Либия пред съдбоносен избор за президент: Сейф, Хафтар, Хамид или някой от десетките други
Президентските избори в Либия се обрисуват като извънредно забавни от геополитическа и геостратегическа позиция. Три знакови лица от най-новата й политическа история се кандидатираха за президенти, в това число синът на полковник Муамар Кадафи. Какво да чакаме от изборите и ще донесат ли те непоклатимост на Либия?
Предстоящите на 24 декември президентски избори е допустимо да донесат най-накрая по този начин предстоящата непоклатимост на Либия, която към този момент десетилетие е раздирана от въоръжени спорове и безпорядък.
Кандидатурите си за държавен глава оповестиха рекорден брой кандидати - близо 100. Сред тях се открояват имена като тези на Сейф ал Ислам, Халифа Хафтар и Агила Салех.
Може би най-голямо внимание провокира това на Сейф ал Ислам - небезизвестния наследник на полковник Кадафи, който при ръководството на татко си играеше огромна роля в държавните каузи, в това число в тази ситуация със арестуваните български медици в Либия. След въоръженото въстание през 2011 година по време на революциите от Арабската пролет Кадафи падна от власт и беше погубен от бунтовниците. Впоследствие Сейф, който е западен ученик, беше хванат от революционерите, откакто се укриваше, а по-нататъшната му орис беше изпълнена с обрати: първо съумя да избегне смъртна присъда, а по-късно и предаването си на Международния углавен съд, който до ден сегашен го търси, с цел да го съди за закононарушения против човечеството. Натрупал убеденост, както едно време, на 14 ноември той разгласи, че се кандидатира на изборите.
Друго знаково име е това на източнолибийския пълководец военачалник Халифа Хафтар. Той командва настоящата от Източна Либия по този начин наречена Либийска национална войска, която дълго време воюваше с ръководещото от Триполи и формирано под егидата на Организация на обединените нации западнолибийско Правителство на националното единодушие (ПНС). През 2019 година той даже поведе военна атака за завладяването на Триполи, която приключи без триумф. Решението на генерала да се кандидатира провокира съществено неодобрение в Западна Либия, където считат, че в следените от него региони на Либия изборите няма да бъдат почтени, и го упрекват във военни закононарушения, каквито той отхвърля да са осъществявани под негово командване. Любопитен факт за Хафтар е, че е някогашен офицер от армията на Кадафи и руски ученик.
Друго забавно име на кандидат е това на Агила Салех. Той е 77-годишен политически деец и ръководителят на Народното събрание в Източна Либия. Салех е съдружник на военачалник Хафтар и, както означават организациите, прикани сънародниците си към всеобщо присъединяване в изборите.
По-ярките измежду останалите кандидатури включват имената на сегашния краткотраен министър председател Абдел Хамид Дбейба и на авторитетния някогашен вътрешен министър Фатхи Башага. Сред кандидатите има две дами.
Разделението в Либия поражда опасения, че изборите, на които интернационалната общественост разпорежда огромни очаквания да донесат непоклатимост на богатата на нефт страна, може да се провалят.
Според анализатори не е изключено някой от изгубилите претенденти да не признае резултата, както и даже избори въобще да няма поради съпротивата на политически групировки, които може да се опитат да ги провалят или да провокират отлагането им.
" Основната опозиция против изборите идва от тези политически сили, изключително тези в Западна Либия, които се притесняват, че Сейф или Хафтар може да завоюват ", сподели пред " Файненшъл таймс " Волфрам Лахер, специалист по Либия от немския Институт по външна политика и сигурност. " Има и такива политици, които не желаят да има избори, с цел да запазят сегашните си постове. Очаквам апелите за протест на гласуването да набъбнат. "
Неправителствената организация " Мидъл ийст екран " отбелязва, че една от най-големите рискове, свързани с изборите, е това те да бъдат оповестени за нечестни и резултатите от тях да не бъдат приети, което може да докара до ново разделяне сред Източна и Западна Либия.
В годините след Първата революция през 2011 година и рухването на Кадафи в Либия се обособиха два паралелни властови центъра - един в Триполи и един на изток в Тобрук. В Триполи това беше ПНС, а в Тобрук - управляваният от Салех парламент, който е в съюзни връзки с Хафтар. Тези два властови центъра водиха война между тях във Втората революция в Либия (2014-2021 г.), като идните избори са плод на постигнатото с интернационално ходатайство помирение във военния спор сред тях. Всеки от тези лагери се употребява и с поддръжката на разнообразни външни сили.
" Либия през днешния ден е по-близо от когато и да било през последните години до решаването на вътрешната си рецесия ", сподели за идните избори генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш в послание към състоялата се неотдавна във Франция интернационална конференция за мира в Либия, представен от организациите. " Не можем да пропуснем тази опция. На всяка страна, която съзнателно подкопава или саботира мира, би трябвало да бъде търсена отговорност. "
Но какъв брой огромен е скептицизмът към тези избори в интернационален проект демонстрира коментар наскоро на английския вестник " Гардиън ", който означи по отношение на големия брой кандидати и издигнатите кандидатури на Сейф и Хафтар, че " изборната конкуренция стартира да наподобява на цирк ". Друг стеснителен миг е изненадващата оставка на специфичния делегат на Организация на обединените нации за Либия Ян Кубиш, защото той играеше посредническа роля.
Обстановката в Либия е значима както в геополитически, по този начин и в стопански проект. Тя се намира напълно покрай границите на Европа и с изключение на като трайна зона на спор и неустойчивост се очерта и като една от главните директни точки по пътя на незаконната миграция към Стария континент. Освен това Либия е богата на нефт, което автоматизирано прави ставащото в нея значимо за международните нефтени пазари. Ситуацията там се изостря в допълнение и от разгръщащото се на либийска територия геополитическо противоборство сред разнообразни външни сили, с които координират дейностите си локалните политически играчи.
Наистина е допустимо изборите на 24 декември да донесат по този начин мечтаното от интернационалната общественост успокояване и стабилизиране на Либия, само че те може и да изострят още повече напрежението или най-малкото да задълбочат несъгласията. Едно е ясно: залогът на тях е огромен - бъдещето на страната, а участниците в тях - изцяло непредвидими.
Предстоящите на 24 декември президентски избори е допустимо да донесат най-накрая по този начин предстоящата непоклатимост на Либия, която към този момент десетилетие е раздирана от въоръжени спорове и безпорядък.
Кандидатурите си за държавен глава оповестиха рекорден брой кандидати - близо 100. Сред тях се открояват имена като тези на Сейф ал Ислам, Халифа Хафтар и Агила Салех.
Може би най-голямо внимание провокира това на Сейф ал Ислам - небезизвестния наследник на полковник Кадафи, който при ръководството на татко си играеше огромна роля в държавните каузи, в това число в тази ситуация със арестуваните български медици в Либия. След въоръженото въстание през 2011 година по време на революциите от Арабската пролет Кадафи падна от власт и беше погубен от бунтовниците. Впоследствие Сейф, който е западен ученик, беше хванат от революционерите, откакто се укриваше, а по-нататъшната му орис беше изпълнена с обрати: първо съумя да избегне смъртна присъда, а по-късно и предаването си на Международния углавен съд, който до ден сегашен го търси, с цел да го съди за закононарушения против човечеството. Натрупал убеденост, както едно време, на 14 ноември той разгласи, че се кандидатира на изборите.
Друго знаково име е това на източнолибийския пълководец военачалник Халифа Хафтар. Той командва настоящата от Източна Либия по този начин наречена Либийска национална войска, която дълго време воюваше с ръководещото от Триполи и формирано под егидата на Организация на обединените нации западнолибийско Правителство на националното единодушие (ПНС). През 2019 година той даже поведе военна атака за завладяването на Триполи, която приключи без триумф. Решението на генерала да се кандидатира провокира съществено неодобрение в Западна Либия, където считат, че в следените от него региони на Либия изборите няма да бъдат почтени, и го упрекват във военни закононарушения, каквито той отхвърля да са осъществявани под негово командване. Любопитен факт за Хафтар е, че е някогашен офицер от армията на Кадафи и руски ученик.
Друго забавно име на кандидат е това на Агила Салех. Той е 77-годишен политически деец и ръководителят на Народното събрание в Източна Либия. Салех е съдружник на военачалник Хафтар и, както означават организациите, прикани сънародниците си към всеобщо присъединяване в изборите.
По-ярките измежду останалите кандидатури включват имената на сегашния краткотраен министър председател Абдел Хамид Дбейба и на авторитетния някогашен вътрешен министър Фатхи Башага. Сред кандидатите има две дами.
Разделението в Либия поражда опасения, че изборите, на които интернационалната общественост разпорежда огромни очаквания да донесат непоклатимост на богатата на нефт страна, може да се провалят.
Според анализатори не е изключено някой от изгубилите претенденти да не признае резултата, както и даже избори въобще да няма поради съпротивата на политически групировки, които може да се опитат да ги провалят или да провокират отлагането им.
" Основната опозиция против изборите идва от тези политически сили, изключително тези в Западна Либия, които се притесняват, че Сейф или Хафтар може да завоюват ", сподели пред " Файненшъл таймс " Волфрам Лахер, специалист по Либия от немския Институт по външна политика и сигурност. " Има и такива политици, които не желаят да има избори, с цел да запазят сегашните си постове. Очаквам апелите за протест на гласуването да набъбнат. "
Неправителствената организация " Мидъл ийст екран " отбелязва, че една от най-големите рискове, свързани с изборите, е това те да бъдат оповестени за нечестни и резултатите от тях да не бъдат приети, което може да докара до ново разделяне сред Източна и Западна Либия.
В годините след Първата революция през 2011 година и рухването на Кадафи в Либия се обособиха два паралелни властови центъра - един в Триполи и един на изток в Тобрук. В Триполи това беше ПНС, а в Тобрук - управляваният от Салех парламент, който е в съюзни връзки с Хафтар. Тези два властови центъра водиха война между тях във Втората революция в Либия (2014-2021 г.), като идните избори са плод на постигнатото с интернационално ходатайство помирение във военния спор сред тях. Всеки от тези лагери се употребява и с поддръжката на разнообразни външни сили.
" Либия през днешния ден е по-близо от когато и да било през последните години до решаването на вътрешната си рецесия ", сподели за идните избори генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш в послание към състоялата се неотдавна във Франция интернационална конференция за мира в Либия, представен от организациите. " Не можем да пропуснем тази опция. На всяка страна, която съзнателно подкопава или саботира мира, би трябвало да бъде търсена отговорност. "
Но какъв брой огромен е скептицизмът към тези избори в интернационален проект демонстрира коментар наскоро на английския вестник " Гардиън ", който означи по отношение на големия брой кандидати и издигнатите кандидатури на Сейф и Хафтар, че " изборната конкуренция стартира да наподобява на цирк ". Друг стеснителен миг е изненадващата оставка на специфичния делегат на Организация на обединените нации за Либия Ян Кубиш, защото той играеше посредническа роля.
Обстановката в Либия е значима както в геополитически, по този начин и в стопански проект. Тя се намира напълно покрай границите на Европа и с изключение на като трайна зона на спор и неустойчивост се очерта и като една от главните директни точки по пътя на незаконната миграция към Стария континент. Освен това Либия е богата на нефт, което автоматизирано прави ставащото в нея значимо за международните нефтени пазари. Ситуацията там се изостря в допълнение и от разгръщащото се на либийска територия геополитическо противоборство сред разнообразни външни сили, с които координират дейностите си локалните политически играчи.
Наистина е допустимо изборите на 24 декември да донесат по този начин мечтаното от интернационалната общественост успокояване и стабилизиране на Либия, само че те може и да изострят още повече напрежението или най-малкото да задълбочат несъгласията. Едно е ясно: залогът на тях е огромен - бъдещето на страната, а участниците в тях - изцяло непредвидими.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ