При това да не забравяме: че Бог знае силите ни,

„ При това да не забравяме: че Бог знае силите ни, и затова това, което допуща или ни изпраща, не е повече, в сравнение с можем ние да носим (1 Кор. 10:13); и че Той в никакъв случай не ни оставя (Пс. 90:15; 33:19). “

╫ Проповед за Трета Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна Неделя

Днес е Кръстопоклонна неделя – Неделята, когато се изнася светият Кръст, с цел да му се покланят и да го целуват богомолците и да черпят от него духовни сили за продължение на великопостния героизъм. В литургийното свето евангелие (Мар. 8:34-38 и 9:1) също се приказва за кръст. Там се споделя: Иисус, „ като повика народа и учениците Си, рече им: който желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва “. И различен път Спасителят приказва за кръст. Например: на богатия момък (Мат. 19:16), който Го запита: „ Какво да сторя, с цел да наследя живот безконечен? “, Той му сподели: „ Едно ти не доближава: иди продай всичко, що имаш, и раздай на бедняци, и ще имаш богатство на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста “ (Мар. 10:21). На учениците Си рече: „ Който не зема кръста си, а следва подире Ми, не е заслужен за Мене “ (Мат. 10:38). На народа и учениците дума: „ Ако някой желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, дано носи кръста си всеки ден и Ме следва “ (Лук. 9:23); на народа: „ Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой възпитаник “ (Лук. 14:27).

Какво символизира кръстът? – Той значи страданията: изкупителните премеждия на Иисуса Христа и нашите премеждия в живота. – Чрез Своите премеждия и гибелта Спасителят извърши делото (Иоан 17:4), за което се е въплътил на Земята, т.е.: делото на спасението или делото на Изкуплението на човешкия жанр от прегрешението и всички негови последствия, възвръщане на човешката природа в естественото й състояние посредством оздравяването й. И в нашия живот страданията са нещо благодетелно. Това ще ви изясня посредством няколко съпоставения.

Страданията са „ горчивото лекарство “ за душата. – Горчивото лекарство оказва помощ против доста и дори тежки и рискови заболявания. То горчи, неприятно е, не го желаеме, от време на време водим битка: и принудително го слагат в устата ни. Болният, когато приема лекарството, усеща единствено неговата мъка и неприятна миризма, само че не и целебното му свойство. – Горчиви са страданията, но лекуват душата!

Страданията са „ длетото “ и „ чукът “ за душата. – Скулпторът обработва и трансформира грубата каменна буца в прелестна скулптура чрез длетото и чука. Бог изглажда и оформява душата посредством страданията. Бележитият просветител Евгений Берсье споделя: „ Тук на Земята се подготвят материалите за особеното здание, което Бог гради: би трябвало, – както учи Св. Писание, – ние да влезем в това здание като „ живи камъни “. Но камъкът би трябвало да бъде издялан съгласно проекта на Божествения Архитект, с цел да заеме предопределеното му място. Изпитанието е „ длетото “ и „ чукът “, с които Той – Божественият Архитект обработва камъка – душата. Както скулпторът удря с чука и упорито дълбае все по-дълбоко и по-дълбоко мрамора, който би трябвало да украси лицето на строения монумент, по този начин и Бог поразява със Своите удари тези, които би трябвало да блестят в първия ред на Неговия нравствен храм “. – Светиите са станали светии посредством страданията. Страданията изваяха от покрития със струпеи Лазар, който лежеше при вратата на богаташа и беше петимен да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богатия, едно сияйно бижу за Лоното Авраамово (Лук. 16:20-23).

Страданията са „ огнената пещ “, „ горнилото “ за душата. – Златната руда прекарват през огън. Изгарят примесите, непознатите субстанции, и златото блясва. В страданията и посредством страданията, като в огнена пещ, се пречиства душата (1 Петр. 1:6-7). Изгаря „ ръждата “, породена от прегрешението. Блясват нейните хубости и благосъстояния. Знаменитият съветски публицист, стихотворец и драматург Гогол споделя в едно свое писмо: че след страданията, които го посетили вследствие тежка болест, той станал по-добър, в сравнение с бил по-рано; след страданията го спохождали мисли доста по-прекрасни от предходните, и той виждал, че в този момент всичко, което ще се яви отдолу под перото му, ще бъде по-значително от предходното. „ Не намирам думи – споделя Гогол, – с които да благодаря на Небесния Промислител за моята болест!

Страданията са „ школа “ за индивида. – Те му отварят очите да проумее истината. Авторът на 118-ти псалом изповядва Богу: „ Преди моето страдалчество аз се заблуждавах “ (ст. 67). Свети Иоан Златоуст споделя: „ Скърбите са наша школа, в която се учим “. Бележитият наш стихотворец Пенчо Славейков приказва за „ скръбта “ по този начин: „ За други нощ, скръбта е ден за мен “. А за „ Неволята “ – така: „ И с нея потеглих аз по свят, и в нея найдох берекет – че тя очите ми отвори за туй, което Бог приказва “. Гогол написа: „ Всичко, което е станало с мене, е било избавително за мене: всички оскърбления, всички неприятности са ми били пращани от Небесното Провидение за моя поука “.

Страданията са „ къпалня “ за съвестта, „ възродителна мощ “ за духа. – Да си спомним за Разколников от „ Престъпление и наказване “, романа на великия съветски публицист гениалния Достоевски! – Разколников е умъртвил бабичката, само че почва мощно да страда, съвестта му се бунтува, мъчи го. И той през сълзи и терзания вика: „ Аз себе си убих, а не бабичката, и себе си унищожих завинаги! “ – Убил „ индивида “ в себе си! – Какво би трябвало да прави в този момент? – Соня му споделя: „ Страдание да приемеш и посредством него да изкупиш себе си, ето какво би трябвало! “ – И в действителност, в страданията се ражда „ новият “ – успосоен и съживен Разколников! – Или чуйте изповедта на Митя Карамазов, из „ Братя Карамазови “, отново от Достоевски! – Митя Карамазов е безчинен, изгубен човек, потопен в пиене и пороци. Ако се не бе случило с него огромното злощастие, той изцяло би погинал. Но ето, че го сполетяла неволя: обвинили го, че е умъртвил татко си. Митя не бил отговорен, само че събитията се стекли по този начин, че той не могъл да потвърди своята непорочност. Затворили го. Очаквала го каторга. Послушайте, по какъв начин той, откакто е прекарал два месеца в пандиза, очаквайки осъждането, излива пред брата си Альоша своята душа: „ Брат, аз усетих в себе си през тези два последни месеца нов човек, възкръсна в мене нов човек! Той бил затворен в мене, само че в никакъв случай не би се явил, в случай че не беше този гръм...И какво е за мене, че в рудницата двадесет години с чук ще къртя руда, - не се багра аз от това по никакъв начин, а друго ме плаши: да не би да ме напусне възкръсналият човек! “ – Това не са единствено литературни облици, а – действителности из живота, гениално предадени от един от най-дълбоките познавачи на човешката душа! – Страданията измиват, обновяват и възраждат индивида.

Наистина, братя и сестри, ние в този момент, в този живот и свят, постоянно не можем да разберем смисъла на някое страдалчество. Когато го преглеждаме единствено в границите на земния къс живот и в тоя свят, то може да ни се стори безсмислено. Бунтуваме се против него. Роптаем срещу Бога. Но, в случай че бихме могли да погледнем на него от горната страна и извън, да го преценим от становище на вечността, тогава ще го забележим в напълно друга светлина.

Смисълът на някои премеждия ние ще разберем отвъд гроба и тогава ще благодарим на Бога за тях. А в този живот и свят дано всеки от нас с самообладание и примирение носи своя кръст и то да го носи, – както чухте от един откъс на евангелието на свети апостола Лука, който приведох първоначално, – всеки ден и да следва Спасителя: да живее по Неговото обучение.

При това да не забравяме: че Бог знае силите ни, и затова това, което допуща или ни изпраща, не е повече, в сравнение с можем ние да носим (1 Кор. 10:13); и че Той в никакъв случай не ни оставя (Пс. 90:15; 33:19), в противен случай: колкото страданията са по-тежки, толкоз Сам е по-близо до нас. – Руският стихотворец Майков написа: „ Не казвай, че няма избавление, че ти в скърби си изнемогвал: колкото нощта е по-тъмна, толкоз са по-ярки звездите, колкото е по-дълбока скръбта, толкоз е по-близо Бог! “

Само че ние би трябвало да сложим нашите премеждия в подножието на Христовия кръст. Тогава те стават леки и дори радостни. – Така постъпваха светите апостоли. Затова те можеха да кажат за себе си, като свети апостола Павла: „ Радвам се в страданията си “ (Кол. 1:24), „ преизобилвам в наслада при всичката наша тъга “ (2 Кор. 7:4).

Силата на Христовия Кръст е могла да изпита на себе си оная жена-перачка, която лежела парализирана самотна в своята таванска стая. Посетило я едно младо жизнерадостно момиче, което, ужасено, извикало: „ Ах, във вашето състояние аз бих умряла от страдания и болки; да нямам нито един щастлив час и да лежа денонощно сама, прикована на леглото! “ Болната му дала отговор: „ Вижте, блага девойко, на стената против мене е окачен Кръстът с Христовото разпятие! Него виждам аз, когато моите болки изключително се засилят и си споделям: Спасителят висял на твърдо дърво сред небето и Земята, а пък аз лежа тук на меко и комфортно легло; Неговите ръце и нозе били пробити и заковани с остри гвоздеи, обаче аз нямам никаква кървава рана; Той бил подиграван и осмиван, а мене ме утешават и успокояват моите познати, които ме посещават и оказват помощ, и най-важното: Той е страдал напълно почтен, а пък аз съм доста неверна жена. О, аз имам постоянно защо да благодаря, вместо да се окайвам! “...

Свети деятел Павел написа на своя възпитаник Тимотея: „ Пренасяй страданията като добър боец Иисусов Христов “ (2 Тим. 2:3). Същото той споделя и нам. – А в този момент с признателност благоговейно да се поклоним на Кръста Господен: Кресту Твоему поклоняемся, Владико, и святое воскресение Твое славим! – А м и н!

* Сборник проповеди от Доростолски и Червенски Митрополит Софроний
Източник:
Изображение: pravoslaven-sviat.org