При царуването на Диоклетиан и Максимиан за управител на Галатийската

При царуването на Диоклетиан и Максимиан за шеф на Галатийската област бил назначен Антонин. Донесли му, че в една планинска пещера се крие свети Иулиан дружно с други четиридесет християни, които правят там християнско свещенодействие. По заповед на шефа хванали светия и почнали да го убеждават да издаде останалите, само че той не склонил.
Преди да застане пред съда, свети Иулиан възкликнал високо, обръщайки се към сподвижниците си, останали в пещерата:
- Ето, към този момент ме водят на съд и аз ходя на страдалчески героизъм за Христа, без да ви издам! Но вие ревнувайте да ме последвате в моя героизъм!
Когато светецът застанал пред шефа, Антонин му споделил:
- Пристъпи към боговете и им принеси жертва.
Светият страдалец с безстрашие му дал отговор:
- Не ми е сгоден твоят съвет. За нас, християните, няма по-добра орис от участта да умрем за святата религия, в която сме възпитани.
Тогава шефът заповядал да нагорещят един стоманен одър, да съблекат мъченика и да го сложат на него. Светият мъченик се осенил с кръстно предсказание и самичък лежащ на одъра. Но се явил ангел Господен, охладил пламъка и опазил мъченика незасегнат.
- Кой си ти? - запитал го Антонин. - И по какъв начин така елементарно угаси огъня?
- Аз съм Божий прислужник, името ми е Иулиан - дал отговор светият мъченик.
- Кои са родителите ти? - траял хегемонът.
Мъченикът отвърнал:
- Майка ми е остаряла жена, а татко ми се престави в Господа.
Антонин заповядал да доведат майка му, погледнал я яростно и споделил:
- Убеди своя злобен наследник да принесе тамян на богинята. Ако не сториш това, ще предам тялото ти на оскърбление.
Доблестната майка на светия страдалец дала отговор:
- Ако срещу моята воля осквернят тялото ми, това освен няма да ми бъде вменено във виновност, само че ще стане залог за безконечна популярност и блажено въздаяние.
Посрамен от думите на старицата, хегемонът заповядал да я пуснат, а свети Иулиан осъдил на посичане с меч. Когато бил отведен на мястото за наказване, светият страдалец помолил да му дадат време за молитва.
- Благодаря Ти, Господи - молел се той, - че ме укрепи и ми оказа помощ да остана корав даже до проливането на кръв. Подай на тези, които ще вземат пръст от гроба ми, прощение на греховете и освобождение от пристрастеностите. И дано не атакува нивите им никое нездравословно насекомо: нито скакалци, нито гъсеници, нито пък друго, както и да бъдат избавени от хищните птици! Приеми в мир духа ми!
И от небето се чул глас:
- Твоят подвигоположник Христос отвори вратите на Царството Си за тебе. Влез в тях, тъй като законно се подвизаваше за името Му!
Този глас чули и другите четиридесет християни, които се криели в пещерата. Отишли на мястото, където потърпевш светият страдалец, само че го намерили към този момент мъртъв. Тогава те пред всички изповядали Христа, същинския Бог. Воините ги вързали и ги завели при хегемона, а той заповядал да бъдат посечени.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.