На какво ни учат геополитиката и историята
При боен спор сред Русия и Китай единственият победител ще бъде Вашингтон
Световната политика се движи в кръг. Ако не е в кръг, то несъмнено, не е и по права линия. Може би, по серпантина. Защото на избрани шпации от време едни и същи страни и нации се пробват да създадат или вършат едни и същи стъпки в международната политика. Това се дължи на обстоятелството, че измененията в политическата сфера не се поддържат от промени в областта на географията и етнографията.
Няма нищо по-променливо в човешката история, в сравнение с държавните граници. Те непрекъснато се трансформират, и те непрекъснато отразяват настоящия баланс на силите в международната политика. Променя ли този баланс – трансформират се и границите.
Да вземем Германия за образец. Когато салдото на силите в международната политика докара до разпокъсването на германците на стотина страни след Вестфалския мир, тази страна и този народ бяха превърнати в новобранци на европейската политика, и стотина години те попълняха армиите на непознатите страни и дори водиха война един против различен. Това устройваше всички, с изключение на самите немци. Показателен е фактът, че Вторият райх, т.е. новата немска империя, бе провъзгласена, през януари 1871 година, не някъде другаде, а във Версай, край Париж, върху руините на разрушената Франция.
Силната Прусия промени салдото на силите на европейския континент. И границите незабавно се трансформираха. Прусия освен събра към себе си безспорните немските земи, само че прибра в границите си и Елзас и Лотарингия, които преди този момент бяха част от територията на Франция. Тази граница на Европа съществува до 1918 година, когато салдото на силите още веднъж се промени и Вторият Райх на Бисмарк престана да съществува. Елзас и Лотарингия още веднъж станаха френски, а забележителна част от немските земи се трансфораха в полски, литовски, чешки и други територии.
Така беше, преди новото изменение на обстановката в международната политика, когато Западът, поддържаше Запада за война против Съюз на съветските социалистически републики, и Хитлер сътвори Третия райх и си върна под немската пълномощия изгубените земи. Елзас и Лотарингия през лятото на 1940-а още веднъж станаха немски, а младежите от тези области бяха извикани да водят война, само че не под знамената на френската войска, а под тези на Вермахта на Хитлер.
Изминаха пет години и картата на Европа още веднъж се промени, а елзасците и лотарингците още веднъж станаха французи. Разбитата Германия загуби огромна част от територията си и това се отрази в новия баланс на силите в света. Източна Прусия стана част от Съюз на съветските социалистически републики, а Сталин повтори работата на императрица Елизавета Петровна, която първа реши да трансформира Кьонигсберг в съветски град.
Между другото, в миналото да сте се замисляли за какво територията на Германска демократична република е по-малка от територията на Западна Германия, окупирана от американците и британците? Отговорът не е поради по-активната опозиция на Вермахта на Изток, не е в гениите на генералите, и даже не е в оборудването на армията с техника, с цел да може тя да се движи по-бързо напред. Всичко е доста прозаично. Желанието да се откри и поддържа новия баланс на силите продиктува конфигурацията на границите. И Сталин даде част от немската територия на Полша, с цел да сътвори за себе си предстоящ мощен полски просъветски съдружник.
Следващата смяна в рамките на Германия се случи тъкмо сега, когато салдото на силите в Европа и в света с напъните на Горбачов и Елцин се трансформираха, само че не в съветска изгода. Германия стана единна страна, а съветският народ, в противен случай, се оказа разграничен от новите държавни граници на няколко елементи.
И през днешния ден имаме сходна картина. Балансът на силите в света се трансформира. Статуквото към този момент е невероятно и измененията са неизбежни. Точно по този метод се люлее махалото на историята? За това ще има и битка.
Трябва да се разбере, че в избраните граници страните могат да съществуват единствено при избрана обстановка. В този смисъл индикативен е образеца с Украйна. Когато стартира Майдана, мнозина взеха присъединяване в него не поради парите, раздавани от посолството на Съединени американски щати, а заради силата на своите убеждения в правилността на тази „революция“. Но това, което те си мислеха, през днешния ден за никого не е забавно, а на Украйна й е отредена единствено ролята да бъде употребена като разменна монета в огромните геополитически игри. Майданците нарушиха салдото на силите и държавните граници на украинската страна незабавно се трансформираха. При това този развой на заличаване и понижаване е безотговорен и къде ще спре той, никой не знае.
В друга част на планетата се намира Китай, само че обстановката е същата. В резултат на растежа на китайската стопанска система салдото на силите се промени освен в района, само че и в целия свят. Но в каква посока махалото на историята ще се залюлее, е невероятно да се предскаже. Има доста разновидности и за реализацията на най-изгодния всяка от противоположните страни води невидими борби. Наред с Китайската национална република имаме и следения от американците „ различен Китай“ – Република Тайван. В случай че комунистическият Китай продължава да укрепва, той неизбежно ще погълне Тайван и това ще промени салдото на силите в света.
Но Съединени американски щати по всевъзможен метод ще пречат на това. При провал „на режима в Пекин“ по модела „оранжевите революции“, ще имаме два Китая, където и двете държавни управления ще са под контрола на Вашингтон. Това е вторият сюжет. Третият сюжет е боен спор сред Русия и Китай. В който единственият победител още веднъж ще бъде Вашингтон. Във всеки един от посочените разновидности държавните граници могат да бъдат всевъзможни.
Геополитиката и историята ни учат единствено на едно. Ставате ли по-силни, тогава вашите граници ще се разширят или като най-малко най-малко няма да се свият. И несъмнено, границите на вашата зона на въздействие в света ще набъбнат.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Световната политика се движи в кръг. Ако не е в кръг, то несъмнено, не е и по права линия. Може би, по серпантина. Защото на избрани шпации от време едни и същи страни и нации се пробват да създадат или вършат едни и същи стъпки в международната политика. Това се дължи на обстоятелството, че измененията в политическата сфера не се поддържат от промени в областта на географията и етнографията.
Няма нищо по-променливо в човешката история, в сравнение с държавните граници. Те непрекъснато се трансформират, и те непрекъснато отразяват настоящия баланс на силите в международната политика. Променя ли този баланс – трансформират се и границите.
Да вземем Германия за образец. Когато салдото на силите в международната политика докара до разпокъсването на германците на стотина страни след Вестфалския мир, тази страна и този народ бяха превърнати в новобранци на европейската политика, и стотина години те попълняха армиите на непознатите страни и дори водиха война един против различен. Това устройваше всички, с изключение на самите немци. Показателен е фактът, че Вторият райх, т.е. новата немска империя, бе провъзгласена, през януари 1871 година, не някъде другаде, а във Версай, край Париж, върху руините на разрушената Франция.
Силната Прусия промени салдото на силите на европейския континент. И границите незабавно се трансформираха. Прусия освен събра към себе си безспорните немските земи, само че прибра в границите си и Елзас и Лотарингия, които преди този момент бяха част от територията на Франция. Тази граница на Европа съществува до 1918 година, когато салдото на силите още веднъж се промени и Вторият Райх на Бисмарк престана да съществува. Елзас и Лотарингия още веднъж станаха френски, а забележителна част от немските земи се трансфораха в полски, литовски, чешки и други територии.
Така беше, преди новото изменение на обстановката в международната политика, когато Западът, поддържаше Запада за война против Съюз на съветските социалистически републики, и Хитлер сътвори Третия райх и си върна под немската пълномощия изгубените земи. Елзас и Лотарингия през лятото на 1940-а още веднъж станаха немски, а младежите от тези области бяха извикани да водят война, само че не под знамената на френската войска, а под тези на Вермахта на Хитлер.
Изминаха пет години и картата на Европа още веднъж се промени, а елзасците и лотарингците още веднъж станаха французи. Разбитата Германия загуби огромна част от територията си и това се отрази в новия баланс на силите в света. Източна Прусия стана част от Съюз на съветските социалистически републики, а Сталин повтори работата на императрица Елизавета Петровна, която първа реши да трансформира Кьонигсберг в съветски град.
Между другото, в миналото да сте се замисляли за какво територията на Германска демократична република е по-малка от територията на Западна Германия, окупирана от американците и британците? Отговорът не е поради по-активната опозиция на Вермахта на Изток, не е в гениите на генералите, и даже не е в оборудването на армията с техника, с цел да може тя да се движи по-бързо напред. Всичко е доста прозаично. Желанието да се откри и поддържа новия баланс на силите продиктува конфигурацията на границите. И Сталин даде част от немската територия на Полша, с цел да сътвори за себе си предстоящ мощен полски просъветски съдружник.
Следващата смяна в рамките на Германия се случи тъкмо сега, когато салдото на силите в Европа и в света с напъните на Горбачов и Елцин се трансформираха, само че не в съветска изгода. Германия стана единна страна, а съветският народ, в противен случай, се оказа разграничен от новите държавни граници на няколко елементи.
И през днешния ден имаме сходна картина. Балансът на силите в света се трансформира. Статуквото към този момент е невероятно и измененията са неизбежни. Точно по този метод се люлее махалото на историята? За това ще има и битка.
Трябва да се разбере, че в избраните граници страните могат да съществуват единствено при избрана обстановка. В този смисъл индикативен е образеца с Украйна. Когато стартира Майдана, мнозина взеха присъединяване в него не поради парите, раздавани от посолството на Съединени американски щати, а заради силата на своите убеждения в правилността на тази „революция“. Но това, което те си мислеха, през днешния ден за никого не е забавно, а на Украйна й е отредена единствено ролята да бъде употребена като разменна монета в огромните геополитически игри. Майданците нарушиха салдото на силите и държавните граници на украинската страна незабавно се трансформираха. При това този развой на заличаване и понижаване е безотговорен и къде ще спре той, никой не знае.
В друга част на планетата се намира Китай, само че обстановката е същата. В резултат на растежа на китайската стопанска система салдото на силите се промени освен в района, само че и в целия свят. Но в каква посока махалото на историята ще се залюлее, е невероятно да се предскаже. Има доста разновидности и за реализацията на най-изгодния всяка от противоположните страни води невидими борби. Наред с Китайската национална република имаме и следения от американците „ различен Китай“ – Република Тайван. В случай че комунистическият Китай продължава да укрепва, той неизбежно ще погълне Тайван и това ще промени салдото на силите в света.
Но Съединени американски щати по всевъзможен метод ще пречат на това. При провал „на режима в Пекин“ по модела „оранжевите революции“, ще имаме два Китая, където и двете държавни управления ще са под контрола на Вашингтон. Това е вторият сюжет. Третият сюжет е боен спор сред Русия и Китай. В който единственият победител още веднъж ще бъде Вашингтон. Във всеки един от посочените разновидности държавните граници могат да бъдат всевъзможни.
Геополитиката и историята ни учат единствено на едно. Ставате ли по-силни, тогава вашите граници ще се разширят или като най-малко най-малко няма да се свият. И несъмнено, границите на вашата зона на въздействие в света ще набъбнат.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ