Хора, един ден това може да сполети и България
При нас урагани няма, за климата да мислят тези там, дето им отлитат покривите: по този начин си споделяме в България, до момента в който цъкаме удивени от гледката на някой затрит град. И не проумяваме, че един ден това ще сполети и нас. Коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле България ".
Българският тв-зрител следи с научно-популярна скука трите рекордни урагана, надигнали се внезапно в Атлантика - цъка изумен от пометените острови, злорадства скрито пред гледката на евакуиращите се богаташи във Флорида и си вика: от Витоша по-високо нема! Така си мислеше и през 2007, когато се сринаха мошеническите американски банки. Но единствено две години по-късно и това ни пристигна до главата.
Сега някои ще ми кажат, че урагани в нашата част на света няма. И че за климата би трябвало да мислят тези там, дето им отлитат покривите. По същия метод медийните икономисти ни убеждаваха преди 10 години, че сме на завет от рецесията, тъй като финансовият ни бранш бил едва развъртян. Но тя взе, че ни перна откъм срутва на интернационалните пазари. Така ще е и с климата.
Ще се провалят ли договарянията за Brexit?
Британците желаят да осъществят Brexit по допустимо най-изгодния за тях метод. Европейска комисия пък желае да им даде урок. И по този начин п...
Прочети повече
След нас и потоп …
Удивително е безгрижието, с което чакаме това, което към този момент стартира да ни сполита. Вижте единствено какъв брой политическа сила беше отдадена на въображаемите бежанци, които желаеха просто да пребягат небрежно през територията ни, помислете и за двестата милиона, изхарчени за ограда на турската граница, която сега на полу-завършването си доби музейна стойност. И го сравнете с нулевия интерес към най-голямото предизвикателство пред децата ни - рисковия климат.
Защо се топи българското население
Пред 1989 година съвсем 9 милиона души живееха в България. Сега те са малко над 7 милиона. Това се споделя в репортаж...
Прочети повече
Вярно, че процесът е световен и с изключение на да изберем лагера на Франция, Германия и Китай, а не на Съединени американски щати, Никарагуа и Сирия - няма какво повече да създадем. Но, в случай че ми позволите да употребявам един израз от 19-и век, редно ли е да се държим просто като наблюдаващи, изпадайки в същото време в характерния за района ориенталски предразсъдък? Независимо дали и до каква степен ще успеем да спрем климатичната радикализация, незабавно би трябвало да стартираме да мислим по какъв начин да се приспособяваме към нея. И освен на равнище зелени НПО-та, а с целия капацитет на страната.
Позволете ми да изложа тук няколко любителски климатоложки разсъждения - с вярата да събудя спор измежду експертите. И по този начин: става все по-топло, към този момент започнахме да привикваме всяка последваща година да слага нов температурен връх. Ще има ли скиори по българските планини? Докога ще устоят курортите на неестествен сняг? И дали не е добре да се мисли и за други видове туризъм по планините, наместо да се секат нови писти? Топенето на снеговете има и друго разследване - в Перу да вземем за пример се притесняват, че изгубването на ледниците в Андите ще остави 30 милиона индивида без вода. Струва ми се разумно и ние тук да се сблъскаме с сходен проблем, по тази причина дано някой поразсъждава съществено по тематиката.
Горещините засягат директно и селското стопанство. Вероятно ще би трябвало да се сменят сортове; може би ще се наложи да преосмислим внимателното си отношение към ГМО-тата, тъй като учените евентуално ще измислят такива, които ще са по-пригодни за новите условия. Опасно би било тази работа да отиде в ръцете на безконтролни частни компании. Следователно, в случай че ще би трябвало да се прибягва до тази мярка, добре е да стане под сериозен обществен надзор.
Сушата плюс зачестилите пожари ни дават концепция накъде се движим - към гръцкия субтропичен климат с голи пространства, покрити с шубраци, ерозия на почвата, свлачища, проблеми с водата, полу-пустини. Във времето на Омир тази ни съседка е била покрита с гори, тъкмо както България през днешния ден. Да, в това няма драма, в Гръция се живее добре и през днешния ден. Въпросът е по какъв начин да се приспособяваме към този климат - какво да садим, къде да строим, по какъв начин да напояваме.
Наред със сушата - неочаквани превалявания, наводнения. Видяхме го тази година освен в Италия и Хърватия - видяхме го и в България. И предходната година, и по-миналата. И с ориенталски предразсъдък чакаме отново да ни сполети някоя буря. Въпросът не е единствено да се изчистят канализациите: би трябвало изцяло преосмисляне на политиката по водите, речни корита, язовири, с една дума - големи обществени вложения. Нагласата ни би трябвало да е като тази на нидерландците, повели борба с океана през 17 век.
Даваме ли си сметка за всичко това?
Екстремният климат допуска акомодация освен на хората, само че и на другите биологични типове. В сходна среда на засилена конкуренция нормално съумяват най-агресивните - буболечки, плъхове, вируси. Нека кажем, че и в човешкия свят бързите промени привилегироват най-много безскрупулните, които изсмукват ресурсите и трансферират облаги в офшорки. Екологическият нарцисизъм към този момент се трансформира в един от бичовете на България - един пали гора, с цел да строи нещо, различен полива плажа с бетон, трети пуска токсини в реката. Зелените придвижвания ще бъдат все по-важни, изключително в случай че надскочат съответните си борби за запазване на типове калинки да вземем за пример и станат обединител на обществения интерес против частните егоизми.
Да не преставам ли? Страни като Англия плануват до 2040 да извадят от приложимост колите на бензин и нафта и да минат на електрически. Какво мислим по този въпрос? Една трета от силата в Германия се създава от възобновими източници, измежду които да вземем за пример дребна турбина, която потребителят инсталира на чешмата си. Китай пък заложи на фотоволтаичната промишленост, към този момент е водач. Да не приказваме за умните къщи, умните градове. Нашето мислене май стопира до стиропора, който лепят по постройките. Замърсяване на софийския въздух, замърсяване на Дунава, неразбираема орис на радиоактивните боклуци, сериозно положение на Черно море. Да не забравяме и това: климатичните промени към този момент задвижват великански човешки маси - тази година бяха карибските островитяни, на следващия ден ще са милиони от Бангладеш, вдругиден може да тръгнат и българи. Така че, не се чувствайте застраховани. И още нещо: не знам дали си давате сметка, че в околните десетилетия може да бъде сложена под въпрос самата форма на народна власт, каквато я познаваме: да се наложи някой да взема решение дали да карате колата си или пък какъв брой пъти да се къпете.
Работата е там, че тематиката климат надвишава политическия мандат на партиите и по тази причина политиците не виждат интерес да ни приготвят за тази борба. От време на време Европа заплашва с някаква глоба, в следствие от което родният капитал се репчи, а алтернативно-десните опъват суверенистки мускули. В различен случай националните избраници употребяват нещастията рейтингово, като се снимат с ботуши или лопати. В трети някой публицист предава на фона на някаква буря и пробва да изтръгне сълза от останалите без дом нещастници. После внезапно измират доста пчели, заговаряме за микро-дронове, които да опрашват растенията вместо тях. И отново всичко заглъхва. А в това време ние решително се движим към фронталния конфликт.
Редактор: Деница Райкова
Българският тв-зрител следи с научно-популярна скука трите рекордни урагана, надигнали се внезапно в Атлантика - цъка изумен от пометените острови, злорадства скрито пред гледката на евакуиращите се богаташи във Флорида и си вика: от Витоша по-високо нема! Така си мислеше и през 2007, когато се сринаха мошеническите американски банки. Но единствено две години по-късно и това ни пристигна до главата.
Сега някои ще ми кажат, че урагани в нашата част на света няма. И че за климата би трябвало да мислят тези там, дето им отлитат покривите. По същия метод медийните икономисти ни убеждаваха преди 10 години, че сме на завет от рецесията, тъй като финансовият ни бранш бил едва развъртян. Но тя взе, че ни перна откъм срутва на интернационалните пазари. Така ще е и с климата.
Ще се провалят ли договарянията за Brexit? Британците желаят да осъществят Brexit по допустимо най-изгодния за тях метод. Европейска комисия пък желае да им даде урок. И по този начин п...
Прочети повече
След нас и потоп …
Удивително е безгрижието, с което чакаме това, което към този момент стартира да ни сполита. Вижте единствено какъв брой политическа сила беше отдадена на въображаемите бежанци, които желаеха просто да пребягат небрежно през територията ни, помислете и за двестата милиона, изхарчени за ограда на турската граница, която сега на полу-завършването си доби музейна стойност. И го сравнете с нулевия интерес към най-голямото предизвикателство пред децата ни - рисковия климат.
Защо се топи българското население Пред 1989 година съвсем 9 милиона души живееха в България. Сега те са малко над 7 милиона. Това се споделя в репортаж...
Прочети повече
Вярно, че процесът е световен и с изключение на да изберем лагера на Франция, Германия и Китай, а не на Съединени американски щати, Никарагуа и Сирия - няма какво повече да създадем. Но, в случай че ми позволите да употребявам един израз от 19-и век, редно ли е да се държим просто като наблюдаващи, изпадайки в същото време в характерния за района ориенталски предразсъдък? Независимо дали и до каква степен ще успеем да спрем климатичната радикализация, незабавно би трябвало да стартираме да мислим по какъв начин да се приспособяваме към нея. И освен на равнище зелени НПО-та, а с целия капацитет на страната.
Позволете ми да изложа тук няколко любителски климатоложки разсъждения - с вярата да събудя спор измежду експертите. И по този начин: става все по-топло, към този момент започнахме да привикваме всяка последваща година да слага нов температурен връх. Ще има ли скиори по българските планини? Докога ще устоят курортите на неестествен сняг? И дали не е добре да се мисли и за други видове туризъм по планините, наместо да се секат нови писти? Топенето на снеговете има и друго разследване - в Перу да вземем за пример се притесняват, че изгубването на ледниците в Андите ще остави 30 милиона индивида без вода. Струва ми се разумно и ние тук да се сблъскаме с сходен проблем, по тази причина дано някой поразсъждава съществено по тематиката.
Горещините засягат директно и селското стопанство. Вероятно ще би трябвало да се сменят сортове; може би ще се наложи да преосмислим внимателното си отношение към ГМО-тата, тъй като учените евентуално ще измислят такива, които ще са по-пригодни за новите условия. Опасно би било тази работа да отиде в ръцете на безконтролни частни компании. Следователно, в случай че ще би трябвало да се прибягва до тази мярка, добре е да стане под сериозен обществен надзор.
Сушата плюс зачестилите пожари ни дават концепция накъде се движим - към гръцкия субтропичен климат с голи пространства, покрити с шубраци, ерозия на почвата, свлачища, проблеми с водата, полу-пустини. Във времето на Омир тази ни съседка е била покрита с гори, тъкмо както България през днешния ден. Да, в това няма драма, в Гръция се живее добре и през днешния ден. Въпросът е по какъв начин да се приспособяваме към този климат - какво да садим, къде да строим, по какъв начин да напояваме.
Наред със сушата - неочаквани превалявания, наводнения. Видяхме го тази година освен в Италия и Хърватия - видяхме го и в България. И предходната година, и по-миналата. И с ориенталски предразсъдък чакаме отново да ни сполети някоя буря. Въпросът не е единствено да се изчистят канализациите: би трябвало изцяло преосмисляне на политиката по водите, речни корита, язовири, с една дума - големи обществени вложения. Нагласата ни би трябвало да е като тази на нидерландците, повели борба с океана през 17 век.
Даваме ли си сметка за всичко това?
Екстремният климат допуска акомодация освен на хората, само че и на другите биологични типове. В сходна среда на засилена конкуренция нормално съумяват най-агресивните - буболечки, плъхове, вируси. Нека кажем, че и в човешкия свят бързите промени привилегироват най-много безскрупулните, които изсмукват ресурсите и трансферират облаги в офшорки. Екологическият нарцисизъм към този момент се трансформира в един от бичовете на България - един пали гора, с цел да строи нещо, различен полива плажа с бетон, трети пуска токсини в реката. Зелените придвижвания ще бъдат все по-важни, изключително в случай че надскочат съответните си борби за запазване на типове калинки да вземем за пример и станат обединител на обществения интерес против частните егоизми.
Да не преставам ли? Страни като Англия плануват до 2040 да извадят от приложимост колите на бензин и нафта и да минат на електрически. Какво мислим по този въпрос? Една трета от силата в Германия се създава от възобновими източници, измежду които да вземем за пример дребна турбина, която потребителят инсталира на чешмата си. Китай пък заложи на фотоволтаичната промишленост, към този момент е водач. Да не приказваме за умните къщи, умните градове. Нашето мислене май стопира до стиропора, който лепят по постройките. Замърсяване на софийския въздух, замърсяване на Дунава, неразбираема орис на радиоактивните боклуци, сериозно положение на Черно море. Да не забравяме и това: климатичните промени към този момент задвижват великански човешки маси - тази година бяха карибските островитяни, на следващия ден ще са милиони от Бангладеш, вдругиден може да тръгнат и българи. Така че, не се чувствайте застраховани. И още нещо: не знам дали си давате сметка, че в околните десетилетия може да бъде сложена под въпрос самата форма на народна власт, каквато я познаваме: да се наложи някой да взема решение дали да карате колата си или пък какъв брой пъти да се къпете.
Работата е там, че тематиката климат надвишава политическия мандат на партиите и по тази причина политиците не виждат интерес да ни приготвят за тази борба. От време на време Европа заплашва с някаква глоба, в следствие от което родният капитал се репчи, а алтернативно-десните опъват суверенистки мускули. В различен случай националните избраници употребяват нещастията рейтингово, като се снимат с ботуши или лопати. В трети някой публицист предава на фона на някаква буря и пробва да изтръгне сълза от останалите без дом нещастници. После внезапно измират доста пчели, заговаряме за микро-дронове, които да опрашват растенията вместо тях. И отново всичко заглъхва. А в това време ние решително се движим към фронталния конфликт.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ