Боюклиев: Не е лошо, че имаме | BGNES
В същото време министърът съгласно мен се изложи като общественик, тъй като сподели, че са засекли ред такива нарушавания като в Полша, само че не са ни ги съобщили, до момента в който поляците при всяко такова нещо, тяхната организация за храните, оповестяват. Ние внезапно разбрахме, че и при нас има такива решения. От друга страна излизат известия, че слънчогледът е украински и дава отговор на всички условия и е безвреден. Дали е по този начин, не знаем. Дали са съобщили в Брюксел, не знаем. Сложна е ситуацията. Това, което Брюксел оферират, е рационално, разяснява Боюклиев.
Тези пари са доста дребни, те ще оказват помощ, с цел да се продължи складирането на това зърно, да можем да продадем на по-ниска цена, да го осъществяваме преди реколтата.
Първият транш беше 50 милиона за петте страни, от които за България 16 милиона. Това е нищо.
Тепърва следва да се разбере какъв брой ще ни се паднат от новия пакет, още дори няма решение за него. Те споделят, че ще ни дадат 100 милиона, само че да спрем всевъзможни забрани. Брюксел няма нищо срещу ние да си направляваме и да се съблюдават комерсиалните регламенти. Предстоят другата седмица доста значими срещи – едната със съвета на министрите по търговия, а другата с аграрните, акцентира специалистът.
Трябва да защитим позицията си. Но, в случай че тръгнем да я пазиме от вида „ нашите ще банкрутират, по тази причина стопираме техните “, това не е европейско и няма по какъв начин да мине. Аргументите би трябвало да са, че не се съблюдават условията на съглашението за взаимност, което позволява реекспорт. Но те ще ни питат къде са ни органите. Защо това, което влиза на границата, не го контролирате по-късно дали е излязло. Това ще бъде комплицирано, тъй като те пък въпреки това би трябвало да се управлява дали ще излезе. Вижте поляците по какъв начин стратегически работят. Те незабавно извикаха украинския министър и двамата министри се схванаха, че ще създадат всичко допустимо износът, в това число и на тези артикули, които са по съглашението за асоцииране, да отида на запад, да заобиколят Полша, уточни Боюклиев.
Ще ви дам един образец - този слънчоглед, който влиза в България, парите от него отиват в Лукойл Нефтохим, който е съветска компания и обработва съветски петрол, а там в Бургас всички знаят, че стоят опашките с украинските цистерни, които карат дизел в Украйна. Този дизел отива в танковете на украинските въоръжени сили, а те пък стрелят. Въобще една огромна каша, а пък страда елементарният човек. Не отива самият слънчоглед, а парите от слънчогледа. Както у нас през последната седмица доста се приказва за олигарси зърнопроизводители, а това в действителност са 300 000 души аграрни производители. В Украйна са 10 крупни олигарси, които са международно известни и те управляват и производството, и търговията с земеделски артикули. Украйна е огромна мощ, 50% от слънчогледа се създава в Украйна.
От Полша потегли всичко, тъй като поляците си гонят интереса и имат страна и държавност. Но другояче споделят „ нашите задържаха зърното, с цел да получат по-високи цени “. То това го направи целият свят. Ако гледаме прогнозите, в това число и нашият институт даваше прогноза, че ще има недостиг на зърно. ФАО при Организация на обединените нации също даде доста сериозна прогноза. Такава беше политиката, да задържим. Оказа се, че Русия има доста висока годишна продукция предходната година. Дори от част от окупираните територии караха зърно и то отиде в Африка и руснаците направиха типичен дъмпинг с доста ниски цени, съобщи още Боюклиев.
Не е неприятно, че имаме доста зърно. Лошото е, че се изнася, а не се преработва във фуражи, в брашно, слънчогледа да го бутилираме в олио и да го изнасяме. Ако го създадем на фураж, имаме българско мляко, месо, млечни и месни артикули. Ние това не го вършим. Ако има някаква неточност и нещо сбъркано в европейската политика не е на Европейски Съюз, а на България. Общата селскостопанска политика е една рамка и тя споделя какво може и какво не може. Всяка страна сама се вмества. Защо го направихме, тъй че огромната част да отива на единица повърхност. Естествено, че на единица повърхност най-ефективно е да произвеждаш зърно, щото това е с трактори и с комбайни. Става бързо и е интензивно. Много сбъркани неща има в нашата земеделска политика, добави Боюклиев.
Попитан по какъв начин стои въпросът при млякото и месото, той отговори, че по същия метод. Много огромни количества изсъхнало и съсредоточено мляко се внася от Украйна в България особено. Нашето мляко не доближава. У нас 60% от млечните артикули са с българско мляко, останалите 40% са с вносно. За Украйна злоупотребявам, не мога да го потвърдя, само че има подозрения, тъй като най-големият цех е покрай Киев и той се построи след повредата в Чернобил, с цел да компенсира аграрните производства към повредата, тъй като споделят, че когато се преработи млякото, понижава и радиацията. Спекулирам, само че това се приказва и би трябвало да се ревизира и да се знае. Вкараха преди празниците яйца от Украйна, които обаче дават отговор на всички условия. Маркирани са, предприятията, които са ги произвели, са лицензирани, създават по условията на Европейски Съюз. Те са по това съглашение за асоцииране. Ние от дълго време трябваше да си дадем сметка, че нашите братя славяни от Украйна желаят да станат част от Европейски Съюз и че това е страна с огромен поземлен капацитет и че ние би трябвало да се преориентираме и да променим политиката си. Да вършим българско жито за българско брашно и за български самун. Български фураж на българските животни, българско мляко, българско сирене, кашкавал и така нататък И в това няма нищо неприятно, това не е антиевропейско. Няма нищо съвременно в това да продаваш в супермаркет, както прави Европа от преди 50 години. Модерното е да скъсиш веригата, да произвеждаш пресни храни, а не да транспортираш зеленчуци от 3500 км от Португалия и Испания. Трябва да ги произведеш в Пловдивско и на другия ден да са в чинията на салата, акцентира специалистът от Българска академия на науките.
Европейски Съюз е солидарна организация. Трябва да седнем с тези, които сме най-пострадали и да създадем една обща политика и да регламентираме. Това, което направиха да вземем за пример унгарците, то не е кой знае какъв брой мъчно. Внасяш продукция, която искаш да изнесеш в трета страна, отвън Европейски Съюз. Депозираш някаква сума – 500 евро на звук зърно. България за 24 часа умерено може да се премине и да се направи реекспорт, дори и за 48 часа да е.
Трябва всичко това, което настоявам, да бъде потвърдено. Аз не съм и общественик, с цел да го потвърждавам. Но министърът застава и споделя „ ние също засякохме “. Като са засекли, за какво са мълчали до момента, за какво не са съобщили и на нас, и на Европейска комисия, съобщи Боюклиев.
На въпрос дали ще се отдръпне България от краткотрайната възбрана за импорт от Украйна, той отговори, че се надява да се отдръпнем, само че в това време да осигурим надзор. Много се надявам да си дадат сметка от сектора, от мелничарите, от маслобойните предприятия, от млекопреработвателите. Има една политика на Европейски Съюз от 2017г., от равнищата до вилицата и 2025г. би трябвало да се знае във всеки един хранителен артикул произхода на всяка една от съставките вътре. Сега е целесъобразна, 2025г. ще стане наложителна. Ето това е моментът, в случай че го вкараме, ще защитим потребителя от тези неща “, сподели Боюклиев. Попитан в случай че се отдръпне България от краткотрайната възбрана за импорт от Украйна, може ли да изиска по-големи обезщетения, специалистът отговори, че би трябвало. „ Това са доста дребни суми. Все ще компенсират с някакви суми, само че това ще е доста малко “, добави още той. /БГНЕС
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)