Специалисти обсъждат най-тежките заболявания в офталмологията
При подозрение за „ бяла зеница “ или кривогледство търсете незабавно очен доктор
Сто и шейсет офталмолози от страната и чужбина събира първият у нас симпозиум „ Интрабулбарни тумори “ тази събота, 25 ноември, в София. Той се провежда от Българското сдружение по ретинология, Българското сдружение по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика и Фондация „ Академия Офталмология “ в партньорство с Българския лекарски съюз.
Събитието е отдадено на най-тежката патология в офталмологията в детска и зрелост, а точно ретинобластом и меланобластом. Специални посетители и лектори са проф. Идо Фабиан – началник на Очна онкологична лаборатория, Институт Голдшлегер, Болница Шеба, Израел, и проф. Франсис Муние - началник на отделението за ретинобластом и окулогенетика, Болница Jules Gonin, Лозана, Швейцария. Специална сесия е отдадена на лекуването на метастази на меланобластом, за която от Германия ще се включи проф. доктор Николаос Бехракис – началник на Очна клиника в Университетската болница Есен. Сред водещите български експерти лекции ще изнесат проф. Александър Оскар, проф. Ива Петкова, проф. Радка Кънева, проф. Светла Христова, доцент Невяна Велева, доцент Даниела Митова, доцент Яни Здравков, доцент Галина Димитрова, доктор Ирина Кунева, доктор Ива Гаврилова, доктор Лилит Шахинян и доктор Никос Карагеоргиадис.
Ретинобластомът е най-честият недоброкачествен вътреочен израстък в детска възраст и втората по периодичност интрабулбарна малигнена неоплазия след увеалния меланом. Той е и един от най-честите злокачествени тумори, като се следи при към 4% от децата с онкологични болести. Характерен е за ранната детска възраст, като 90% от пациентите са на възраст до 5 години. Диагностицирането на болестта по-късно е рядко, а при възрастните – казуистика. В нашата страна годишно се записват 3-4, до 6 случая, което дефинира ретинобластома като рядко заболяване. Поради риска от леталитет при несвоевременно сложена диагноза и закъсняло лекуване обаче той заема изключително значимо място освен в детската очна патология, само че и в детската онкологична процедура.
Ретинобластомът няма ранна изява, като първите му признаци – левкокорията (т.нар. „ бяла зеница “) и страбизмът (кривогледство) - нормално се виждат от родителите тогава, когато туморът към този момент е заел огромна част от окото. Окуражаващо е, че без значение от това, в множеството случаи туморът към момента е локализиран единствено в окото, без далечни кръвни метастази или директна инфилтрация на мозъка. Ето за какво е извънредно значимо още при първото подозрение за „ бяла зеница “ или кривогледство детето да бъде ориентирано към очен експерт.
Не би трябвало да се пропуща и фактът, че болестта е генетично. Много значимо е да се разпознават децата, при които туморът се дължи на разновидности, засягащи освен ретината, само че и всички кафези на организма. Тези деца са с нараснал риск от появяването и на други неочни злокачествени тумори. Съществува риск за техните братя и сестри, както и за бъдещите им деца.
Ретинобластомът може да се крие зад всяко очно заболяване – даже едно тривиално на пръв взор инфектиране. Това постанова консултация с офталмолог на всяко дете най-малко един път до навършване на 1-годишна възраст, както и във възрастта към 3-4 и 6-7 години. Става дума за профилактична консултация, без мотив.
Сто и шейсет офталмолози от страната и чужбина събира първият у нас симпозиум „ Интрабулбарни тумори “ тази събота, 25 ноември, в София. Той се провежда от Българското сдружение по ретинология, Българското сдружение по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика и Фондация „ Академия Офталмология “ в партньорство с Българския лекарски съюз.
Събитието е отдадено на най-тежката патология в офталмологията в детска и зрелост, а точно ретинобластом и меланобластом. Специални посетители и лектори са проф. Идо Фабиан – началник на Очна онкологична лаборатория, Институт Голдшлегер, Болница Шеба, Израел, и проф. Франсис Муние - началник на отделението за ретинобластом и окулогенетика, Болница Jules Gonin, Лозана, Швейцария. Специална сесия е отдадена на лекуването на метастази на меланобластом, за която от Германия ще се включи проф. доктор Николаос Бехракис – началник на Очна клиника в Университетската болница Есен. Сред водещите български експерти лекции ще изнесат проф. Александър Оскар, проф. Ива Петкова, проф. Радка Кънева, проф. Светла Христова, доцент Невяна Велева, доцент Даниела Митова, доцент Яни Здравков, доцент Галина Димитрова, доктор Ирина Кунева, доктор Ива Гаврилова, доктор Лилит Шахинян и доктор Никос Карагеоргиадис.
Ретинобластомът е най-честият недоброкачествен вътреочен израстък в детска възраст и втората по периодичност интрабулбарна малигнена неоплазия след увеалния меланом. Той е и един от най-честите злокачествени тумори, като се следи при към 4% от децата с онкологични болести. Характерен е за ранната детска възраст, като 90% от пациентите са на възраст до 5 години. Диагностицирането на болестта по-късно е рядко, а при възрастните – казуистика. В нашата страна годишно се записват 3-4, до 6 случая, което дефинира ретинобластома като рядко заболяване. Поради риска от леталитет при несвоевременно сложена диагноза и закъсняло лекуване обаче той заема изключително значимо място освен в детската очна патология, само че и в детската онкологична процедура.
Ретинобластомът няма ранна изява, като първите му признаци – левкокорията (т.нар. „ бяла зеница “) и страбизмът (кривогледство) - нормално се виждат от родителите тогава, когато туморът към този момент е заел огромна част от окото. Окуражаващо е, че без значение от това, в множеството случаи туморът към момента е локализиран единствено в окото, без далечни кръвни метастази или директна инфилтрация на мозъка. Ето за какво е извънредно значимо още при първото подозрение за „ бяла зеница “ или кривогледство детето да бъде ориентирано към очен експерт.
Не би трябвало да се пропуща и фактът, че болестта е генетично. Много значимо е да се разпознават децата, при които туморът се дължи на разновидности, засягащи освен ретината, само че и всички кафези на организма. Тези деца са с нараснал риск от появяването и на други неочни злокачествени тумори. Съществува риск за техните братя и сестри, както и за бъдещите им деца.
Ретинобластомът може да се крие зад всяко очно заболяване – даже едно тривиално на пръв взор инфектиране. Това постанова консултация с офталмолог на всяко дете най-малко един път до навършване на 1-годишна възраст, както и във възрастта към 3-4 и 6-7 години. Става дума за профилактична консултация, без мотив.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ