България ще въведе еврото най-рано през 2024 г., прогнозират от Fitch
Приемането на България и Хърватия във валутно-обменния механизъм ERM II, прочут още като чакалнята на Еврозоната, е значима стъпка по пътя към приемането на единната валута, която ще поддържа суверените им кредитни профили. Това се споделя в мнение на интернационалната рейтингова организация Fitch Ratings.
От организацията обаче акцентират, че сега тази евентуална поддръжка за кредитните оценки е засенчена от рисковете, свързани с пандемията от ковид. Според Fitch осъществяването на критериите за присъединение към Еврозоната в границите на идващите 2-3 години ще бъде огромно предизвикателство на фона на COVID-кризата и поетият ангажимент за спомагателни промени.
Най-ранната дата за влизането на двете страни в Еврозоната е 2023 година, след престой от минимум две години в „ чакалнята “, последван от интервал за подготовка и оценка. От Европейската централна банка обявиха, че е допустимо България и Хърватия да бъдат признати в района на единната валута „ към 2023 година при изискване, че те дават отговор на всички критерии за конвергенция с еврото “. Според Fitch обаче това е малко евентуално да се случи преди 2024 година
В мнението на организацията се споделя, че опасенията, че пандемията от ковид ще забави приемането на страните в ERM II не са се материализирали. Това демонстрира ангажираността на европейските управляващи във връзка с разширението на Еврозоната, и по-специално на участието на България и Хърватия. В Хърватия успеха на ръководеща партия „ Хърватска демократична общественост “ на премиера Андрей Пленкович на провелите се неотдавна парламентарни избори значи, че идващото държавно управление на страната евентуално ще резервира поетият ангажимент за интеграция в Еврозоната.Не е ясно обаче по кое време България и Хърватия ще изпълнят критериите за конвергенция с еврото.
От Fitch споделят, че това частично се дължи на пандемията и обвързваните с нея ограничения, които са отслабили макроикономическите вероятности на двете страни. Според последните прогнози на организацията действителният БВП на Хърватия, чиято стопанска система е мощно подвластна от туристическия бранш, ще се свие с 8,4% през тази година. За България прогнозата е за стесняване с 5,7%. Очакванията са и двете стопански системи да отчетат напредък през идната година, само че свиването на Брутният вътрешен продукт и фискалните ограничения против следствията от пандемията карат организацията да предвижда, че бюджетните остатъци от предходната година ще се трансфорат в дефицити през 2020 година - надлежно от 4% от Брутният вътрешен продукт за България и 7% от Брутният вътрешен продукт за Хърватия.
От организацията обаче акцентират, че сега тази евентуална поддръжка за кредитните оценки е засенчена от рисковете, свързани с пандемията от ковид. Според Fitch осъществяването на критериите за присъединение към Еврозоната в границите на идващите 2-3 години ще бъде огромно предизвикателство на фона на COVID-кризата и поетият ангажимент за спомагателни промени.
Най-ранната дата за влизането на двете страни в Еврозоната е 2023 година, след престой от минимум две години в „ чакалнята “, последван от интервал за подготовка и оценка. От Европейската централна банка обявиха, че е допустимо България и Хърватия да бъдат признати в района на единната валута „ към 2023 година при изискване, че те дават отговор на всички критерии за конвергенция с еврото “. Според Fitch обаче това е малко евентуално да се случи преди 2024 година
В мнението на организацията се споделя, че опасенията, че пандемията от ковид ще забави приемането на страните в ERM II не са се материализирали. Това демонстрира ангажираността на европейските управляващи във връзка с разширението на Еврозоната, и по-специално на участието на България и Хърватия. В Хърватия успеха на ръководеща партия „ Хърватска демократична общественост “ на премиера Андрей Пленкович на провелите се неотдавна парламентарни избори значи, че идващото държавно управление на страната евентуално ще резервира поетият ангажимент за интеграция в Еврозоната.Не е ясно обаче по кое време България и Хърватия ще изпълнят критериите за конвергенция с еврото.
От Fitch споделят, че това частично се дължи на пандемията и обвързваните с нея ограничения, които са отслабили макроикономическите вероятности на двете страни. Според последните прогнози на организацията действителният БВП на Хърватия, чиято стопанска система е мощно подвластна от туристическия бранш, ще се свие с 8,4% през тази година. За България прогнозата е за стесняване с 5,7%. Очакванията са и двете стопански системи да отчетат напредък през идната година, само че свиването на Брутният вътрешен продукт и фискалните ограничения против следствията от пандемията карат организацията да предвижда, че бюджетните остатъци от предходната година ще се трансфорат в дефицити през 2020 година - надлежно от 4% от Брутният вътрешен продукт за България и 7% от Брутният вътрешен продукт за Хърватия.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ