Проф. Стефан Попов: Президентът се държи като светски вариант на аятолах
„ Президентът се държи необичайно от година-две. Откакто стартира да назначава едно след друго служебни държавни управления, той се овласти и стартира да приема това овластяване като естествена своя задача. Той се държи като всемирски вид на аятолах. Това минава всевъзможни граници. “
Това мнение изрази в изявление за БНР Стефан Попов, професор по философия и социология в Нов български университет.
Запитан за желанията да се отнеме ритуалното пълномощие на президента да издава декрет за избора на „ тримата огромни “ в правосъдната система – основен прокурор и ръководители на висшите съдилища Върховен административен съд и Върховен касационен съд, Стефан Попов разяснява:
„ Президентската институция има специфични, процедурни, не толкоз структури взаимоотношения с всички управляващи. Те са корективно, леко контролни. Не бих лишил това пълномощие на президента. Второ, не бих го смесвал със служебното държавно управление. При служебното държавно управление
той става автентичен заместител
на Народното събрание, което излъчва държавно управление. Тук той го излъчва. “
Според него служебното държавно управление може да се трансформира във „ краткотрайно държавно управление “, процедура въз основата на сравнителни проучвания в много страни по света.
„ Този тип – чисто служебното държавно управление, назначавано от президент, го няма даже в президентски републики. Това е прекомерно мощно лашкане на махалото от парламентарна към президентска република, от парламентарен надзор към липса на всевъзможен надзор “, съобщи Стефан Попов.
„ Конституционният съд има основни решения и основна виновност – както за увеличаване на властта на служебното държавно управление, по този начин и във връзка с фризирането, замразяването на конституционния развой с решението от 2003 година “, счита преподавателят по политическа философия.
Решението на Конституционния съд от 2003 година (което парира всеки опит за по-голяма промяна в правосъдната система – бел. ред.) е екзотично и
несвойствено за световна страна решение.
То блокира конституционния развой като в теократична страна, акцентира Попов. По думите му, партиите би трябвало да стартират необятно и шумно обществено оборване на това решение.
„ То е, със самата си поява, концептуално неуместно. Това е доста неприятна преграда към естествен развой на еволюиращи конституционни промени. Трябва да падне в един миг. “
Има дълбока граница какво е за Конституция и какво не е. Предложенията за промени включват 1800 думи, а цялата Конституция е от 11 500 думи. Новите текстове засягат към 15% от размера ѝ – приказливост, която може да бъде съкратена, счита Стефан Попов.
Според него отвън чисто езиковата приказливост, „ има неща, които са нормативно подозрителни, съмнителни и няма потребност да бъдат вътре “.
Попов възрази против това „ член 3 да се разгъва от едно изречение в четири алинеи, които щели да интегрират националната теория в Конституцията “:
„ Аз не знам каква е тази национална теория. Времето на националните доктрини е в 19. век. Това е ненужно и нездравословно. Да не приказваме за 24 май, който е противоречив въпрос. “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Това мнение изрази в изявление за БНР Стефан Попов, професор по философия и социология в Нов български университет.
Запитан за желанията да се отнеме ритуалното пълномощие на президента да издава декрет за избора на „ тримата огромни “ в правосъдната система – основен прокурор и ръководители на висшите съдилища Върховен административен съд и Върховен касационен съд, Стефан Попов разяснява:
„ Президентската институция има специфични, процедурни, не толкоз структури взаимоотношения с всички управляващи. Те са корективно, леко контролни. Не бих лишил това пълномощие на президента. Второ, не бих го смесвал със служебното държавно управление. При служебното държавно управление
той става автентичен заместител
на Народното събрание, което излъчва държавно управление. Тук той го излъчва. “
Според него служебното държавно управление може да се трансформира във „ краткотрайно държавно управление “, процедура въз основата на сравнителни проучвания в много страни по света.
„ Този тип – чисто служебното държавно управление, назначавано от президент, го няма даже в президентски републики. Това е прекомерно мощно лашкане на махалото от парламентарна към президентска република, от парламентарен надзор към липса на всевъзможен надзор “, съобщи Стефан Попов.
„ Конституционният съд има основни решения и основна виновност – както за увеличаване на властта на служебното държавно управление, по този начин и във връзка с фризирането, замразяването на конституционния развой с решението от 2003 година “, счита преподавателят по политическа философия.
Решението на Конституционния съд от 2003 година (което парира всеки опит за по-голяма промяна в правосъдната система – бел. ред.) е екзотично и
несвойствено за световна страна решение.
То блокира конституционния развой като в теократична страна, акцентира Попов. По думите му, партиите би трябвало да стартират необятно и шумно обществено оборване на това решение.
„ То е, със самата си поява, концептуално неуместно. Това е доста неприятна преграда към естествен развой на еволюиращи конституционни промени. Трябва да падне в един миг. “
Има дълбока граница какво е за Конституция и какво не е. Предложенията за промени включват 1800 думи, а цялата Конституция е от 11 500 думи. Новите текстове засягат към 15% от размера ѝ – приказливост, която може да бъде съкратена, счита Стефан Попов.
Според него отвън чисто езиковата приказливост, „ има неща, които са нормативно подозрителни, съмнителни и няма потребност да бъдат вътре “.
Попов възрази против това „ член 3 да се разгъва от едно изречение в четири алинеи, които щели да интегрират националната теория в Конституцията “:
„ Аз не знам каква е тази национална теория. Времето на националните доктрини е в 19. век. Това е ненужно и нездравословно. Да не приказваме за 24 май, който е противоречив въпрос. “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ