния падна.
Пред Дарик адвокат д-р Христина Георгиева, Хоноруван помощник по „ Механизми за взимане на решения в Европейски Съюз “ към Катедра „ Национална и районна сигурност “ на УНСС обясни какви са правата на родителите в случай, че детето бива изведено от единия без единодушието на другия. Става въпрос за преминаването на границата по суша с Румъния и Гърция,
където следва всички инспекции да отпаднат изцяло.
На въпрос какви документи са нужни за децата, за да напуснат границата на България, адвокатът изяснява, че е наложително децата до 14-годишна възраст да имат паспорт. За издаването му е необходимо съгласието на двамата родители, без значение дали са заедно или разделени.
„ Те би трябвало да са съгласни към съответната дата на издаване на паспорта,
след издаването на документа е възможно да бъдат в неприятни връзки “, разяснява Георгиева. При подобен случай всеки един от двамата родители може да изведе детето отвън границите на страната. Възможно е дори бабата и дядото на детето също да се възползват от отпадането на границите, за да заведат детето в Румъния или Гърция.
При такива случаи също няма цялостна гаранция.
При отпадането на граничния надзор, все отново режим на инспекция е по-скоро вероятен, обяснява юристът. Родителят може да премине безпроблемно границата, с детето в транспортното средство, само че той е възможно да бъде спрян на друго място в непознатата страна. Възможно е да има изключителна инспекция от полиция,
само че даже при този случай родителят, извел детето, не предстои на наказване.
„ Гаранция дава Шенгенската осведомителна система – ШИС. Единият родител, в случай че има терзания, може да съобщи, че детето би могло да бъде изведено от другия родител. В ШИС може да се заявява, ако има такова подозрение. Това въпреки всичко дава някаква гаранция, само че не цялостна “, обяснява още Георгиева.
Адв. Христина Георгиева обясни как могат да бъдат предотвратени сходни случаи
при разведени или разграничени родители. „ Практиката ми демонстрира, че съдилищата могат да задължат единия родител (при който е детето) да обезпечава позвъняване до другия поне един път дневно “, споделя тя. По този метод е допустимо единият да бъде осведомен за желанията на другия да изведе детето отвън границите на страната.
Тя разясни, че правото за позвъняване се осигурява само със правосъдно решение.
По отношение на законодателството се получава съществено разминаване. Според българското законодателство се изисква декларация за съгласие за пътешестване на детето в чужбина, заверена от нотариус. При приемането на страната ни в пълновръстен Шенген,
такава декларация вече не се изисква за другите страни – членки на Шенген.
Така, стига да има паспорт, детето може да влезе в Гърция или Румъния по суша единствено с майка си, или единствено с татко си. Адвокатът уточни още, че една норма в Закона за българските персонални документи не е анулирана. Според нея при пътешестване в чужбина и все още децата би трябвало да имат единодушие и на двамата родители, като това е записано в член 76, т. 9 от ЗБЛД. Родителят, извел детето не предстои на някакъв тип наказване. Прилага се европейското законодателство, което е над българското. Георгиева показва, че е безусловно
задължително да се съблюдава европейското законодателство, което съгласно йерархията, е над българското.
Адв. Георгиева пояснява още, че страните, които желаят да се причислят към Шенгенското пространство, би трябвало да изпълнят набор от предварителни условия, сред които: да ползват общия набор от шенгенски правила на граничния надзор. По тази логика националният закон не може да опонира на тези правила, въведени с Регламент (EС) 2016/399 за установяване на Кодекса на шенгенските граници, Регламент (ЕС) 2018/1862 и други Правото от Шенген като право на Европейски Съюз
е наднационално и има преимущество пред националното, в случай че последното му опонира.
„ Възможна е инспекция от „ Пътна полиция “ в другата страна – в тази ситуация Румъния или Гърция. Полицаите не могат да задължат родителя да „ върне “ детето в България. Родителят не е нарушил никакво законодателство. Няма защо да бъде съден “, изяснява юристът.
„ След приемането ни в Шенген по море и въздух,
една от първите ограничения за ограничаване на случаите на „ похищение “ на деца от единия родител поради неналичието на досегашния граничен надзор бе приемането на нова наредба в Семейния кодекс – член 127б (ДВ бр.67/2023г), с която се вкарва опция за родител, който се притеснява, че детето му може да бъде изведено от България от другия родител, да подаде искане до съда за налагане на възбрана за овакантяване на страната. Ето каква е процедурата: Съдът уведомява неотложно органите за граничен надзор при Министерството на вътрешните работи за формираното произвеждане. До влизането в действие на правосъдно решение по делото
детето може да напуща страната единствено с предписание на съда “, споделя Георгиева.
Адвокатът разяснява, че препис от правосъдното решение се изпраща неотложно на способените органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската осведомителна система. Към момента това е редът, по който може единият родител да предприеме ограничения за ограничение на риска от извеждане на детето от другия родител.
„ Абсолютна сигурност не мисля, че може да се подсигурява “, споделя още Георгиева.
Адвокатът сподели още, че когато България е призната в Шенген по въздух и вода, е имало случаи, в които родители са се опитвали да изведат децата си, без единодушието на другия. Тези случаи обаче са неуспешни.
След присъединение към шенгенското пространство,
правото на ЕС позволява на страните – членки повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници единствено в краен случай като COVID-19, след терористични набези, увеличение на миграционните потоци към Европейски Съюз или краткотраен граничен надзор в отговор на сериозна опасност за публичния ред или вътрешната сигурност. Проверките, въвеждани при положение на изключителни условия, изискват утвърждението на Съвета. Оттук, пропуск да бъде анулирана наредбата на член 76, т. 9 от ЗБЛД не я прави обвързваща що се отнася до реализиране на граничен надзор на границите с Румъния и Гърция, през които се свързваме с останалите страни от т.нар Шенгенско пространство.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ