Една от най-малките държави в Европа изпробва идея: безплатен обществен транспорт. Работи ли тази политика
Приблизително 640 000 жители на Люксембург се радват на най-високия приход на глава от популацията в света спрямо всяка една самостоятелна страна (по-добър даже от по-малките Монако и Лихтенщайн). Но даже този фаворизиран регион на Европа е изправен пред няколко неразрешими казуса. Един от тях са колите.
На 1000 души се падат 696 коли към 2020 година Почти девет от 10 люксембургски семейства имат кола. Всяко десето семейство има три или повече автомобила. Люксембург има най-евтиния дизел в Европейски Съюз и най-евтиния газ в Западна Европа. В дребните градове ще намерите представителства на Ferrari и Maserati. Това лято полицията предизвести жителите да не карат до вътрешни езерни плажове, които са задръстени от нелегално паркирани коли. Населението ще надвиши 690 000 до 2030 година, а Люксембург рискува да се задави с колите си.
За да ограничи шофирането, тази дребна страна се пробва да осъществя амбициозна концепция: На 29 февруари 2020 година тя стана първата страна в света, която направи целия публичен превоз изцяло безвъзмезден. С изключение на (не изключително популярните) билети за първа класа, от този момент никой не е платил нищо, с цел да се вози на рейс, трамвай или трен в рамките на Люксембург.
Идеята пасажерите да не бъдат таксувани за пътешестване може да наподобява като нещо, което единствено дребна, богата страна като Люксембург може да направи осъществимо, само че стратегиите за безвъзмезден превоз към този момент се появиха в други градове и страни, като средство за справяне с възходящите разноски за сила. Рим опитва с безвъзмездни рейсове през 1971 година Системите за рейсове и трамваи в Канзас Сити са без цени от 2020 година Едно от най-продължителните старания обаче беше в столицата на Естония, Талин, където има безвъзмезден публичен превоз за жителите от 2013 година Естонците също не заплащат такси за междуградски и междуселски пътувания с рейс.
В една от най-богатите страни в Европа хората скоро няма да заплащат за градски превоз
Близо 45 милиона пасажери са употребяват влакове, рейсове и трамваи
Може би най-популярният вид на модела до момента обаче е в Германия, където за трите месеца на лято през 2022 година страната предлага карти за пътешестване, годни за всички градски и районни услуги (без по-бързи междуградски влакове) на цена от 9 евро на месец.
Колите остават
Хората като цяло показват позитивно отношение към политиката за безвъзмезден превоз, само че към момента има прекомерно малко доказателства, че тя е понижила броя на колите по пътищата. През май 2022 година тапите по пътищата на Люксембург бяха значително еквивалентни или по-високи от равнищата през май 2019 година, преди да бъде въведена политиката за безвъзмезден публичен превоз.
Според изследвания повода за това е, че безплатният превоз самичък по себе си не изкушава хората да зарежат колите си. Има някои на безплатния превоз като претъокани транспортни средства, закъснели влакове, или даже анулирани такива- не е извънредно в Люксембург преди пандемията. Междувременно данните от други места демонстрират, че най-ентусиазираните последователи на разпоредбите за гратис пътешестване нормално са хора, които другояче биха ходили пешком или с велосипед.
Може би не е изненадващо, че съгласно актуалните прогнози броят на колите по пътищата в Люксембург, съгласно проекта за подвижност за 2035 година, се чака да се усили с 6% до 2035 година заради повишаването на популацията.
Има и други провокации при използването на превоза - покритието на публичния превоз не е задоволително за потребностите на доста поданици, а напредването с рейс или трен е още по-голямо предизвикателство отвън центъра на града.
Затова страната предприе редица усъвършенствания на транспортните услуги, в това число трамвайни услуги с ново уголемение, стартирано през септември, и четири линии, които би трябвало да бъдат добавени до 2030 година Междувременно, като част от проекта за подвижност на страната за 2035 година Люксембург ще предприеме 14 огромни усъвършенствания на железопътния превоз и ще преработи проектите на градските улици, написа Bloomberg.
Европейската страна, в която повече от половината служащи са чужденци
1,3 милиона европейци минават всеки ден граница, с цел да отидат на работа
Някои критици означават, че предлагането на безвъзмезден превоз към момента ги слага пред сериозна преграда пред икономическия прогрес: достъпността на жилищата.
Пътищата на Люксембург не са препълнени единствено заради известността на притежаването на коли: голяма част от служащите на херцогството живеят отвън границите на страната. Общо 46% от работната мощ на Люксембург пътува до страната всеки ден. Около 110 000 идват от Франция, а още по 50 000 идват от Германия и Белгия.
Много от тях живеят оттатък границата заради високите жилищни разноски. През 2021 година междинният наем в градовете на Южен Люксембург е бил малко над 1200 евро. В граничните градове като белгийския Арлон наемите са приблизително към 700 евро, което също е непостижимо за някои. Резултатът: всеобщо пътешестване до и от работа, което задръства пътища и натоварва влаковете в пиковите часове през границата.
Това е може би най-голямото разделяне на популацията в страната - сред тези, които могат да си разрешат да живеят в границите, и тези, които не могат.
Имайки поради това безплатният превоз към момента не е сполучлив нито като средство за понижаване на трафика, нито като средство за облекчение на неравенството. Всеки град или район, който обмисля безвъзмезден публичен превоз, би трябвало авансово да разбере какво могат и какво не могат да обезпечат сходни политики.
На 1000 души се падат 696 коли към 2020 година Почти девет от 10 люксембургски семейства имат кола. Всяко десето семейство има три или повече автомобила. Люксембург има най-евтиния дизел в Европейски Съюз и най-евтиния газ в Западна Европа. В дребните градове ще намерите представителства на Ferrari и Maserati. Това лято полицията предизвести жителите да не карат до вътрешни езерни плажове, които са задръстени от нелегално паркирани коли. Населението ще надвиши 690 000 до 2030 година, а Люксембург рискува да се задави с колите си.
За да ограничи шофирането, тази дребна страна се пробва да осъществя амбициозна концепция: На 29 февруари 2020 година тя стана първата страна в света, която направи целия публичен превоз изцяло безвъзмезден. С изключение на (не изключително популярните) билети за първа класа, от този момент никой не е платил нищо, с цел да се вози на рейс, трамвай или трен в рамките на Люксембург.
Идеята пасажерите да не бъдат таксувани за пътешестване може да наподобява като нещо, което единствено дребна, богата страна като Люксембург може да направи осъществимо, само че стратегиите за безвъзмезден превоз към този момент се появиха в други градове и страни, като средство за справяне с възходящите разноски за сила. Рим опитва с безвъзмездни рейсове през 1971 година Системите за рейсове и трамваи в Канзас Сити са без цени от 2020 година Едно от най-продължителните старания обаче беше в столицата на Естония, Талин, където има безвъзмезден публичен превоз за жителите от 2013 година Естонците също не заплащат такси за междуградски и междуселски пътувания с рейс.
В една от най-богатите страни в Европа хората скоро няма да заплащат за градски превоз
Близо 45 милиона пасажери са употребяват влакове, рейсове и трамваи
Може би най-популярният вид на модела до момента обаче е в Германия, където за трите месеца на лято през 2022 година страната предлага карти за пътешестване, годни за всички градски и районни услуги (без по-бързи междуградски влакове) на цена от 9 евро на месец.
Колите остават
Хората като цяло показват позитивно отношение към политиката за безвъзмезден превоз, само че към момента има прекомерно малко доказателства, че тя е понижила броя на колите по пътищата. През май 2022 година тапите по пътищата на Люксембург бяха значително еквивалентни или по-високи от равнищата през май 2019 година, преди да бъде въведена политиката за безвъзмезден публичен превоз.
Според изследвания повода за това е, че безплатният превоз самичък по себе си не изкушава хората да зарежат колите си. Има някои на безплатния превоз като претъокани транспортни средства, закъснели влакове, или даже анулирани такива- не е извънредно в Люксембург преди пандемията. Междувременно данните от други места демонстрират, че най-ентусиазираните последователи на разпоредбите за гратис пътешестване нормално са хора, които другояче биха ходили пешком или с велосипед.
Може би не е изненадващо, че съгласно актуалните прогнози броят на колите по пътищата в Люксембург, съгласно проекта за подвижност за 2035 година, се чака да се усили с 6% до 2035 година заради повишаването на популацията.
Има и други провокации при използването на превоза - покритието на публичния превоз не е задоволително за потребностите на доста поданици, а напредването с рейс или трен е още по-голямо предизвикателство отвън центъра на града.
Затова страната предприе редица усъвършенствания на транспортните услуги, в това число трамвайни услуги с ново уголемение, стартирано през септември, и четири линии, които би трябвало да бъдат добавени до 2030 година Междувременно, като част от проекта за подвижност на страната за 2035 година Люксембург ще предприеме 14 огромни усъвършенствания на железопътния превоз и ще преработи проектите на градските улици, написа Bloomberg.
Европейската страна, в която повече от половината служащи са чужденци
1,3 милиона европейци минават всеки ден граница, с цел да отидат на работа
Някои критици означават, че предлагането на безвъзмезден превоз към момента ги слага пред сериозна преграда пред икономическия прогрес: достъпността на жилищата.
Пътищата на Люксембург не са препълнени единствено заради известността на притежаването на коли: голяма част от служащите на херцогството живеят отвън границите на страната. Общо 46% от работната мощ на Люксембург пътува до страната всеки ден. Около 110 000 идват от Франция, а още по 50 000 идват от Германия и Белгия.
Много от тях живеят оттатък границата заради високите жилищни разноски. През 2021 година междинният наем в градовете на Южен Люксембург е бил малко над 1200 евро. В граничните градове като белгийския Арлон наемите са приблизително към 700 евро, което също е непостижимо за някои. Резултатът: всеобщо пътешестване до и от работа, което задръства пътища и натоварва влаковете в пиковите часове през границата.
Това е може би най-голямото разделяне на популацията в страната - сред тези, които могат да си разрешат да живеят в границите, и тези, които не могат.
Имайки поради това безплатният превоз към момента не е сполучлив нито като средство за понижаване на трафика, нито като средство за облекчение на неравенството. Всеки град или район, който обмисля безвъзмезден публичен превоз, би трябвало авансово да разбере какво могат и какво не могат да обезпечат сходни политики.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ