Удобни отговори? Радев разясни на Германия какво се очаква от Северна Македония
Президентът Румен Радев изясни на немския си сътрудник Франк-Валтер Щайнмайер какви са българските условия, с цел да утвърди София преговорната рамка на Северна Македония за Европейския съюз (ЕС).
Радев сподели на среща с Щайнмайер в Страсбург, че страната ни е за деен двустранен разговор на високо ниво с Република Северна Македония, в който да бъдат позволени противоречивите въпроси в двустранните връзки, оповестиха от прессекретариата на президента.
Българският президент уточни, че югозападната ни съседка следва да " покаже европейска зрялост и почитание към полезностите на Европейски Съюз, като предприеме съответни дейности за прекратяване на езика на омразата към България в учебниците по история, държавните и научни институции, в обществените медии, за прекратяване на фалшификациите на българското културно-историческо завещание и изключително за спазването на правата на своите жители, които намерено показват българската си еднаквост ".
В последните месеци Радев се пробва да измести фокуса от проблемите с историята към спазването на човешките права на македонските българи, само че в този момент ясно дефинира и старите условия, засягащи историческите разногласия.
В момента Скопие работи по дефинирането на съответен отговор към София за вероятното сключване на, който би трябвало да помогне за повдигането на българската обсада по пътя на Северна Македония към Европейски Съюз.
В протокола би трябвало да има ангажимент македонските българи да бъдат записани наедно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, и други.
Българския дипломат в Скопие Ангел Ангелов от своя страна уточни, че районен съд Македония би трябвало да извършва Договора за добросъседство от 2017 година в целия му размер и във всички аспекти.
" Договорът за добросъседство не се извършва и тук е целият проблем. Настояваме, той да се извършва в своята целокупност и във всички аспекти “, сподели българският посланик, представен от БГНЕС.
Попитан за правата на по този начин нареченото македонско малцинство у нас, Ангелов сподели, че " България, както и Франция, в Конституцията си не признава малцинства.
" Всички жители са идентични пред закона. Не признаваме груповите, а самостоятелните права. Всеки има самостоятелното право да се усеща подобен какъвто желае и никой не може да му забрани това. Ние не можем да забраним и правото на сдружаване. Тук има и още една несъстоятелна теза, че ние в миналото сме претендирали, че има българско малцинство в РСМ “ , уточни той.
Вицепремиерът на Република Северна Македония Артан Груби, обаче, чака позитивни сигнали за договарянията с Европейски Съюз на срещата на върха на 14 декември и действително начало на договарянията до март идната година, а оптимизмът му се дължи на квалифицираните " комфортни отговори “ на българските позиции, отбелязва македонското издание " Слободен щемпел “.
Засега, обаче, няма доста сигнали от българска страна, че е вероятен бърз пробив.
Две от партиите в оформящата се управническа коалиция – БСО и " ИТН " са против допускането на каквито и да е взаимни отстъпки към Скопие. Спечелилата изборите " Продължаваме промяната " и " Демократична България " са за нов метод към македонския въпрос, само че не са подготвени да " пуснат " Скопие, в случай че македонците не изпълнят българските условия.
Въпреки това се чака новият парламент да преразгледа рамковата позиция на България от 2019 година, която е изпълнена с червени линии към Скопие, с цел да се отворят повече благоприятни условия за търсене на решение.
" Продължаваме промяната " даде поръчка за активизиране на договарянията със Северна Македония във всички браншове, освен за историята.
Засега, обаче, Скопие се надява България да се съобрази със мощния напън от Европейска комисия, Съединени американски щати и някои европейски страни и да преразгледа позицията си и не подхваща действителни стъпки към осъществяване на българските условия.
Радев сподели на среща с Щайнмайер в Страсбург, че страната ни е за деен двустранен разговор на високо ниво с Република Северна Македония, в който да бъдат позволени противоречивите въпроси в двустранните връзки, оповестиха от прессекретариата на президента.
Българският президент уточни, че югозападната ни съседка следва да " покаже европейска зрялост и почитание към полезностите на Европейски Съюз, като предприеме съответни дейности за прекратяване на езика на омразата към България в учебниците по история, държавните и научни институции, в обществените медии, за прекратяване на фалшификациите на българското културно-историческо завещание и изключително за спазването на правата на своите жители, които намерено показват българската си еднаквост ".
В последните месеци Радев се пробва да измести фокуса от проблемите с историята към спазването на човешките права на македонските българи, само че в този момент ясно дефинира и старите условия, засягащи историческите разногласия.
В момента Скопие работи по дефинирането на съответен отговор към София за вероятното сключване на, който би трябвало да помогне за повдигането на българската обсада по пътя на Северна Македония към Европейски Съюз.
В протокола би трябвало да има ангажимент македонските българи да бъдат записани наедно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, и други.
Българския дипломат в Скопие Ангел Ангелов от своя страна уточни, че районен съд Македония би трябвало да извършва Договора за добросъседство от 2017 година в целия му размер и във всички аспекти.
" Договорът за добросъседство не се извършва и тук е целият проблем. Настояваме, той да се извършва в своята целокупност и във всички аспекти “, сподели българският посланик, представен от БГНЕС.
Попитан за правата на по този начин нареченото македонско малцинство у нас, Ангелов сподели, че " България, както и Франция, в Конституцията си не признава малцинства.
" Всички жители са идентични пред закона. Не признаваме груповите, а самостоятелните права. Всеки има самостоятелното право да се усеща подобен какъвто желае и никой не може да му забрани това. Ние не можем да забраним и правото на сдружаване. Тук има и още една несъстоятелна теза, че ние в миналото сме претендирали, че има българско малцинство в РСМ “ , уточни той.
Вицепремиерът на Република Северна Македония Артан Груби, обаче, чака позитивни сигнали за договарянията с Европейски Съюз на срещата на върха на 14 декември и действително начало на договарянията до март идната година, а оптимизмът му се дължи на квалифицираните " комфортни отговори “ на българските позиции, отбелязва македонското издание " Слободен щемпел “.
Засега, обаче, няма доста сигнали от българска страна, че е вероятен бърз пробив.
Две от партиите в оформящата се управническа коалиция – БСО и " ИТН " са против допускането на каквито и да е взаимни отстъпки към Скопие. Спечелилата изборите " Продължаваме промяната " и " Демократична България " са за нов метод към македонския въпрос, само че не са подготвени да " пуснат " Скопие, в случай че македонците не изпълнят българските условия.
Въпреки това се чака новият парламент да преразгледа рамковата позиция на България от 2019 година, която е изпълнена с червени линии към Скопие, с цел да се отворят повече благоприятни условия за търсене на решение.
" Продължаваме промяната " даде поръчка за активизиране на договарянията със Северна Македония във всички браншове, освен за историята.
Засега, обаче, Скопие се надява България да се съобрази със мощния напън от Европейска комисия, Съединени американски щати и някои европейски страни и да преразгледа позицията си и не подхваща действителни стъпки към осъществяване на българските условия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ