При това ще бъдат осъществени не една, а две мисии.

При това ще бъдат осъществени не една, а две задачи. Какво се надява да реализира галактическата организация, която е изследвала Венера и преди?

През 1962 година Венера стана първата планета, изследвана от галактически транспортен съд, когато Mariner 2 на НАСА прелетя, изпращайки назад информация за атмосферата на планетата и записвайки нейната температура за първи път.

Тогавашният Съветски съюз също се интересува от Венера и при започване на 60-те години изпраща няколко сонди на планетата. Съветската сонда „ Венера 13 “ влезе в историята, когато кацна на повърхността на Венера през 1982 година Поради враждебната среда, сондата съумя да оцелее единствено към два часа на планетата, преди да бъде унищожена от мощната топлота и напън, само че съумя да снима фотоси на повърхността на Венера и запис на шумове от атмосферния вятър.

Седем години по-късно, НАСА изпрати своя галактически транспортен съд „ Магелан “ в орбита към Венера. Космическият транспортен съд беше изстрелян на 4 май 1989 година и откакто дойде в орбитата на Венера, стартира да събира съкровищница от информация.

Космическият транспортен съд е първият, който е снимал повърхността на Венера, изпращайки назад ясни радарни изображения, показващи доказателства за вулканизъм и километри канали от лава.

След четири години Магелан съзнателно се спусна в атмосферата на Венера, с цел да може да събира аеродинамични данни и изгоря към 10 часа по-късно. Изображенията, снимани от Магелан, са употребявани за основаване на радарни карти с висока резолюция на повърхността на Венера, които се употребяват и през днешния ден.

Венера постоянно се назовава „ близнак на Земята “, защото планетите са сходни по мярка, маса, компактност и размер. Също по този начин се счита, че са се образували едновременно преди милиарди години. Но към момента има доста неща, които не знаем за Венера и учените споделят, че проучването на планетата ще им помогне да схванат по-добре „ по какъв начин се е развила Земята и за какво е обитаема, когато другите в нашата слънчева система не са “.

Докато хората не могат да оцелеят на Венера, екип от учени разгласи предишния септември, че са разкрили фосфин – токсично газово съединяване – в атмосферата на планетата. На Земята някои живи организми, като анаеробни бактерии, създават газа „ много щедро “, съгласно молекулярния астрофизик от Масачузетския софтуерен институт Клара Соуза-Силва.

Но екипът не е съумял да дефинира по какъв начин е създаден фосфинът на Венера – на доктрина той би трябвало да се разпадне в киселата атмосфера на планетата. Някои скептици чакат друга група откриватели да потвърдят наличието на фосфин. Съобщените констатации подтикнаха НАСА да „ даде приоритет при проучването на Венера “.

В съпоставяне със Земята, Венера е адско място. Тя има гъста, необикновено плътна атмосфера, която улавя топлината, а планетата е покрита с жълтеникави облаци, формирани от сярна киселина, които непрестанно се движат заради ураганните ветрове.

Тези облаци отразяват 70 % от цялата слънчева светлина, която доближава до Венера, заради което планетата свети толкоз блестящо на нощното небе. Температурата на повърхността на Венера е изгарящите 445 градуса по Целзий, с въздушно налягане, което е над 90 пъти по-голямо от това на Земята – това е покрай налягането, намерено на 1000 метра под океана.

Двете задачи – DAVINCI Plus (Deep Atmosphere Venus Investigation of Noble Gases, Chemistry, and Imaging Plus) и VERITAS (Venus Emissionsvity, Radio Science, InSAR, Topography и Spectroscopy) ще започват сред 2028 и 2030.

DAVINCI Plus ще бъде със задачата да направи изображения с висока разграничителна дарба на повърхността на Венера, с необикновен фокус върху геоложките особености, които могат да бъдат сравними с континентите на Земята.

Тази задача ще включва и премерване на състава на атмосферата на Венера, като учените имат за цел да дефинират дали планетата в миналото е имала океан.

VERITAS от своя страна ще употребява радар за картографиране на повърхността на Венера. Малко се знае за вида скали на планетата и картографирането евентуално ще промени това, както и ще отговори на въпроси за всяка тектоника на плочите и дейни вулкани, които могат да бъдат на повърхността.

„ Изумително е какъв брой малко знаем за Венера, само че комбинираните резултати от тези задачи ще ни опишат за планетата от облаците в нейното небе през вулканите в нейната повърхнина чак до самата й същина “, споделя ученият от НАСА Том Вагнер. „ Все едно сме преоткрили планетата. “

От своя страна Томас Зурбухен, асоцииран админ на НАСА за науката, съобщи, че галактическата организация „ съживява нашата планетарна научна стратегия с интензивно проучване на свят, който НАСА не е посещавала повече от 30 години “, употребявайки „ авангардни технологии “, които са създадени и усъвършенствани през последните три десетилетия.

Целите на НАСА за задачите DAVINCI Plus и VERITAS са „ дълбоки “, сподели Зурбухен. „ Това не е просто схващане на еволюцията на планетите и обитаемостта в нашата Слънчева система, а разширение оттатък тези граници до екзопланетите, една вълнуваща и нововъзникваща област на проучване за НАСА. “