Проф. д-р Иво Петров: Боледува цялата аорта
При аневризма и дисекация един от петима не доживява до болница
Правят безвъзмезден скрининг на хора от рисковите групи
Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло. Заболяванията є са два съществени типа - свързани с разширението є и нарушаване целостта на аортната стена (т. нар. аневризми и дисекации), и болести, свързани със притеснение на аортата, при които заради формиране на тромботичен материал по аортните стени се нарушава кръвоснабдяването.
Двете съществени болести, които са обект на кардиохирургично и ендоваскуларно лекуване, са аневризми и дисекации. Понякога част от стената на аортата изтънява, уголемява се и даже може да се раздра (руптурира). Това уголемение (аневризма) нерядко води до съдбовен край или до тежка неработоспособност. При дисекация се разцепва най-вътрешният пласт на съда под въздействието на нарасналото налягане, което упражнява кръвта върху аортата. Вследствие аортата се разслоява и се получава така наречен “фалшив лумен ” или “сляпо ” пространство, в което стартира да тече артериална кръв.
Смъртността при тези болести е доста висока - към 20% от пациентите даже не стигат до болница. При останалите тя е сред 1 и 3% на час през първите 24 часа, 30% през първата седмица и 80% до края на втората седмица от болестта. Дисекацията на възходящата аорта е обект на кардиохирургията, а на низходящата аорта - на интервенционалните кардиолози и се лекува с слагане на стент. При комплицираните случаи се ползва композиция от оперативни и ендоваскуларни способи.
Съвременното лекуване на аортните болести в множеството случаи се обезпечава от профилирани медицински заведения, наречени аортни центрове. Такъв е Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, където от 1 февруари започнаха безвъзмездни прегледи за пациенти с данни или подозрение за заболяване на аортата, както и за такива с аортно заболяване в предишното, минали оперативно или ендоваскуларно лекуване, само че които повече от една година не са правили нагледно проучване.
Проф. доктор Иво Петров, шеф Клиника по кардиология в лечебното заведение, по чиято самодейност започва скринингът, изяснява, че прегледи би трябвало да създадат и хора, които в никакъв случай не са били обхващани от здравната система, само че попадат в рисковите групи, да вземем за пример родственици по права линия на пациенти, на които е открито аортно заболяване, без значение дали са били лекувани, или не. Това са родственици на пациенти с аневризми и дисекации на аортата, с бикуспидна аортна клапа (с две вместо три платна), с най-разпространените генетични синдроми като Марфан, Елер-Данлос, Лоис-Диц. При тях почти една четвърт от поколението по права линия е наранено.
Подходящи за тези прегледи са и пациенти, които търсят модерните минимално инвазивни способи, само че са се разочаровали в предишното заради тяхната ирелевантност у нас. Сега хора, които преди 3-4 години не са могли да бъдат лекувани по ендоваскуларен (безкръвен) способ, към този момент могат да го създадат.
Професорът моли скрининговите образни проучвания да се вършат на цялата аорта. “Пациентите, които имат аортно заболяване в един сегмент и той е лекуван ендоваскуларно или оперативно, не значи, че са излекувани един път вечно. За страдание на тези хора боледува цялата аорта. Ние постоянно срещаме пациенти, които са оперирани във връзка дисекция или аневризма във възходящата част на аортата и при някои от закъснелите прегледи (повече от две години след първата интервенция) в други сегменти на аортата също се откриват сходни нарушавания - дисекации или аневризми. Те също са евентуално съдбовни, в случай че не се лекуват коренно. Хората, които имат аортно заболяване, би трябвало да знаят, че цялата им аорта би трябвало да бъде преглеждана и то във всички сегменти, а освен лекуваният ”, акцентира проф. Иво Петров.
Пациентите, които попадат в някоя от таргетните групи за скрининг, могат да записват час за обзор на 070013127 или на *5544, като изберат Сърдечно-съдов център.
Правят безвъзмезден скрининг на хора от рисковите групи
Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло. Заболяванията є са два съществени типа - свързани с разширението є и нарушаване целостта на аортната стена (т. нар. аневризми и дисекации), и болести, свързани със притеснение на аортата, при които заради формиране на тромботичен материал по аортните стени се нарушава кръвоснабдяването.
Двете съществени болести, които са обект на кардиохирургично и ендоваскуларно лекуване, са аневризми и дисекации. Понякога част от стената на аортата изтънява, уголемява се и даже може да се раздра (руптурира). Това уголемение (аневризма) нерядко води до съдбовен край или до тежка неработоспособност. При дисекация се разцепва най-вътрешният пласт на съда под въздействието на нарасналото налягане, което упражнява кръвта върху аортата. Вследствие аортата се разслоява и се получава така наречен “фалшив лумен ” или “сляпо ” пространство, в което стартира да тече артериална кръв.
Смъртността при тези болести е доста висока - към 20% от пациентите даже не стигат до болница. При останалите тя е сред 1 и 3% на час през първите 24 часа, 30% през първата седмица и 80% до края на втората седмица от болестта. Дисекацията на възходящата аорта е обект на кардиохирургията, а на низходящата аорта - на интервенционалните кардиолози и се лекува с слагане на стент. При комплицираните случаи се ползва композиция от оперативни и ендоваскуларни способи.
Съвременното лекуване на аортните болести в множеството случаи се обезпечава от профилирани медицински заведения, наречени аортни центрове. Такъв е Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, където от 1 февруари започнаха безвъзмездни прегледи за пациенти с данни или подозрение за заболяване на аортата, както и за такива с аортно заболяване в предишното, минали оперативно или ендоваскуларно лекуване, само че които повече от една година не са правили нагледно проучване.
Проф. доктор Иво Петров, шеф Клиника по кардиология в лечебното заведение, по чиято самодейност започва скринингът, изяснява, че прегледи би трябвало да създадат и хора, които в никакъв случай не са били обхващани от здравната система, само че попадат в рисковите групи, да вземем за пример родственици по права линия на пациенти, на които е открито аортно заболяване, без значение дали са били лекувани, или не. Това са родственици на пациенти с аневризми и дисекации на аортата, с бикуспидна аортна клапа (с две вместо три платна), с най-разпространените генетични синдроми като Марфан, Елер-Данлос, Лоис-Диц. При тях почти една четвърт от поколението по права линия е наранено.
Подходящи за тези прегледи са и пациенти, които търсят модерните минимално инвазивни способи, само че са се разочаровали в предишното заради тяхната ирелевантност у нас. Сега хора, които преди 3-4 години не са могли да бъдат лекувани по ендоваскуларен (безкръвен) способ, към този момент могат да го създадат.
Професорът моли скрининговите образни проучвания да се вършат на цялата аорта. “Пациентите, които имат аортно заболяване в един сегмент и той е лекуван ендоваскуларно или оперативно, не значи, че са излекувани един път вечно. За страдание на тези хора боледува цялата аорта. Ние постоянно срещаме пациенти, които са оперирани във връзка дисекция или аневризма във възходящата част на аортата и при някои от закъснелите прегледи (повече от две години след първата интервенция) в други сегменти на аортата също се откриват сходни нарушавания - дисекации или аневризми. Те също са евентуално съдбовни, в случай че не се лекуват коренно. Хората, които имат аортно заболяване, би трябвало да знаят, че цялата им аорта би трябвало да бъде преглеждана и то във всички сегменти, а освен лекуваният ”, акцентира проф. Иво Петров.
Пациентите, които попадат в някоя от таргетните групи за скрининг, могат да записват час за обзор на 070013127 или на *5544, като изберат Сърдечно-съдов център.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ