Здравей, поколение на Путин
Президентските избори в Русия преди седмица доведоха до впечатляваща, въпреки и предстояща победа на Владимир Путин. Той завоюва четвърти мандат с огромна преднина и при висока интензивност на избори, които изглеждаха най-чистите в актуалната история на Русия (поне що се отнася до събитията в самия избирателен ден).
Ала значимостта на тези избори не се ограничаваше само с това Путин да бъде избран отново в Кремъл. Те слагат началото на Русия след Путин. Защото въпреки президентът да завоюва социална поддръжка с политики като анексията на Крим и опълчването на Запада, легитимността на неговия идващ мандат ще зависи от това до каква степен ще успее да увери елементарните руснаци, че режимът му ще се запази, даже когато той към този момент не е в Кремъл.
Мястото на Путин в груповото въображение на днешна Русия е сходно с това на постколониалните водачи на национално-освободителните придвижвания през 60-те и 70-те години на ХХ век. Той се възприема като създателя на новата съветска страна, спасителя на съветското достолепие и възродителя на нейния статут на велика мощ. А и обратно на фантазиите на Запада, руснаците под 25-годишна възраст са измежду неговите най-активни последователи.
Те освен гласоподават за него, а мнозина от тях желаят да са като него. 76% от хората на възраст сред 18 и 30 години намират работата в службите за сигурност за " доста влиятелна ", по отношение на 59% от тези над 60-годишна възраст. Както означават анализаторите Андрей Колесников и Денис Волков,
в съветското публично мнение " спор за Путин "
не съществува
" Почти никой не оспорва легитимността му като президент ", написаха те неотдавна в своя отчет за московския център " Карнеги ". " Той е константа, портрет на стената, който към този момент не може да бъде свален ".
Въпросът е какво ще се случи с тези, чиито портрети не са на стената. В края на 2011 година списание " Руски кореспондент " разгласява изследване за съветския хайлайф, съгласно което най-важният симптом за принадлежност към съветския първокласен кръг (висшите 300 държавни позиции) е познанството с Путин от времето преди той да стане президент. Накратко, през последните 18 години Русия е ръководена от един другарски кръг.
Няма признаци президентът да се готви да лиши от власт този другарски кръг. Но има признаци, че има намерение да отвори системата за правилни външни хора, най-много млади, с цел да усили вероятността за нейното оцеляване. Готов е да предложи на обществото промяна на поколенията, сурогат на политическата смяна.
Мислейки за идните години, за разлика от Борис Елцин,
Владимир Путин не мисли за един правоприемник,
а за поколение-наследник
Той планува прекачване на властта от своето потомство към " поколението на Путин ", в което влизат политици, които са израснали и са били образувани в годините на неговото ръководство. Този развой към този момент е почнал: в месеците преди изборите деветима млади политици бяха назначени за губернатори на районите.
Това потомство, надява се той, ще успее да запази основното му достижение: възраждането на Русия като велика мощ, способна и решена да се опълчи на Съединените щати. За Путин самостоятелната външна политика не е средство, а последна цел.
В това потомство влизат млади технократи с друг генезис и биография, които обаче са обединени от едно – правилни са на режима, само че и имат съзнанието за личните си недостатъци. Виждат себе си като спешни мениджъри, а не като лидери-визионери. Доверяват се на технологиите, само че не и на политиката. Знаят да извършват инструкциите на Путин, само че не знаят по какъв начин могат да не са съгласни с президента.
Техен треньор е Сергей Кириенко, днешният заместник-началник на президентската администрация, който през 1998 година, на 36-годишна възраст, бе министър-председател по времето на Борис Елцин и бе апетитен тогава като образец за млад демократичен модернизатор. Разликата сред младите реформатори на Борис Елцин от края на 90-те и днешните млади технократи на Владимир Путин е изключително показателна.
Реформаторите на Елцин имаха явен политически профил – те бяха демократично и прозападно настроени и действаха като тим, взаимно се подкрепяха. Имаха политически упоритости и възприемаха себе си като политическа мощ, самостоятелна от връзките им с Кремъл. За разлика от тях младите технократи на Путин са специалисти в региона на логистиката без забележими политически убеждения или преданост към някакви гласоподаватели. Те не са тим и в никакъв случай няма да се защитят взаимно.
Доскоро след всички избори в Русия постоянно се задаваше въпросът кой ще надделее в Кремъл: модернизаторите в западен жанр или антизападните хардлайнери? Този въпрос към този момент е без значение.
Английският език, дипломата от Харвард или опитът от огромна западна компания към този момент не приказва доста за политическите възгледи на бъдещите съветски водачи.
Технократското потомство на Путин има западен жанр,
само че антизападни убеждения
Предстоящата поколенческа промяна в Русия приказва малко за бъдещето на режима, тъй като неговият максимален актив, само че и максимален минус, е самият Путин. Той доминира над политическата сцена дотам, че издига единствено хора със скромни упоритости, които знаят по какъв начин да служат дейно на президента, но сами не могат да станат президент.
Иронията е в това, че Владимир Путин издига тези технократи във властта като опция на проваления си опит да утвърди за собствен правоприемник сегашния министър-председател Дмитрий Медведев. Всъщност поколението на Путин съставлява един групов Медведев. И когато е изправен пред въпроса по какъв начин ще наподобява Русия след Путин, президентът още веднъж е на същото място, където беше, когато сложи Медведев отпред в Кремъл, с цел да реши по-късно още веднъж да се върне там.
" Дневник " препечатва публикацията от портала " Култура ". Англоезична версия е оповестена в " Ню Йорк таймс "
Ала значимостта на тези избори не се ограничаваше само с това Путин да бъде избран отново в Кремъл. Те слагат началото на Русия след Путин. Защото въпреки президентът да завоюва социална поддръжка с политики като анексията на Крим и опълчването на Запада, легитимността на неговия идващ мандат ще зависи от това до каква степен ще успее да увери елементарните руснаци, че режимът му ще се запази, даже когато той към този момент не е в Кремъл.
Мястото на Путин в груповото въображение на днешна Русия е сходно с това на постколониалните водачи на национално-освободителните придвижвания през 60-те и 70-те години на ХХ век. Той се възприема като създателя на новата съветска страна, спасителя на съветското достолепие и възродителя на нейния статут на велика мощ. А и обратно на фантазиите на Запада, руснаците под 25-годишна възраст са измежду неговите най-активни последователи.
Те освен гласоподават за него, а мнозина от тях желаят да са като него. 76% от хората на възраст сред 18 и 30 години намират работата в службите за сигурност за " доста влиятелна ", по отношение на 59% от тези над 60-годишна възраст. Както означават анализаторите Андрей Колесников и Денис Волков,
в съветското публично мнение " спор за Путин "
не съществува
" Почти никой не оспорва легитимността му като президент ", написаха те неотдавна в своя отчет за московския център " Карнеги ". " Той е константа, портрет на стената, който към този момент не може да бъде свален ".
Въпросът е какво ще се случи с тези, чиито портрети не са на стената. В края на 2011 година списание " Руски кореспондент " разгласява изследване за съветския хайлайф, съгласно което най-важният симптом за принадлежност към съветския първокласен кръг (висшите 300 държавни позиции) е познанството с Путин от времето преди той да стане президент. Накратко, през последните 18 години Русия е ръководена от един другарски кръг.
Няма признаци президентът да се готви да лиши от власт този другарски кръг. Но има признаци, че има намерение да отвори системата за правилни външни хора, най-много млади, с цел да усили вероятността за нейното оцеляване. Готов е да предложи на обществото промяна на поколенията, сурогат на политическата смяна.
Мислейки за идните години, за разлика от Борис Елцин,
Владимир Путин не мисли за един правоприемник,
а за поколение-наследник
Той планува прекачване на властта от своето потомство към " поколението на Путин ", в което влизат политици, които са израснали и са били образувани в годините на неговото ръководство. Този развой към този момент е почнал: в месеците преди изборите деветима млади политици бяха назначени за губернатори на районите.
Това потомство, надява се той, ще успее да запази основното му достижение: възраждането на Русия като велика мощ, способна и решена да се опълчи на Съединените щати. За Путин самостоятелната външна политика не е средство, а последна цел.
В това потомство влизат млади технократи с друг генезис и биография, които обаче са обединени от едно – правилни са на режима, само че и имат съзнанието за личните си недостатъци. Виждат себе си като спешни мениджъри, а не като лидери-визионери. Доверяват се на технологиите, само че не и на политиката. Знаят да извършват инструкциите на Путин, само че не знаят по какъв начин могат да не са съгласни с президента.
Техен треньор е Сергей Кириенко, днешният заместник-началник на президентската администрация, който през 1998 година, на 36-годишна възраст, бе министър-председател по времето на Борис Елцин и бе апетитен тогава като образец за млад демократичен модернизатор. Разликата сред младите реформатори на Борис Елцин от края на 90-те и днешните млади технократи на Владимир Путин е изключително показателна.
Реформаторите на Елцин имаха явен политически профил – те бяха демократично и прозападно настроени и действаха като тим, взаимно се подкрепяха. Имаха политически упоритости и възприемаха себе си като политическа мощ, самостоятелна от връзките им с Кремъл. За разлика от тях младите технократи на Путин са специалисти в региона на логистиката без забележими политически убеждения или преданост към някакви гласоподаватели. Те не са тим и в никакъв случай няма да се защитят взаимно.
Доскоро след всички избори в Русия постоянно се задаваше въпросът кой ще надделее в Кремъл: модернизаторите в западен жанр или антизападните хардлайнери? Този въпрос към този момент е без значение.
Английският език, дипломата от Харвард или опитът от огромна западна компания към този момент не приказва доста за политическите възгледи на бъдещите съветски водачи.
Технократското потомство на Путин има западен жанр,
само че антизападни убеждения
Предстоящата поколенческа промяна в Русия приказва малко за бъдещето на режима, тъй като неговият максимален актив, само че и максимален минус, е самият Путин. Той доминира над политическата сцена дотам, че издига единствено хора със скромни упоритости, които знаят по какъв начин да служат дейно на президента, но сами не могат да станат президент.
Иронията е в това, че Владимир Путин издига тези технократи във властта като опция на проваления си опит да утвърди за собствен правоприемник сегашния министър-председател Дмитрий Медведев. Всъщност поколението на Путин съставлява един групов Медведев. И когато е изправен пред въпроса по какъв начин ще наподобява Русия след Путин, президентът още веднъж е на същото място, където беше, когато сложи Медведев отпред в Кремъл, с цел да реши по-късно още веднъж да се върне там.
" Дневник " препечатва публикацията от портала " Култура ". Англоезична версия е оповестена в " Ню Йорк таймс "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ