Опасната разходка на Румен Радев
Президентът Румен Радев предприе рискова разходка, която го води до границата на законните му пълномощия. Това стана ясно от неговия доклад след приключването на втората година от президентския му мандат. Анализаторът Петър Чолаков изяснява за какво в материал за Deutsche Welle .
Отчетът на президента Румен Радев след приключването на втората година от неговия мандат беше комбиниране от познати тези и нови послания.
Първо, чухме съвсем без вариации повтаряне на известните мощно сериозни послания, смъмрящи работата на държавното управление, Народното събрание и правосъдната система. За следващ път, когато приказва за политическата система, Радев рисува картини с тъмен взор, отсичайки думите с патетично-гробовен тембър ( " политици-грабители ", отменяне на " мантрата на ГЕРБ за непоклатимост и стопански напредък ", " гонене на свободата на словото ", " сериозно ниско доверие в Народното събрание ", " лобистко законодателство " и т.н.). Разбира се, за някои този пагубен film noire, тези pompes funèbres наподобяват като предостатъчно пресоляване на манджата. Но в действителност казаното има действителна почва в отрицателните оценки, поставяни от външни институции (вж. да вземем за пример новия отчет на " Трансперънси интернешънъл " ). А натъртваната репетитивност е изпитан прийом на пропагандата. Така посланията пускат семенца по-дълбоко в съзнанието на аудиторията.
И тук би трябвало да се спрем на подозренията. Например, когато става дума за тезата, че президентът е последна бариера пред потреблението на законодателния развой и правосъдната система в полза на частни, партийни ползи. Факт е, че Радев наложи несъгласие 12 пъти, от които единствено едно бе признато от Народно събрание (на измененията в Закона за приватизация и следприватизационен контрол). Той обаче не попречи на така наречен " гражданска конфискация ", не способства за разгласяването на стенограмата за грабежа на КТБ. Така наподобява, че в порива си към повече правдивост, Радев си дава сметка, че има граници, които за него, като политик, е рисково да прескача.
Една от главните рецензии към Радев се състои в това, че неговата рекламация да бъде предан " натовски военачалник " не е изключително безапелационна. В речта си президентът отдели значително време, с цел да разсее тези подозрения, базирайки се на дейната си външнополитическа активност. Впрочем, аз не съм податлив да поддържа тезата, че Радев е " троянски кон " на Кремъл. Като политик, пристигнал в коридорите на властта на крилете на Българска социалистическа партия, той няма по какъв начин да не се преценява с гласоподавателите на Столетницата, а и се пробва да флиртува със благосклонностите към Русия в страната като цяло. Наивно е обаче да се счита, че по-този метод, заемайки спорни позиции (Трябва ли да паднат глобите, наложени на Русия, господин Президент, " да " или " не "?), той може да усили своята електорална поддръжка. С такива маневри Радев мъчно ще завоюва доверието на гласоподавателите, които заемат, да вземем за пример, политическия център.
Не по-малко противоречиви са тезите на Радев по сагата с изтребителите. Той дефинира решението на Народно събрание за започване на договаряния със Съединени американски щати за F-16 като лобистко. Това обаче е неточно. Предстои занапред да забележим какъв ще е финалът на договарянията. Но голямото въздействие и тежест на американската оръжейна промишленост в НАТО, организация в която България членува, няма по какъв начин да не бъдат взети под внимание. Решението ще бъде обусловено от политически и, в по-малка степен, от " пазарни " съображения.
Крайният резултат от опита да се седи на два стола нормално е падението. А това, че господин Радев не е изключително безапелационен в каскадата си, се потвърждава от спадащия му рейтинг. Последният остава висок, само че, както демонстрират данните, оповестени през януари 2019 на " Алфа Рисърч ", за три месеца Радев губи 5 пункта утвърждение и за първи път от встъпването му в служба позитивните оценки за неговата активност са под границата от 50 на 100 (47% утвърждение против 17% неодобрение).
Второ, по време на доклада на президента Радев чухме и следващата, този път напълно недвусмислена поръчка за това, че той е подготвен да поддържа нов политически план. " От началото на своя мандат последвам доста ясно кредо - правда, правдивост и суверенитет ", съобщи Радев. " Дали бих подкрепил нов политически план? Да, в случай че той отстоява тези полезности и работи за модернизацията на България. " Целта на този план, съгласно мен, няма да бъде да е съперник, който ще " фагоцитира " Българска социалистическа партия. А по-скоро ще е нейна патерица, гега, благодарение на която Столетницата ще опита да надскочи себе си, да пробие електоралния таван от малко над 900 000 гласа, който от години не може да премине. За да е сполучлив този план обаче той би трябвало да пожъне триумфи оттатък обичайните ловни полета на Българска социалистическа партия. Факт е, че на президентските избори през 2016 година Радев надвиши поддръжката за Българска социалистическа партия. Така че тук въпросът е дали той и неговият екип могат да си върнат назад най-малко разочарованите.
Трето, нов миг е Съветът за стратегическо развиване на България, който президентът ще образува. Вероятно той ще послужи като едно от ядрата, към които ще се роди новият политически план. Ключовият въпрос е кои " интелектуалци и висококвалифицирани експерти " ще бъдат привлечени. Ако става дума за до болежка познати фигури, гравитиращи от години към Българска социалистическа партия, задачата на Съвета и неродения план няма по какъв начин да бъде изпълнена. Вече на сцената се появи инициативният комитет, управляван от историка акад. Георги Марков, който прикани президентът да " оглави обединяването на нацията ". Възможно е това да са " фрагменти ", позиционирани в политическия център. Има сигнали, че това могат да са някои от някогашните политици от Национална движение „Симеон Втори" (например, служебният министър председател проф. Герджиков). Но " царският план " банкрутира безславно преди години, а лъчите на тези " политически звезди " са много поизбледнели. И в случай че от царски хора ще се вършат президентски, не би трябвало да се не помни, че към фрагментите на Национална движение „Симеон Втори" витае неприятният за мнозина ореол на Тройната коалиция.
След като преди няколко месеца Радев отхвърли тезата за нуждата от предварителни избори, в този момент президентът ги дефинира като сигурна вероятност. Така той алармира, че за него легитимността на това държавно управление е изчерпана и даде зелена светлина за нов избор, както и, несъмнено, за новия си план. Според мен, последният ще се материализира през идващите месеци. Може би ще го забележим на локалните избори през есента (дистанцията до европейските през май е прекомерно къса). Естествено, президентът няма по какъв начин да оглави новата групировка. Но ще се опита да вгради сянката си в нея.
Беше даден и " финален късмет " на парламентарната република; в случай че той не бъде осъществен от един нов парламент, ще се търси смяна на конституцията и увеличение на ролята на президента. Ако теглим чертата под всички тези упоритости, се вижда, че сега господин Радев прави рискова разходка, която го води до самата граница на неговите законни пълномощия.
В умозаключение, въпреки да е рано да се предвижда дали планът на Румен Радев ще бъде сполучлив или не, все още се изясниха най-малко две неща. Първо, нова " президентска партия " ще забележим и то в директно бъдеще. Второ, поръчките на господин Радев ще задълбочат институционалното опълчване сред него и ръководещата коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти.
Отчетът на президента Румен Радев след приключването на втората година от неговия мандат беше комбиниране от познати тези и нови послания.
Първо, чухме съвсем без вариации повтаряне на известните мощно сериозни послания, смъмрящи работата на държавното управление, Народното събрание и правосъдната система. За следващ път, когато приказва за политическата система, Радев рисува картини с тъмен взор, отсичайки думите с патетично-гробовен тембър ( " политици-грабители ", отменяне на " мантрата на ГЕРБ за непоклатимост и стопански напредък ", " гонене на свободата на словото ", " сериозно ниско доверие в Народното събрание ", " лобистко законодателство " и т.н.). Разбира се, за някои този пагубен film noire, тези pompes funèbres наподобяват като предостатъчно пресоляване на манджата. Но в действителност казаното има действителна почва в отрицателните оценки, поставяни от външни институции (вж. да вземем за пример новия отчет на " Трансперънси интернешънъл " ). А натъртваната репетитивност е изпитан прийом на пропагандата. Така посланията пускат семенца по-дълбоко в съзнанието на аудиторията.
И тук би трябвало да се спрем на подозренията. Например, когато става дума за тезата, че президентът е последна бариера пред потреблението на законодателния развой и правосъдната система в полза на частни, партийни ползи. Факт е, че Радев наложи несъгласие 12 пъти, от които единствено едно бе признато от Народно събрание (на измененията в Закона за приватизация и следприватизационен контрол). Той обаче не попречи на така наречен " гражданска конфискация ", не способства за разгласяването на стенограмата за грабежа на КТБ. Така наподобява, че в порива си към повече правдивост, Радев си дава сметка, че има граници, които за него, като политик, е рисково да прескача.
Една от главните рецензии към Радев се състои в това, че неговата рекламация да бъде предан " натовски военачалник " не е изключително безапелационна. В речта си президентът отдели значително време, с цел да разсее тези подозрения, базирайки се на дейната си външнополитическа активност. Впрочем, аз не съм податлив да поддържа тезата, че Радев е " троянски кон " на Кремъл. Като политик, пристигнал в коридорите на властта на крилете на Българска социалистическа партия, той няма по какъв начин да не се преценява с гласоподавателите на Столетницата, а и се пробва да флиртува със благосклонностите към Русия в страната като цяло. Наивно е обаче да се счита, че по-този метод, заемайки спорни позиции (Трябва ли да паднат глобите, наложени на Русия, господин Президент, " да " или " не "?), той може да усили своята електорална поддръжка. С такива маневри Радев мъчно ще завоюва доверието на гласоподавателите, които заемат, да вземем за пример, политическия център.
Не по-малко противоречиви са тезите на Радев по сагата с изтребителите. Той дефинира решението на Народно събрание за започване на договаряния със Съединени американски щати за F-16 като лобистко. Това обаче е неточно. Предстои занапред да забележим какъв ще е финалът на договарянията. Но голямото въздействие и тежест на американската оръжейна промишленост в НАТО, организация в която България членува, няма по какъв начин да не бъдат взети под внимание. Решението ще бъде обусловено от политически и, в по-малка степен, от " пазарни " съображения.
Крайният резултат от опита да се седи на два стола нормално е падението. А това, че господин Радев не е изключително безапелационен в каскадата си, се потвърждава от спадащия му рейтинг. Последният остава висок, само че, както демонстрират данните, оповестени през януари 2019 на " Алфа Рисърч ", за три месеца Радев губи 5 пункта утвърждение и за първи път от встъпването му в служба позитивните оценки за неговата активност са под границата от 50 на 100 (47% утвърждение против 17% неодобрение).
Второ, по време на доклада на президента Радев чухме и следващата, този път напълно недвусмислена поръчка за това, че той е подготвен да поддържа нов политически план. " От началото на своя мандат последвам доста ясно кредо - правда, правдивост и суверенитет ", съобщи Радев. " Дали бих подкрепил нов политически план? Да, в случай че той отстоява тези полезности и работи за модернизацията на България. " Целта на този план, съгласно мен, няма да бъде да е съперник, който ще " фагоцитира " Българска социалистическа партия. А по-скоро ще е нейна патерица, гега, благодарение на която Столетницата ще опита да надскочи себе си, да пробие електоралния таван от малко над 900 000 гласа, който от години не може да премине. За да е сполучлив този план обаче той би трябвало да пожъне триумфи оттатък обичайните ловни полета на Българска социалистическа партия. Факт е, че на президентските избори през 2016 година Радев надвиши поддръжката за Българска социалистическа партия. Така че тук въпросът е дали той и неговият екип могат да си върнат назад най-малко разочарованите.
Трето, нов миг е Съветът за стратегическо развиване на България, който президентът ще образува. Вероятно той ще послужи като едно от ядрата, към които ще се роди новият политически план. Ключовият въпрос е кои " интелектуалци и висококвалифицирани експерти " ще бъдат привлечени. Ако става дума за до болежка познати фигури, гравитиращи от години към Българска социалистическа партия, задачата на Съвета и неродения план няма по какъв начин да бъде изпълнена. Вече на сцената се появи инициативният комитет, управляван от историка акад. Георги Марков, който прикани президентът да " оглави обединяването на нацията ". Възможно е това да са " фрагменти ", позиционирани в политическия център. Има сигнали, че това могат да са някои от някогашните политици от Национална движение „Симеон Втори" (например, служебният министър председател проф. Герджиков). Но " царският план " банкрутира безславно преди години, а лъчите на тези " политически звезди " са много поизбледнели. И в случай че от царски хора ще се вършат президентски, не би трябвало да се не помни, че към фрагментите на Национална движение „Симеон Втори" витае неприятният за мнозина ореол на Тройната коалиция.
След като преди няколко месеца Радев отхвърли тезата за нуждата от предварителни избори, в този момент президентът ги дефинира като сигурна вероятност. Така той алармира, че за него легитимността на това държавно управление е изчерпана и даде зелена светлина за нов избор, както и, несъмнено, за новия си план. Според мен, последният ще се материализира през идващите месеци. Може би ще го забележим на локалните избори през есента (дистанцията до европейските през май е прекомерно къса). Естествено, президентът няма по какъв начин да оглави новата групировка. Но ще се опита да вгради сянката си в нея.
Беше даден и " финален късмет " на парламентарната република; в случай че той не бъде осъществен от един нов парламент, ще се търси смяна на конституцията и увеличение на ролята на президента. Ако теглим чертата под всички тези упоритости, се вижда, че сега господин Радев прави рискова разходка, която го води до самата граница на неговите законни пълномощия.
В умозаключение, въпреки да е рано да се предвижда дали планът на Румен Радев ще бъде сполучлив или не, все още се изясниха най-малко две неща. Първо, нова " президентска партия " ще забележим и то в директно бъдеще. Второ, поръчките на господин Радев ще задълбочат институционалното опълчване сред него и ръководещата коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ