Решаващо изпитание пред Тръмп: Мадуро се е окопал, Путин настъпва
Президентът Тръмп се изправя пред решаващо тестване за своята външна политика и увереност по отношение на Венецуела. Неговата администрация съобщи напълно ясно, че Съединените щати към този момент не считат Николас Мадуро за президент и обществено поддържа ръководителя на венецуелското Национално заседание Хуан Гуайдо като краткотраен водач на страната. Тръмп стигна до такава степен, че да прикани въоръжените сили на Венецуела да не извършват заповедите на Мадуро. Тези заявления са много по-силни от "червената линия ", която президентът Барак Обама очерта към сирийския президент Башар ал Асад.
Засега натискът на Тръмп не работи. Мадуро се е окопал, а венецуелските военни не са го лишили от поддръжката си. Въпреки че глобите на Съединени американски щати са мъчителни, те може да способстват и за основаването на чувство за обсадена цитадела, което втвърдява хватката на режима върху страната. Това се случваше в друга степен в Куба, Северна Корея и Иран.
Венецуела е комплицирана, разграничена страна, а Мадуро - като правоприемник на Уго Чавес - има известна поддръжка в бедните и селските региони. Но надалеч по-значима роля в укрепването на режима бе явната и огромна помощ на Русия. Сега Москва признава, че е изпратила боен личен състав във Венецуела. Два съветски военни самолета, пристигнали в края на предходната седмица в страната, докараха стотина бойци.
Това е последният от поредицата ходове на Москва в поддръжка на Мадуро. През миналите няколко години Русия доставяше със зърно, оръжия, заем и пари в брой смазаното от усложнения държавно управление в Каракас. Оценките за общите вложения на Русия във Венецуела варират от 20 до 25 милиарда $. Сега Русия управлява съвсем половината от локалния клон на основаната в Съединени американски щати петролна компания "Citgo ", която беше основният източник на доходи за страната. Венецуелските въоръжени сили употребяват съвсем напълно съветско съоръжение.
Венецуелският гамбит наподобява има персонално значение за съветския президент Владимир Путин. През последните години, когато венецуелската стопанска система залиташе и политическата неустойчивост се усилваше, множеството съветски компании напуснаха страната, възприемайки я като прекомерно рискова. Но както написа Владимир Рувински в отчет за Центъра "Уилсън ", съветската държавна петролна компания "Роснефт " се задържа и дори усили поддръжката си за Мадуро. Компанията е ръководена от Игор Сечин, който е в близки връзки с Путин и постоянно е именуван втория най-влиятелен човек в Русия.
С други думи Путин безусловно поддържа Мадуро. Той прави това частично с цел да помогне на остарял съдружник и тъй като по този начин уголемява въздействието на Русия върху международните петролни пазари, само че най-много тъй като прокарва своите съществени външнополитически цели - основаването на международна антиамериканска коалиция от страни, която да може да осуетява желанията на Съединени американски щати и да възвести един по-многополюсен свят. Усилията на Путин като че ли целят да се подиграят със Съединени американски щати и неговата Доктрина Монро от 1823 година, която предизвестява задграничните сили да стоят настрани от Западното полукълбо.
Големият въпрос пред Вашингтон в този момент е дали ще разреши на Москва да вземе на майтап още една алена линия на Съединени американски щати? Съединените щати и Русия са заели противоположни и несъвместими позиции по този въпрос. И както в тази ситуация със Сирия, заплахата тук е в това, че в случай че Вашингтон не поддържа думите си с каузи, след година ще забележим един подсилен режим на Мадуро, подкрепян от съветско оръжие и пари.
Администрацията бе твърда във връзка съветската интервенция във Венецуела. Даже самият Тръмп разгласи: "Русия би трябвало да излезе ". Но това е извънредно изказване за Тръмп, който съвсем в никакъв случай не е подлагал на критика Путин и постоянно е заемал страната на Русия по значими и маловажни въпроси.
Бившият американски дипломат в Москва Майкъл Макфол написа във "Вашингтон пост ", че Тръмп поддържа удивително пореден модел в поддръжка на външната политика на Путин. Тръмп заплаши да изтегли Съединени американски щати от НАТО и разгласи евакуиране на американските сили от Сирия. Той обществено се разграничи от заключението на личната си разследваща общественост, че Москва се е намесвала в изборите през 2016 година, като сподели: "Президентът Путин [...] сподели, че не е Русия [...]. Не виждам причина за какво да е по този начин ".
Майкъл Макфол посочи: "Даже и по дребни тематики, маловажни за американските национални ползи, Тръмп заема страната на Путин. Защо Тръмп пази нашествието на Съветския съюз в Афганистан? Защо Тръмп се притеснява, че черногорците може да разпалят Трета международна война? Това са реплики на Путин. Защо президентът на Съединените щати ги повтаря? ".
Никога не съм твърдял за връзка или интрига сред Русия и Тръмп и съм писал единствено, че би трябвало да забележим какви доказателства ще показа специфичният следовател Робърт С. Мълър Трети. Но същинската мистерия остава: Защо Тръмп не желаеше да се опълчва на Путин по никакъв метод и по никакъв въпрос? И дали Венецуела ще бъде моментът, в който Тръмп най-накрая ще постави завършек на своята политика на успокояване?
Засега натискът на Тръмп не работи. Мадуро се е окопал, а венецуелските военни не са го лишили от поддръжката си. Въпреки че глобите на Съединени американски щати са мъчителни, те може да способстват и за основаването на чувство за обсадена цитадела, което втвърдява хватката на режима върху страната. Това се случваше в друга степен в Куба, Северна Корея и Иран.
Венецуела е комплицирана, разграничена страна, а Мадуро - като правоприемник на Уго Чавес - има известна поддръжка в бедните и селските региони. Но надалеч по-значима роля в укрепването на режима бе явната и огромна помощ на Русия. Сега Москва признава, че е изпратила боен личен състав във Венецуела. Два съветски военни самолета, пристигнали в края на предходната седмица в страната, докараха стотина бойци.
Това е последният от поредицата ходове на Москва в поддръжка на Мадуро. През миналите няколко години Русия доставяше със зърно, оръжия, заем и пари в брой смазаното от усложнения държавно управление в Каракас. Оценките за общите вложения на Русия във Венецуела варират от 20 до 25 милиарда $. Сега Русия управлява съвсем половината от локалния клон на основаната в Съединени американски щати петролна компания "Citgo ", която беше основният източник на доходи за страната. Венецуелските въоръжени сили употребяват съвсем напълно съветско съоръжение.
Венецуелският гамбит наподобява има персонално значение за съветския президент Владимир Путин. През последните години, когато венецуелската стопанска система залиташе и политическата неустойчивост се усилваше, множеството съветски компании напуснаха страната, възприемайки я като прекомерно рискова. Но както написа Владимир Рувински в отчет за Центъра "Уилсън ", съветската държавна петролна компания "Роснефт " се задържа и дори усили поддръжката си за Мадуро. Компанията е ръководена от Игор Сечин, който е в близки връзки с Путин и постоянно е именуван втория най-влиятелен човек в Русия.
С други думи Путин безусловно поддържа Мадуро. Той прави това частично с цел да помогне на остарял съдружник и тъй като по този начин уголемява въздействието на Русия върху международните петролни пазари, само че най-много тъй като прокарва своите съществени външнополитически цели - основаването на международна антиамериканска коалиция от страни, която да може да осуетява желанията на Съединени американски щати и да възвести един по-многополюсен свят. Усилията на Путин като че ли целят да се подиграят със Съединени американски щати и неговата Доктрина Монро от 1823 година, която предизвестява задграничните сили да стоят настрани от Западното полукълбо.
Големият въпрос пред Вашингтон в този момент е дали ще разреши на Москва да вземе на майтап още една алена линия на Съединени американски щати? Съединените щати и Русия са заели противоположни и несъвместими позиции по този въпрос. И както в тази ситуация със Сирия, заплахата тук е в това, че в случай че Вашингтон не поддържа думите си с каузи, след година ще забележим един подсилен режим на Мадуро, подкрепян от съветско оръжие и пари.
Администрацията бе твърда във връзка съветската интервенция във Венецуела. Даже самият Тръмп разгласи: "Русия би трябвало да излезе ". Но това е извънредно изказване за Тръмп, който съвсем в никакъв случай не е подлагал на критика Путин и постоянно е заемал страната на Русия по значими и маловажни въпроси.
Бившият американски дипломат в Москва Майкъл Макфол написа във "Вашингтон пост ", че Тръмп поддържа удивително пореден модел в поддръжка на външната политика на Путин. Тръмп заплаши да изтегли Съединени американски щати от НАТО и разгласи евакуиране на американските сили от Сирия. Той обществено се разграничи от заключението на личната си разследваща общественост, че Москва се е намесвала в изборите през 2016 година, като сподели: "Президентът Путин [...] сподели, че не е Русия [...]. Не виждам причина за какво да е по този начин ".
Майкъл Макфол посочи: "Даже и по дребни тематики, маловажни за американските национални ползи, Тръмп заема страната на Путин. Защо Тръмп пази нашествието на Съветския съюз в Афганистан? Защо Тръмп се притеснява, че черногорците може да разпалят Трета международна война? Това са реплики на Путин. Защо президентът на Съединените щати ги повтаря? ".
Никога не съм твърдял за връзка или интрига сред Русия и Тръмп и съм писал единствено, че би трябвало да забележим какви доказателства ще показа специфичният следовател Робърт С. Мълър Трети. Но същинската мистерия остава: Защо Тръмп не желаеше да се опълчва на Путин по никакъв метод и по никакъв въпрос? И дали Венецуела ще бъде моментът, в който Тръмп най-накрая ще постави завършек на своята политика на успокояване?
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ