Сигурно мнозина от вас са чували и посещавали прекрасния сайт,

В полите на Витоша! Или покрайнините на някогашна София

Сигурно мнозина от вас са чували и посещавали прелестния уебсайт, отдаден на тогавашна София –. За него основателите споделят следното:

„ Градовете са като хората - раждат се, развиват се, живеят и се трансформират. Всеки от нас мисли, че познава София. Та по какъв начин другояче, нали всекидневно крачим забързани по жълтите павета, любуваме се на Народния спектакъл или палим свещичка в катедралата Свети Александър Невски. София обаче има своите секрети, скрити надълбоко в нейното минало. За едвам 130 години градът претърпява три огромни трансформации. От кален ориенталски градец след Освобождението София бързо и решително се трансформира в съвременна столица на младата българска страна. Едва няколко десетилетия по-късно, в края на Втората международна война, огромна част от красивите улици и площади са безмилостно унищожени от англо-американските бомбардировки, с цел да бъдат сменени от монументалните градежи на новата власт. Днес градът още веднъж се трансформира, този път пред самите нас. Хармоничните остарели фасади се заменят със стъклени " билдинги ", а тогавашните градинки отстъпват място на нови търговски центрове.

Питали ли сте се по какъв начин са изглеждали улиците, по които се разхождате всеки ден, какви са техните секрети? Не знаем дали съществува машина на времето, само че всяка от показаните тук над 2000 фотографии е като откраднат момент от отминали времена. Все по-малко остават хората, виждали със личните си очи града преди войната. За нас, другите, остават единствено разказите и света на черно-белите облици.

Страницата www.stara-sofia.com бе основана, с цел да запълни една основна празнота освен в българското интернет пространство, само че и в историческата памет на нашето общество. Тя показва подбрани достоверни фотографии от края на XIX и първата половина на XX век и продължава да се обогатява непрестанно. "

И още веднъж там, измежду купищата остарели фотоси на, се крие една от дълго време забравена част от нашата столица, за която поети си писали стихове, пели са се песни и са се раждали митове. Предлагаме ви да надникнем за момент обратно във времето и да създадем една носталгична забежка към покрайнините на тогавашна София, такива, каквито ги е описал Н. Станев през 1920г. във " Водач из София ".

Драгалевци

Селска къща в Драгалевци, 1917 година

Зад Лозенец на 6 километра, под полите на Витоша се гуши в буйна зеленина Драгалевци, село остаряло, без проект, с прекомерно неприятни улици и неугледни селски постройки. Два километра нагоре се крие измежду висока гора в недрата на Витоша Драгалевският монастир св. Богородица, учреден от българския цар Иван Александър (1331 —1371). Старата част на църквата възбужда прочут интерес с живописта си от XV век. В тоя монастир лете прекарват на чист въздух доста софийски фамилии по здравословни аргументи. Над монастиря се намират богати извори от чиста и сладка вода, която е хваната и докарана по стоманени тръби за потребностите на Семинарията и Военното учебно заведение. От Драгалевския монастир е най-късото разстояние за Черни връх на Витоша. Обработен обаче път няма.

Стопански двор

Драгалевска носия, началото на века

Драгалевски манастир, пощенска картичка, списък ДПП Витоша

Драгалевски манастир, фотография, списък ДПП Витоша

Кметът инж. Иван Иванов измежду драгалевчани във връзка присъединението на селото към Столична огромна община, 1938 година

Бояна

Изглед към София от височините над селото, което остава на напред във времето, 21 април 1918 година

От Драгалевци на 3 километра западно до самата Витоша се намира историческото село Бояна със старовремска черква, издигната още при цар Константина Асена (1259 г.). В тая черква се съхраняват и до през днешния ден ликовете на цар Константина и кралица Ирина, севастократор Калоян и брачната половинка му Десислава, нарисувани на стените от тогавашен художник. Църквата е низка в земята и без прозорец. Над нея има надстройка за потребностите на селяните. Църковните врата са обковани с железо, надупчено от патроните на турците. Очите на царските ликове и светците са изчевъркани от турски злосторници. Южно от църквата е заровена кралица Елеонора в особена гробница. От селото Бояна се вижда софийското поле равно като длан, а столицата се мъдри по средата му. Над Бояна има цитадела (акропол) върху каменист изострен връх ( " момина могила " ); и до през днешния ден със следите си ясно показва дирите на средновековната кула, която пазела изхода на боянската река, чието отклонение води надълбоко в недрата на недостъпната Витоша и образува несъмнено укритие за народа от вилнението на злосторници или неприятели в полето. Още по-високо по боянската бързотечна и пенлива вада има чудноват водопад, чиято вода шумно скача от огромна височина, пръска се в милиони капки, та образува прелестна дъга. Природолюбците обичат да посещават водопада и да обядват под звуковете на неговата музика при омайната панорама на дъгата, чиито спектрови бои вълшебно играят. Покрай Бояна минава основният тръбопровод за София. Тук се намира основен контейнер и филтър (чистилище) за водата. Едно солидно здание бе издигнато за производство на електрика, но заради незадоволителната вода е напуснато.

Мостче над Перловска река, 1917 година

Общ аспект към Бояна, 21 април 1918 година

Богата селска къща в Бояна, 29 май 1918 година

Селски къщи, 1917 година

Вършитба с коне, 1917 година

Боянската черква с гроба на Царица Елеонора, 21 април 1918 година

Княжево

Западно от Бояна се намира с. Княжево, 8 километра от София, едничкото най-достъпно място за софийската аудитория, тъй като е обвързвано с трамвай до столицата. Княжево държи изхода на Владайския проход и е едно от най-старите дервентжийски общини с привилегии в турско време. Някога си то е било чифлик. Турските остарели вардачници, преправени на бирария, и през днешния ден стоят на горния завършек на селото. Джамията се намирала на мястото, дето е в този момент църквата, която я заместила незабавно след освобождението. До църквата от южна страна се намира гроба на турския светец Бали-ефенди със зелена чалма, белег, че е от рода на емирите. В Княжево лятно време има положителни бирарии. Над селото пространството е засадено с изкуствена борова гора чак до планината. В полите на планината тече избухлив леден извор, наименуван «Белата вода». Местността по пътя от Княжево до Владая в дефилето е претъпкана с| прелестни кътове, постлани с ливада и изпъстрени с многочислени кокетни къщи и вили. Заслужава да се иде пеша по цялата котловина за почивка и чист въздух.

В Княжево има държавна минерална баня топла 32°. Изворите са доста. От всички извори водата тече 218 литри в минута. Състав на водата: въглена киселина, сярна, силициева, натриев окис, калциев окис и други Лекуват се с триумф следните заболявания: диспепсия, катар на белите дробове, неврастения, нервност, ревматизъм, скрофули, с неплодородие, захарна болест и др В същото село се намира школа за запасни офицери. От Княжево до София цялото пространство е осеяно с къщи, вили и овощни градини, които за жал не дадоха отговор на очакванията на своите стопани.

От Княжево има директна пътека за най-близките Витошки върхове, които са прекомерно приятни със своите ливади и ароматни треви.