Проучване: Всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина
Приблизително всеки четвърти работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина. Това демонстрират данните от национално представително социологическо изследване "Трудова миграция ", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт " от организация "Сова Харис " в интервала от първи до осми септември 2018 година.
То обгръща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.
На въпроса "Обмисляте ли краткотрайно или трайно да си потърсите работа в чужбина " 23 на 100 дават отговор позитивно, като при тези на възраст от 18-30 години позитивните отговори са 32,8 на сто; 31-40 година - 25,7 на 100 ; 41-50 година - 20,6 на сто; 51-64 година -14,6 на 100.
Данните демонстрират, че във връзка с пола 64 % от имащите желание да потърсят работа в чужбина са мъже. 62 на 100 от възнамеряващите са със приблизително обучение, 60 % са на възраст 18-40 година, а 80 на 100 живеят отвън столицата. От всички заявяващи, че обмислят овакантяване на страната, 54 % към този момент имат опит с работа в чужбина.
"Живеем в мрежово общество, тези хора градят контакти и към този момент имат построени такива ", разяснява Васил Тончев, представен от Българска телеграфна агенция. Той добави, че към една четвърт от имащите желание да потърсят работа в чужбина се оправят и с езика в страната, която желаят да отидат. По думите му смяната е, че към този момент освен младежите напущат, а напущат всички. Хората на физическия труд също са в подготвеност да изоставен страната, добави той.
Основните аргументи за търсене на работа в чужбина са по-високото възнаграждение /95 на сто/, по-добрата обществена система /50 на сто/, по-доброто опазване на здравето /40 на сто/ и други Според 38 на 100 от запитаните те не биха търсили работа в чужбина, в случай че получаваха заплата сред 1000 и 2000 лева.; 36 на 100 - сред 2000 и 3000 лева.; 14 на 100 - до 1000 лева.; 10 на 100 над 3000 лева Само 1 % декларират, че няма заплата, която да ги стимулира да останат в България.
Проблемът с ниското възнаграждение го има във всички източноевропейски страни, разяснява Васил Тончев, само че по думите му ние отново сме с няколко стъпки обратно.
Тридесет на 100 от възнамеряващите да потърсят работа в чужбина декларират, че в случай че си намерят работа, първо ще опитат и по-късно ще решат какъв брой време да останат. Около 25 на 100 желаят да останат в чужбина за интервал до 5 години; към 20 на 100 - за интервал 5-10 г.; 10 на 100 над 10 г.; 6 на 100 - до пенсиониране; 2 на 100 - завинаги; 6 на 100 не могат да преценяват. Много огромен % - 34 на 100, са подготвени да заминат на работа в чужбина без авансово подписан трудов контракт. 85 на 100 биха потърсили работа в Европейски Съюз и единствено 1 на 100 - отвън Европейски Съюз.
Основният източник на приходи за 83 на 100 от изследваните хора са приходите от трудова активност в България; 5,3 на 100 имат приходи от трудова активност без трудов договор; 4,5 на 100 получават и помощи за развъждане на дете; 3 на 100 получават помощи от обществени плащания; 3 на 100 имат приходи от дивиденти, наеми и други Приблизително 22 % декларират, че свободно владеят непознат език. 77 на 100 декларират, че не утвърждават ограниченията за привличане на служащи от трети страни, а 23 % ги утвърждават. Петнадесет на 100 от интервюираните декларират, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина, от тях 54 на 100 обмислят още веднъж да си потърсят работа отвън България.
По данни на Национален статистически институт от предходната година трудовото население в България е 4 млн. 370 хиляди души. Искат да изоставен 1 млн. 600 хиляди души, 23 % прави почти всеки четвърти работещ човек, сподели изпълнителният шеф на "Сова Харис " Васил Тончев. Според него казусът е и на политическо равнище - той не вижда политическа мощ в България, която може да се ангажира със основни промени в страната.
Двете най-добре подкрепени политически обединения в страната - с поддръжка към 1 милион гласоподаватели, не биха могли да подхващат решителни стъпки, сподели Тончев. По думите му поддръжката на тези обединения стига за блокиране на политиката на съперника, само че не и за стъпка напред. Той добави, че нашият административен уред е най-тежкият в Европа и това, което в Холандия го вършат 20-30 хиляди души, тук го вършат 300-400 хиляди души и то не толкоз добре и неефективно. Според специалиста плануваното нарастване в бюджетната сфера с 10 на 100 на заплатите не е стъпка в вярната посока, нужни са съкращения, повишение на успеваемостта и останалите да получават не с 10 на 100, а с 30 % повече на база оптимизация на работата.
Според прогноза на Организация на обединените нации към 2050 година популацията в България ще наброява 5,5 млн. души, т.е за 40 години популацията ще намалее с два милиона, сподели Пенчо Хубчев. Той добави, че този обезпокоителен факт, дружно с другите, че сме петата най-застаряваща нация в Европейски Съюз със междинна възраст 43,6 години, както и това, че доста младежи напущат страната да търсят работа в чужбина, водят от една страна до дефицит на работна мощ за стопанската система, а от друга - няма и работещи, които да финансират съществени системи като пенсионната, просветителна, обществената, здравната.
То обгръща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.
На въпроса "Обмисляте ли краткотрайно или трайно да си потърсите работа в чужбина " 23 на 100 дават отговор позитивно, като при тези на възраст от 18-30 години позитивните отговори са 32,8 на сто; 31-40 година - 25,7 на 100 ; 41-50 година - 20,6 на сто; 51-64 година -14,6 на 100.
Данните демонстрират, че във връзка с пола 64 % от имащите желание да потърсят работа в чужбина са мъже. 62 на 100 от възнамеряващите са със приблизително обучение, 60 % са на възраст 18-40 година, а 80 на 100 живеят отвън столицата. От всички заявяващи, че обмислят овакантяване на страната, 54 % към този момент имат опит с работа в чужбина.
"Живеем в мрежово общество, тези хора градят контакти и към този момент имат построени такива ", разяснява Васил Тончев, представен от Българска телеграфна агенция. Той добави, че към една четвърт от имащите желание да потърсят работа в чужбина се оправят и с езика в страната, която желаят да отидат. По думите му смяната е, че към този момент освен младежите напущат, а напущат всички. Хората на физическия труд също са в подготвеност да изоставен страната, добави той.
Основните аргументи за търсене на работа в чужбина са по-високото възнаграждение /95 на сто/, по-добрата обществена система /50 на сто/, по-доброто опазване на здравето /40 на сто/ и други Според 38 на 100 от запитаните те не биха търсили работа в чужбина, в случай че получаваха заплата сред 1000 и 2000 лева.; 36 на 100 - сред 2000 и 3000 лева.; 14 на 100 - до 1000 лева.; 10 на 100 над 3000 лева Само 1 % декларират, че няма заплата, която да ги стимулира да останат в България.
Проблемът с ниското възнаграждение го има във всички източноевропейски страни, разяснява Васил Тончев, само че по думите му ние отново сме с няколко стъпки обратно.
Тридесет на 100 от възнамеряващите да потърсят работа в чужбина декларират, че в случай че си намерят работа, първо ще опитат и по-късно ще решат какъв брой време да останат. Около 25 на 100 желаят да останат в чужбина за интервал до 5 години; към 20 на 100 - за интервал 5-10 г.; 10 на 100 над 10 г.; 6 на 100 - до пенсиониране; 2 на 100 - завинаги; 6 на 100 не могат да преценяват. Много огромен % - 34 на 100, са подготвени да заминат на работа в чужбина без авансово подписан трудов контракт. 85 на 100 биха потърсили работа в Европейски Съюз и единствено 1 на 100 - отвън Европейски Съюз.
Основният източник на приходи за 83 на 100 от изследваните хора са приходите от трудова активност в България; 5,3 на 100 имат приходи от трудова активност без трудов договор; 4,5 на 100 получават и помощи за развъждане на дете; 3 на 100 получават помощи от обществени плащания; 3 на 100 имат приходи от дивиденти, наеми и други Приблизително 22 % декларират, че свободно владеят непознат език. 77 на 100 декларират, че не утвърждават ограниченията за привличане на служащи от трети страни, а 23 % ги утвърждават. Петнадесет на 100 от интервюираните декларират, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина, от тях 54 на 100 обмислят още веднъж да си потърсят работа отвън България.
По данни на Национален статистически институт от предходната година трудовото население в България е 4 млн. 370 хиляди души. Искат да изоставен 1 млн. 600 хиляди души, 23 % прави почти всеки четвърти работещ човек, сподели изпълнителният шеф на "Сова Харис " Васил Тончев. Според него казусът е и на политическо равнище - той не вижда политическа мощ в България, която може да се ангажира със основни промени в страната.
Двете най-добре подкрепени политически обединения в страната - с поддръжка към 1 милион гласоподаватели, не биха могли да подхващат решителни стъпки, сподели Тончев. По думите му поддръжката на тези обединения стига за блокиране на политиката на съперника, само че не и за стъпка напред. Той добави, че нашият административен уред е най-тежкият в Европа и това, което в Холандия го вършат 20-30 хиляди души, тук го вършат 300-400 хиляди души и то не толкоз добре и неефективно. Според специалиста плануваното нарастване в бюджетната сфера с 10 на 100 на заплатите не е стъпка в вярната посока, нужни са съкращения, повишение на успеваемостта и останалите да получават не с 10 на 100, а с 30 % повече на база оптимизация на работата.
Според прогноза на Организация на обединените нации към 2050 година популацията в България ще наброява 5,5 млн. души, т.е за 40 години популацията ще намалее с два милиона, сподели Пенчо Хубчев. Той добави, че този обезпокоителен факт, дружно с другите, че сме петата най-застаряваща нация в Европейски Съюз със междинна възраст 43,6 години, както и това, че доста младежи напущат страната да търсят работа в чужбина, водят от една страна до дефицит на работна мощ за стопанската система, а от друга - няма и работещи, които да финансират съществени системи като пенсионната, просветителна, обществената, здравната.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ