Македонското бебе
Президентът Румен Радев предложения президента на Република Северна Македония Стево Пендаровски да летят дружно до Рим в българския държавен аероплан и дружно да се поклонят пред гроба на свети Кирил в базиликата " Санта Мария Маджоре ", да създадат визита при папата на Римокатолическата черква. Миналата седмица писах, че от толкоз доста и продължителни неофициални срещи и диалози би трябвало да произлезе нещо позитивно. Нашите връзки с Република Северна Македония са освен неприятни, само че има признаци на утежняване. Не би трябвало да е по този начин, откакто нямаме териториални искания. Всички войни, които са се водили на Балканите, а това е " доскоро ", са все за територии и са все на територията на Македония.
В близкото минало Македония е нещо като Палестина през днешния ден. След като палестинците са се настанили на тази територия, не желаят да признаят нищо преди този момент и нищо по-късно. Там, където една територия е богата на история, тя е богата и на вражди. Дори незадълбочен взор на историята демонстрира, че тя се състои най-вече от вражди и войни. А войните се водят от съседи. Едва последните две международни войни не са междусъседски. Но и те са почнали като междусъседски.
Последните междусъседски войни на Балканите бяха отново в този район. Братоубийствените спорове сред народите от някогашна Югославия се водиха до границите на Македония, само че този път тя беше пощадена. За благополучие и като че по знамение се отдели от разпадащата се федерация посредством кротичък референдум.
Македония за първи път в своята история сътвори своя независима страна, а България първа в света я призна. Това беше събитие от древен мащаб. При цар Соломон пристигнали две дами, които спорели за майчинството на едно кърмаче. Премъдрият Соломон издал обективна присъда – детето да се разсече на две и на двете претендентки за майки да се даде по една половина от него. Тогава едната жена отстъпила и призовала бебето да се даде на другата. А мъдрият цар по това схванал коя е същинската майка и го присъдил на нея. Другата била подготвена да го пожертва. Любовта не позволява сходна жертва. Подобна жертва е допустима там, където няма обич. Остроумно и тъкмо Иван Сотиров написа в този дух: " Драмата е, че София не може да накара Скопие да обича България, Скопие не може да накара София да не обича Македония ".
В Скопие най-често повтаряното обвиняване към България е, че оспорва националната еднаквост (идентитет) на северномакедонския народ и страна. Аз освен че не съм чула български политик да оспорва сегашните действителности и независимостта на Република Северна Македония, само че в противен случай, всички български държавници, дипломати, историци повтарят непрекъснато, че признаваме независимостта ѝ и нямаме териториални или други искания към нея. Обратно, в Република Северна Македония не разрешават на своите жители да се заявяват като българи, жестоко отхвърлят и фалшифицират общото минало на нашата история и си присвояват персони и събития, които са неразривна част от българската история. Отричането на български корени стартира още с оповестяването на самостоятелна македонска страна и е заложено в нейната Конституция, където в преамбюла са изброени националностите, на които се подсигурява гражданско пълноправие – албанците, турците, власите и ромите. Българите не са посочени, а практиката демонстрира, че тяхното битие се отхвърля.
В близкото минало Македония е нещо като Палестина през днешния ден. След като палестинците са се настанили на тази територия, не желаят да признаят нищо преди този момент и нищо по-късно. Там, където една територия е богата на история, тя е богата и на вражди. Дори незадълбочен взор на историята демонстрира, че тя се състои най-вече от вражди и войни. А войните се водят от съседи. Едва последните две международни войни не са междусъседски. Но и те са почнали като междусъседски.
Последните междусъседски войни на Балканите бяха отново в този район. Братоубийствените спорове сред народите от някогашна Югославия се водиха до границите на Македония, само че този път тя беше пощадена. За благополучие и като че по знамение се отдели от разпадащата се федерация посредством кротичък референдум.
Македония за първи път в своята история сътвори своя независима страна, а България първа в света я призна. Това беше събитие от древен мащаб. При цар Соломон пристигнали две дами, които спорели за майчинството на едно кърмаче. Премъдрият Соломон издал обективна присъда – детето да се разсече на две и на двете претендентки за майки да се даде по една половина от него. Тогава едната жена отстъпила и призовала бебето да се даде на другата. А мъдрият цар по това схванал коя е същинската майка и го присъдил на нея. Другата била подготвена да го пожертва. Любовта не позволява сходна жертва. Подобна жертва е допустима там, където няма обич. Остроумно и тъкмо Иван Сотиров написа в този дух: " Драмата е, че София не може да накара Скопие да обича България, Скопие не може да накара София да не обича Македония ".
В Скопие най-често повтаряното обвиняване към България е, че оспорва националната еднаквост (идентитет) на северномакедонския народ и страна. Аз освен че не съм чула български политик да оспорва сегашните действителности и независимостта на Република Северна Македония, само че в противен случай, всички български държавници, дипломати, историци повтарят непрекъснато, че признаваме независимостта ѝ и нямаме териториални или други искания към нея. Обратно, в Република Северна Македония не разрешават на своите жители да се заявяват като българи, жестоко отхвърлят и фалшифицират общото минало на нашата история и си присвояват персони и събития, които са неразривна част от българската история. Отричането на български корени стартира още с оповестяването на самостоятелна македонска страна и е заложено в нейната Конституция, където в преамбюла са изброени националностите, на които се подсигурява гражданско пълноправие – албанците, турците, власите и ромите. Българите не са посочени, а практиката демонстрира, че тяхното битие се отхвърля.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ