При строежа на много язовири цели села са били потопявани

Призрачните останки на подводните села в България

При градежа на доста язовири цели села са били потопявани и изцяло заличавани от лицето на земята. Такава е ориста и на с. Живовци и с. Калиманица. Някогашните китни селца в този момент лежат на дъното на язовир Огоста, до гр. Монтана, а жителите им от дълго време са изселени. Впрочем, Калиманица е родното място на Йордан Радичков и драмата с изселването предизвика писателят да напише новелата " Последно лято ". По-късно режисьорът Христо Христов снима по нея едноименния филм.

В блога си Красимир Андонов () споделя за едно свое пътешестване до призрачните остатъци на Живовци:

„ С времето гробищата се трансформират в следи на живота, не на гибелта.

От домовете на потопените села не е останало нищо, а даже и да е останало, то в този момент лежи на дъното. Виж обаче, църквите и гробищата са друга работа. Разположени на най-високото място край селото, някои от тях са оживели самотници. И до момента в който камбанариите и техните храмове гледат отвисоко прииждащите всяка година снежни води, то селските гробища постоянно скриват своите монументи под тях.

Посетих за първи път региона на другото потопено село - Живовци напролет на 2004 година. Тогава водите на язовира не бяха високи и не стигаха до самата черква.

Когато се приближих към църквата чух нещо необичайно. От някъде идваше звън на хлопки, съпроводен понякога с врещене на овце. Портата на църквата беше залостена и когато я отворих видях смайваща панорама. В храма, под избушения олтар, живееше огромно стадо от овце и кози.

Години по-късно се върнах на същото място, стадото към този момент го нямаше, защото в това време овчарят се бе споминал. "

Фотограф: Стефан Стефанов
Повече фотоси на фотографа може да видите

През годините водите на язовира заливат църквата „ Св.Възнесение ", строена през 1858г. и съвсем я унищожават – съборен е покривът й, и последните останали фрески са изцяло отмити, само че това, което стряска най-вече локалните и предизвика въпроси, е непокътнатият лик на дявола, застинал върху камбанарията. Сега, когато водата се е отдръпнала, на сушата още веднъж са се посочили църквата, гробищата и остарялата селска чешма...

Не са по никакъв начин малко и страховитите истории и митове, които жителите на Монтана описват за потъналите села. Една от тях е за водолазите, които се гмурнали да търсят натрупа на удавник през 90-те. Тъй като през годините Огоста взимал не малко жертви, гмурците от дълго време били привикнали с призрачната панорама в тинята на язовира – цели къщи, улици, даже гниещи трупове на коли и селскостопанска техника. Но двама от тях видели нещо, за което доста пъти сме чували и приемали за пресилена рибарска смешка – великански сомове, с размерите на акула. В разследване от уплахата косата на единия от водолазите побеляла изцяло.

Дали чудовищните сомове, дружно с призраците на предишното, в този момент са единствените жители на подводните села, никой не може да каже с решителност. Но и през днешния ден, в случай че отидете на крайбрежията на язовира, ще видите стърчащите на половина от водата електрически стълбове и злокобните остатъци, говорещи за хиляди потопени ориси.