Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане приетия Закон за

Президентът Румен Радев върна за ново разискване признатия Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен надзор поради разпореждания, които освен не пазят публичния интерес, само че и значително го повреждат. Възраженията на президента са против § 3 и § 4, които ще доведат до преразглеждане на към този момент подписани приватизационни контракти в ущърб на страната и обществото.

С § 3 се лимитира срокът на характерни отговорности на купувачите по приватизационни контракти в границите на 5 години. В претекстовете на ветото се показва, че съответният времеви обсег на отговорностите по всеки приватизационен контракт би трябвало да се дефинира съгласно обекта на приватизацията и реализираната активност, а не да се подчинява на официални законови ограничавания, които основават предимство на купувачите за сметка на публичния интерес.

С § 4 това ново предписание, както и разсрочването на поетите отговорности, ще важат и за към този момент подписани приватизационни контракти. Новата уредба ще се отнася за купувачи, които не са изпълнили своите отговорности, само че са платили неустойките за тях. Нещо повече, заплащането на тези неустойки се изисква единствено за първите 5 години от контракта. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени заплащания за неустойки за интервал след тези 5 години.

Приетата уредба ще има за последица освобождение на купувачите от характерни отговорности. Ще се изключи и опцията да се търсят неустойки за тяхното несъблюдение за интервала над 5 години. Няма оценка по какъв начин новата уредба ще се отрази на средствата от неустойки, които би трябвало да постъпват в държавната пенсионна система и в общинските бюджети.

Пълният текст на претекстовете на президента:

Мотиви за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен надзор, признат от 44-то Народно заседание на 18 юли 2018 година

Уважаеми народни представители,

Споделям главната цел, с която бяха импортирани в началото допълненията в Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСК) – да се положат законовите основи за основаване на електронна платформа, посредством която да се прави продажбата на несъмнено държавно имущество и имущество, което е благосъстоятелност на държавни търговски сдружения. Тези правила имат капацитет да подсигуряват бистрота и да дадат опция за реализиране на по-висока продажна цена, което е в сходство с задачите по член 2, алинея 1 от ЗПСК. Споделям и облекчаването на условията за застраховане на отговорности на търговци и производители на електрическа сила към Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “.
Приватизационният развой основателно е във фокуса на публичното внимание, тъй като при разпореждането с държавно и общинско имущество преди всичко би трябвало да бъде обезпечен общественият интерес. Този интерес има освен стопански, а и обществени измерения с оглед условието средствата от приватизация, измежду които и неустойките, да се употребяват за държавната пенсионна система (чл. 8, алинея 8, т. 2 от ЗПСК) и за общинските бюджети (чл. 10, алинея 3 от ЗПСК). Ето за какво не мога да се съглася с наредбите на § 3 и 4, защото с тях публичният интерес освен няма да бъде предпазен, а ще бъде значително повреден.

С § 3 е основан член 32г, съгласно който характерни отговорности, директно свързани с реализирания от приватизираното сдружение предмет на активност, не могат да бъдат вменени на купувача за повече от 5 години. Това предписание няма да се ползва във връзка с отговорностите за опазване на седалището, предмета на активност, за вложения и трудова претовареност.

Конкретният времеви обсег на отговорностите по всеки приватизационен контракт би трябвало да се дефинира съгласно обекта на приватизацията и реализираната активност, а не да се подчинява на официални законови ограничавания, които основават предимство на купувачите за сметка на публичния интерес. При липса на изясненост какви са тези характерни отговорности, границите на преценката за кои отговорности да се ползва 5-годишният период са необятни. Следва да се има поради, че когато няма справедливи критерии, които да очертаят рамките на тази преценка, корупционният риск се усилва.

По силата на § 4 от признатия закон „ наредбата на член 32б, алинея 1 – член 32г се ползва и за подписани приватизационни контракти, по които към датата на влизане в действие на този закон няма непогасени заплащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни отговорности “. По този метод ще могат да бъдат преразглеждани контракти, подписани при действието на правила, които не са разрешавали тяхната смяна. Освен това, за такива контракти ще се ползва и новото предписание на § 3, което лимитира по закон периода на така наречен характерни отговорности за не повече от 5 години.

Приетата уредба се отклонява от главната същина на член 32, алинея 5 от ЗПСК, която лимитира опцията да се вършат промени в подписани към този момент приватизационни контракти. Така се подсигурява публичният интерес в неговите стопански и обществени измерения, който постанова с договорите да се поемат фактически изпълними отговорности. Именно по тази причина приватизационните контракти би трябвало по принцип да се извършват във типа, в който са подписани.

Прилагането на ограничаването за 5-годишен период на характерните отговорности и по отношение на настоящите приватизационни контракти ще има за последица освобождение на купувачите от такива отговорности, за осъществяването на които в договорите е очакван по-дълъг период. По този метод се изключва опцията да се търсят неустойки за тяхното несъблюдение за интервала над 5 години. Няма оценка по какъв начин § 4 ще засегне предстоящите приходи от неустойки в Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система и в общинските бюджети.
Считам, че признатият § 4 се отклонява от претекстовете за неговото внасяне, съгласно които той ще се ползва „ единствено за правилни приватизатори, а не за всички “. Изискването за приложението на § 4, обаче, не е купувачът да е извършил всички свои отговорности досега, а „ да няма непогасени заплащания за неустойки за неизпълнени през първите 5 години следприватизационни отговорности “. Както е известно, неустойката обезпечава осъществяването на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се потвърждават. При това състояние § 4 ще се ползва за купувачи, които не са изпълнили своите отговорности, само че са платили неустойките за тях. Нещо повече, заплащането на тези неустойки се изисква единствено за първите 5 години от контракта. Така ще се облагодетелстват и неизправни купувачи, които имат непогасени заплащания за неустойки за интервал след тези 5 години.

Няма никаква социална нужда да бъдат преуредени към този момент подписани приватизационни контракти. Уредбата по § 3 и 4 излиза отвън границите, обрисувани от задачите на Закона за приватизация и следприватизационен надзор и от правилото за правната сигурност, изискващ непоклатимост на правните покупко-продажби и предвидимост на правните последствия от другите юридически обстоятелства.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 3 и 4 от Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен надзор, признат на 18 юли 2018 година

Припомняме, че приетит ремонти доведоха и до разкол в ръководещата коалиция, а и измежду " патриотите ". Валери Симеонов назова поправките лобистки. В частност той заподозря лобизъм в интерес на братя Домусчиеви и в частност във връзка с БМФ. Мнозинството от ръководещата коалиция отхвърли.