От Фейсбук профила на икономиста от КНСБ Любослав КостовКазвам се

От Facebook профила на икономиста от КНСБ Любослав Костов

Казвам се Любослав Костов и произходът ми не е нищо изключително. Роден съм в гр. Кюстендил. Не съм от жълтите павета, а от периферията, където въздухът мирише на труд и прахуляк, а не на скъпо кафе. Казвам го, тъй като през днешния ден е съвременно да се приказва с етикети, а не със наличие.

Ето част от моето наличие: Майка ми работи цялостен живот в цех за прежди. Баща ми беше служащ също, до момента в който гибелта не го лиши от мен до момента в който още бях дете. Тези години не бяха приказка. Гледах по какъв начин се разрушава светът към мен, по какъв начин преходът изяждаше достолепието на хората, по какъв начин междинната класа бе ликвидирана с невъзмутима прозорливост.

Много хора ме питат (или си шушукат) “Защо този човек е толкоз захласнат от МРЗ, от бедността, от приходите на хората? Защо по този начин ненавижда едрия капитал? ". Някои си мислят, че е просто тъй като работя в профсъюз и е някаква поза. Грешите! Аз работя в профсъюз, тъй като съм артикул на тази болежка. Аз съм сянката на един загубен преход, който отхвърля да изчезне в мрака.

Аз избрах да изучавам. Станах учител по макроикономика. Избрах труда и постоянството. Избрах да вляза в системата, с цел да я трансформира от вътрешната страна, а не да заставам в профил и да подлагам на критика. Когато приказвам за МРЗ, аз не изтъквам сухи статистики. Аз виждам лицето на майка ми след 12-часов работен ден в завода. Когато приказвам за служащите, които понасят тежестта на всяка рецесия, аз си припомням моите близки и познати. Аз не съм воин, а просто човек, който си спомня от кое място е тръгнал и знае цената на мълчанието.

Тези, които през днешния ден са на върха, си мислят, че са недосегаеми. Мислят си, че мракът е техен съдружник. Но те единствено са възприели мрака. Аз съм роден в него, учтив съм от него. Роден съм в мрака на прехода. Знам по какъв начин наподобява бедността от вътрешната страна. И няма да разреша на тези, които виждат светлината единствено като огледало на личното си благосъстояние, да не престават да мачкат хората, които построяват тази страна с двете си ръце.

Моята задача е да дам глас на тези хора. Да подсигурявам, че трудът им ще бъде оценен, а не експлоатиран. Дали ще е през профсъюз или нещо друго, това няма никакво значение за мен. Важни са задачата и правилата.