Леон Чолгош – анархистът, който застреля президента на САЩ
Президентът Уилям Маккинли има вяра в шанса и изключително в шанса, който носят алените карамфили, заради което и носи подобен на Панамериканското ревю в Бъфало, Ню Йорк, на 6 септември 1901 година Когато обаче малко момиченце го моли да й даде цветето, президентът й го дава.
Леон Чолгош
За Чолгош шансът няма нищо общо със обстановката – анархистът, ядосан от неравенството в Съединените щати, гледа на Маккинли като „ зложелател на положителните хора “. След като научава, че той ще бъде на Панамериканското ревю, си купува билет за влака. А там на място си купува и револвер.
В последна сметка Леон освен поставя завършек на живота на Маккинли; той също по този начин трансформира хода на американската история: гибелта на президента катапултира младия му, динамичен вицепрезидент – 42-годишният Теодор Рузвелт – към Белия дом.
Роден на 5 май 1873 година в семейство на руско-полски имигранти, Леон Чолгош израства като едно от осем деца в Детройт, Мичиган. Като младеж той си намира работа в стъкларска фабрика покрай Питсбърг, Пенсилвания, а по-късно в стоманодобивна фабрика в Кливланд, Охайо.
Намаляването на заплатите, стачките и напрежението сред служащите и притежателите на заводи убеждават Чолгош, че системата е нагласена против бедните. Така той стартира да се занимава със социализъм, а след това и с анархизъм.
И тогава, през май 1901 година, Леон Чолгош съдбовно участва на тирада, изнесена от анархистката Ема Голдман.
Ема Голдман
„ Знам, че бях наскърбен “, споделя той в признанията си. „ Никога не съм имал доста шанс с нищо и това ми тежеше; направи ме тъмен и злорад, само че желанието ми да умъртвявам се роди след една лекция, която чух от Ема Голдман… Тя ме възпламени. “
Голдман, твърди Чолгош, споделя, че всички владетели би трябвало да бъдат „ унищожени “. Това си пасва чудесно с яростта на Чолгош по отношение на несправедливите условия на труд и силата на елита.
Голдман и Чолгош имат мимолетно другарство. Но в записките си „ Living My Life “ анархистката отбелязва, че други анархисти в действителност подозират, че обществено стеснителния Чолгош е разузнавач. Той се бе показал като Фред Ниман (полско и немско фамилно име, което се превежда като „ никой “) и бе събудил съмнение, задавайки прекалено много въпроси.
Всеки случай, единствено Леон прочита, че президентът Уилям Маккинли ще участва на Панамериканското ревю в Бъфало през септември. И само Чолгош взема решение да се изправи против него там.
Президентът минути преди да бъде убит
Според The Buffalo News той дойде в Бъфало, Ню Йорк, на 31 август 1901 година Във вторник, 3 септември – ден преди президента – и купува револвер.32 диаметър Iver Johnson от локален магазин.
„ Едва във вторник сутринта решението да гръмна президента ме обзе изрично “, признава по-късно Чолгош. „ Вече беше в сърцето ми и нямаше връщане обратно. Не бих могъл да го спра, даже в случай че животът ми беше заложен на карта. “
На 4 септември, дружно с огромна навалица, изчаква президент Маккинли да дойде на гарата. По подигравка на ориста Маккинли се сблъсква със гибелта, когато влакът му стопира и изстрелите от трите оръдия, предопределени да почетат идването му, разрушават прозорците на вагона. Но Маккинли излиза незасегнат. Чолгош обаче не можа да се приближи задоволително до него през тълпата.
През идващите два дни анархистът се пробва – и не съумява – да приложи проекта си в деяние. Накрая, на 6 септември, намира своята опция, когато Маккинли участва на галерия в Храма на музиката.
Убиецът чака на опашката, до момента в който президентът си пробива път през тълпата, ръкувайки се с хората. В един миг той среща 12-годишно момиче на име Миртъл Леджър, което го моли за аления карамфил, който носи за шанс в ревера си. „ Давам това цвете на друго малко цвете “, казwа Маккинли, съгласно Tribune Chronicle.
Само няколко минути по-късно Маккинли се озовава пред Леон, който държи револвера си прикрит под бяла носна забрадка в дясната си ръка. Въпреки че хората трябваше да се доближават до президента с празни ръце, Маккинли може би си е помислил, че мъжа крие дисторция или че държи кърпата, тъй като денят е парещ.
Така или другояче президентът протяга ръка да стисне лявата ръка на Чолгош – и той го прострелва два пъти в корема.
Ударът идва от афро-американски сервитьор на име Джеймс Паркър, който реагира по-бързо от защитата на Маккинли на стрелбата. Тълпата бързо се настройва против Чолгош, само че Маккинли им споделя да не нараняват „ горкия подведен човек “, съгласно PBS. След това споделя на секретарката си: „ Жена ми, внимавай по какъв начин й казваш за това, о, внимавай. “
Чолгош е прострелял Маккинли един път в стомаха и един път в гръдната кост. И макар че раната на гръдната кост е повърхностна, тази в корема хваща гангрена. Той умира, прошепвайки думи от обичаната си молитва „ По-близо, Боже мой, до Тебе, по-близо до Тебе. “
Впоследствие Леон Чолгош гордо декларира, че е умъртвил президента в името на анархията. „ Аз съм анархист. Аз съм възпитаник на Ема Голдман “, споделя той пред полицията, когато го питат за претекстовете му. „ Думите й ме възпламениха. “
„ Убих президента, тъй като той бе зложелател на положителните хора – положителните работещи хора “, декларира Чолгош при изтезанието си. И прибавя: „ Не скърбя за закононарушението си. Съжалявам, че не можах да видя татко си. “
Голдман от своя страна отхвърля каквато и да е връзка с Чолгош, макар че пази дейностите му.
„ Като анархист съм срещу насилието “, споделя тя. „ Но в случай че хората желаят да отстранен убийците, те би трябвало да отстранен изискванията, които основават убийци. “
Като всеки президентски палач, Чолгош оставя дълбока диря в американската история. Той редуцира втория мандат на Уилям Маккинли и издигна неговия вицепрезидент Теодор Рузвелт в Белия дом.
Рузвелт модернизира и уголемява американското председателство, резервира милиони акра земя и насочва нацията с външната си политика, в която „ ще приказва меко и ще носи пръчка. “
По този метод Леон Чолгош прави повече от това да убие Уилям Маккинли през септември 1901 година Той трансформира необратимо хода на американската история и вкара страната в 20 век.
