Президентът Румен Радев даде интервю за БТА, което беше публикувано

Президентът Румен Радев даде изявление за Българска телеграфна агенция, което беше оповестено ден преди заминаването на премиера Бойко Борисов и държавна делегация в Москва за среща с президента на Русия Владимир Путин. В него Радев, който преди седмица също беседва с Путин, е сериозен към политиката на Борисов в разнообразни сфери.

" Дневник " разгласява цялостния текст на изявлението, оповестен от президентската администрация.

В днешното изявление ще Ви задам въпроси, свързани с енергетика, европредседателство, финанси, вътрешна и външна политика. Но дано да стартираме, в случай че ми позволите, с Вашето посещаване в Русия. Какви са резултатите от визитата и по какъв начин повлия на връзките сред двете страни?

- Първо, желая да ви благодаря за това изявление. Считам, че Българската телеграфна организация има голям информативен капацитет и изявление като това е крачка този капацитет да се разпростира по-нататък.

Виждаме, че това посещаване, и това би трябвало да го отчитаме, е след 10 години без разговор на най-високо ниво. За това време бяха загробени три стратегически енергийни плана, а с тях и опцията България да се трансформира в енергиен център на Балканите.

Знаем, че има проблеми в връзките сред Европейския съюз и Русия. Те са напрегнати. В този подтекст русофобската изразителност на избрани български политици не способства за развиването на разговора с Москва, към който разговор апропо се стремят от ден на ден, и то авторитетни, европейски страни.

От друга страна, аз потеглих за тази среща и за тези диалози с ясното схващане за мощната обремененост от тези тежки и разрушителни политически заявления, в това число и от настоящето болшинство, което, дано не забравяме, разгласи в собствен отчет Русия за опасност предходната година. А всичко това въздейства на нашите връзки.

Да загатвам ли въобще и за опитите за пренаписване на историята, на освободителната война, към която Русия е изключително сензитивна? Русия съгласно мен обаче също би трябвало да извърви своя път към думите на видния съветски академик акад. Дмитрий Лихачов, че България като люлка на славянската цивилизация е дала духовното начало на Русия. Русия също би трябвало да почита нашата история и културни постижения.

Ето в това тежко завещание мисля, че тази аудиенция беше значима крачка за възобновяване на доверието и за създаване на връзки на основата на пълноправие и взаимно почитание. Определено мисля, че Русия също е подготвена и има воля в тази посока.

Тоест Вие смятате, както в България се сътвори едно такова мнение, че не сте се върнали с празни ръце. Имаше такива мнения, че е било надменно от страна на съветската страна да Ви заяви за визитата на премиера Борисов, което е тези дни.

- Аз мисля, че можем да приказваме за надменно отношение, в случай че, да речем, бяхме провели един фиктивен 20-минутен диалог в наличието на филолози и историци да си приказваме единствено за писмеността и за Руско-турската освободителна война. Срещата беше три часа, и то в наличието на най-влиятелните министри - на енергетиката, на стопанската система, на индустрията и търговията. Щеше да бъде може би надменно, в случай че след формалните срещи президентът Путин беше споделил " сбогом " и се беше обърнал. Напротив, той ме предложения за среща в действителност на четири очи, без преводачи, без асистенти, която продължи към 40 минути. Така че въпросът тук по-скоро е към държавното управление, което импровизирано търси контакти с Москва, а публично я разгласи за опасност, и то напълно наскоро.

Що се отнася до връщането с празни ръце - тук изрично не съм склонен, тъй като знаете, че договорите са в прерогатива на държавното управление. Но както видяхме през годините, то не им придава изключително огромно значение. Както ги подписа, по този начин се отмята от тях.

При визитата не трябваше ли да има наличие на министри?

- Аз отново споделям - този въпрос е към държавното управление. Наистина държавното управление се ангажира с съответните резултати, с съответните контракти и това е неговата работа. Но отмятането от тези контракти струваше пари и на България, и на Русия.

И при цялата тази, виждате, доста сложна обстановка, която се сътвори през годините, беше доста значимо да се възвърне доверието. Това беше и моята съществена цел. Виждате, че аз в действителност поисквам на държавното управление да оползотвори това доверие, което се построи.

И в това число и до през днешния ден не престават опитите на представители, на депутати, на болшинството по всевъзможен вероятен метод да се омаловажи моята аудиенция. Аз няма да постъпя като тях. Напротив, бих се радвал държавната делегация, водена от премиера Борисов, да конкретизира съдействието, тъй като това е в интерес и на двете страни, в интерес и на Европа.

Между другото в тези диалози сложих доста ясно областите, където България доста мъчно може да отстъпи. Например лицензиите за произвеждане на въоръжение от нашия военнопромишлен комплекс. Не можем да допуснем друга страна извън да ни позволява къде и по какъв начин да изнасяме оръжие, създадено в България. Повдигнах значими въпроси, касаещи облекчени условия и по-добри цени на доставка на съветски енергийни запаси. По-добри условия за наличие на български бизнес на съветския пазар.

И съветската страна показва в действителност една неприкритост и подготвеност за градивно разискване на тези въпроси и в действителност приемане на едни по-добри условия за България. И аз мощно се надявам българското държавно управление да продължи работата в тази тенденция и да реализира съответни резултати.

Понеже се чуха мнения, че едно такова посещаване в този миг надали не ни отдалечава от Европейския съюз и НАТО, по какъв начин бихте дали отговор?

- Това е все едно да си зададем въпроса " Северен поток 2 " отдалечава ли Германия от Европейския съюз и НАТО. Не, несъмнено. Мисля, че е извънредно време да преодолеем тази идеологизация и мога да кажа даже истеризация в отношението си към Русия и да престанем да губим, до момента в който другите печелят и се настаняват на пазарите ни, които ние отстъпихме сами.

Виждате, че там беше и президентът Макрон, там беше и канцлерът Меркел. А следва при започване на юни аудиенция на президента Путин в Австрия. Нека погледнем и статистиката. Франция е в конкуренция с Германия кой да бъде най-големият вложител в Русия от европейските страни. Нека забележим големия стокообмен, който имат. А къде сме ние? Нека си зададем този въпрос.

Вие споменахте енергийните планове сред България и Русия и единствено българските планове, които са обвързани с Европейския съюз. България ще построява " Български поток " или газов хъб " Балкан "?

- Мисля, че и двете ще станат действителност. Но, първо, газовият хъб " Балкан " е рожба на спешен пиар след скандалния неуспех на плана " Южен поток ". За да има хъб обаче, би трябвало да има газ. А газ няма. Между другото това е един разумен план - газовият хъб, и той би трябвало да бъде подсилен. Но тъкмо неналичието на газ рискува този многомилионен план да гълта пари за разработка и градежи, без да е ясно тъкмо по какъв начин и с какво ще действа този план. Както виждаме, газ все още няма за този хъб. Предстои прекъсване на трансбалканския газопровод, единствения към нас през Украйна и от нас към нашите съседи. " Южен поток " е загробен. Добив, оказа се, че няма да можем да имаме личен. Втората тръба на " Турски поток " стартира своето създаване, само че е неразбираемо накъде ще продължи - през Гърция за Италия или към нас. Това значи, че в средносрочна вероятност газовият хъб, и то с стеснен потенциал на интерконекторите, които едвам в този момент ще стартират да се построяват, газовият хъб може единствено да спомогне за диверсификацията на нашето лично доставяне с газ и то прекомерно условно.

Ако желаеме в действителност да удовлетворим нашите огромни упоритости да бъдем страна, която разпределя, продава, доставя газ, това значи, че би трябвало отнякъде да има газопровод с потенциал. Най-вероятно, в случай че успеем да се преборим, това е втората тръба на " Турски поток ". Но това значи спомагателна взаимозависимост от още една страна транзитьор, това значи по-голяма цена и по-голям риск за доставките.

Европейският съюз излезе предходната седмица, мисля, с едно решение за облекчение на доставките на газ на пет страни, в това число и България, бяха наложени ограничавания на " Газпром ". Това няма ли да помогне на практика за по-бързото реализиране на плановете?

- Определено ще спомогне и това е извънредно удобен миг за нашата държавна делегация, която тъкмо по-късно решение отива в Москва. И тук е мястото към този момент за едни прагматични договаряния и отстояване на нашите ползи. Но с цел да може да отстояваме нашите ползи, извънредно време е да имаме енергийна тактика в средносрочен и дълготраен проект, която да извърши бездънен разбор и която да сложи ясни цели и да даде отговор на тези въпроси.

Защо Меркел беше в Русия и настояваше за " Северен поток "? Защото доста ясно знае, че бъдещето е на страни с конкурентоспособна стопанска система, а това значи достъп до евтина сила и сигурност на доставките. Нещо повече - виждате, че в този момент всички страни се борят да получават повече газ, да могат да го разпределят, продават и транзитират за други страни. Това значи огромни такси, обилни доходи, сигурност и въздействие. И по тази причина аз доста се надявам, че Европа, и времето идва най-накрая да сложи на кардинална позиция този въпрос, че когато приказваме за енергийна сигурност и енергийна успеваемост, най-добре е тези тръби да влизат непосредствено в страни от Европейския съюз.

Между другото от ден на ден гласове се чуват и в Европа, и в Русия, че това е най-силният и прагматичен метод. И за мен е неприемливо да има тук един двоен стандарт към обособени страни. Не единствено във връзка с храните, само че и във връзка с енергетиката. Защо " Северен поток 2 " да може, а " Южен поток " да не може. Защо може едни страни напълно свободно и намерено да получават големи доходи от пренос на газ, а други страни да би трябвало да завоалират своите планове със комплицирани формулировки тъкмо за тези си упоритости.

Вярвам, че усложнената геостратегическа конюнктура, средата за сигурност и упоритостите на Европа за конкурентоспособност на стопанската система ще дават импулси за в бъдеще и на двата плана - и на газовия хъб, и на плана за директна доставка на съветски газ през Черно море за България и оттова за идващите страни от Европа.

Как съгласно Вас се вписва рестартът на плана на АЕЦ " Белене "?

- Зависи напълно от държавното управление. Виждате, че политиците от болшинството, които напълно до неотдавна парадираха със прекъсването на плана, в този момент парадират с неговото обновяване. Според мен атомната електроцентрала " Белене " би трябвало да бъде издигната, само че при ясна правна рамка, без финансово обвързване и с най-малък финансов риск за страната, при потвърдена целенасоченост и доста значимо - при надеждни механизми за надзор на нуклеарния риск.

Вашата оценка за договорката за ЧЕЗ? Някак си май нещата се поразмиха във времето.

- Използвахте доста точна дума - поразмиха. Скандалът с ЧЕЗ извади на повърхността доста тревожни въпроси, които аз зададох апропо още в експлоадирането на този скандал. Кой стои действително зад тази договорка и кой даде политически гаранции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма по какъв начин въобще да тръгне. Защо службите не сработиха и чий интерес отстояха? И най-важният въпрос - какви са финансовите схеми и от кое място ще дойдат парите? И до ден сегашен няма отговор на нито един от тези въпроси. Въпреки напъните на ръководителя, парламентарната комисия съгласно мен бе употребена по-скоро тактически, с цел да може да се канализира публичното напрежение, възмущението и в последна сметка абсурдът да се размие и потуши. Но въпросите остават. И съм уверен, че в случай че приказваме за отбрана на държавния интерес, би трябвало да бъде открита истината и би трябвало да се потърси отговорност от избрани хора. За мен казусът ЧЕЗ е открит.

От началото на годината България ръководи Съвета на Европейския съюз за шест месеца - несъмнено значимо събитие за страната. Каква е Вашата оценка за него до този миг, остава още един месец до неговия край?

- Много е мъчно да дам еднопосочна оценка на едно такова огромно събитие, тъй като то може да се оцени със система от критерии. Те могат да бъдат най-различни - установяване на цели, организация, старания, конкретика, действителни резултати. Мисля, че българското държавно управление дефинира настоящи за райони и за Европа цели. Министър Павлова и администрацията работят по този начин, че да има нужната организация за тези събития. България сподели, че може да управлява процесите от европейския дневен ред.

Що се касае до конкретиката, съгласно мен има разминаване сред фанфарния звук и действителните резултати, които минаха напълно в областта на обещанията. Страните от Западните Балкани не получиха ясна вероятност за присъединение, само че за сметка на това ние занимаваме хората с фотосесия от посрещания, изпращания, какъв брой европейски водачи ще седнат на една маса, и доста значимо по какъв начин тъкмо ще се ръкуват, и което се трансформира надали не в главен аршин за триумфа на председателството.

Мисля, че прекомерната приложимост на европейското председателство за политически PR някак си погасява европейската благосклонност на българите. Защото виждате, че хората приказват в последна сметка повече за проблемите около трафика и за менюто на формалната вечеря. Ако би трябвало да обобщя това европейско председателство, считам, че в случай че със същата пристрастеност, с която българското държавно управление се хвърли да работи за просперитета на народите от Западните Балкани, в случай че със същата пристрастеност държавното управление се хвърли да работи за личния си народ, тогава ни чака едно по-добро бъдеще. Стига, несъмнено, успеваемостта да бъде на много по-високо равнище от тази демонстрирана за Западните Балкани.

Да Ви върна на тази тематика. Все отново това е едно от основните събития на председателството Европейски Съюз - Западни Балкани. Западните Балкани считат, че би трябвало да получат покана да влязат в Европейския съюз и НАТО. Каква е Вашата оценка за това събитие? Все отново тук бяха държавните глави на всички от Западните Балкани, както и най-големите европейски водачи. Какво смятате Вие - има ли съответни резултати и какъв е триумфът на България?

- Както видяхме, съответни резултати, с изключение на положителни планове, няма. Ако съпоставим с Декларацията от Солун през 2003 година, присъединението се размени с вероятност. Това е в действителност многозначително, би трябвало да изчакаме, би трябвало време - дали в действителност ще има развиване със разногласието за името сред Македония и Гърция, само че това ще стане ясно; ще получи ли Македония покана за участие в НАТО на Срещата на върха през юли месец; ще влязат ли обещаните 10 милиарда европомощ за инфраструктурни планове в съществени европейски финансови документи или ще останат да висят? Така че, действителните резултати са надалеч от желанията и обещанията.

Как смятате, за какво президентството не взе участие в тази среща и Вие като държавен глава? Има разнообразни спекулации по тематиката.

- Според мен това е част от тактиката на държавното управление и аз непоканен не вървя на никое място. Но на откриването на европейското председателство на 11 януари аз ясно формулирах своите визии за една обществена, налична за своите жители Европа. Вместо това, жителите получават фотоси от Моста на влюбените. Затова споделям, че тъкмо тази тактика в действителност трансформира европейското председателство в интервенция по политическа реклама.

Този Ваш отговор дава начало на идващия въпрос. Каква е оценката Ви за разговора сред институциите? Има ли проблеми, какви са те? Все отново министър председателят неотдавна загатна, че е време " двата коня да теглят каруцата " в една посока.

- Вие виждате, че разговор няма. Срещата сред Европейския съюз и Турция бе контрактувана с непознат канцлер, без да бъде известен българският президент, в случай, че се кани президент на прилежаща страна. Българският президент не беше поканен на Срещата на върха на нашето европредседателство. Българският президент научава за визитата на нашия министър председател в Русия от непознати държавници.

Но що се отнася до каруцата, смятам, че някой тегли каруцата към автокрация, а аз съм уверен покровител на демокрацията.

Какво Ви дава мотив за това мнение на автокрацията?

- Аз съм приказвал нееднократно по тези въпроси. Но това е обсебването на всички институции, освен институции, медии и т. н.

Да се върна към финансовите въпроси в страната. Преди няколко седмици се чуха изявления, че до края на председателството България ще влезе в чакалнята на еврозоната. Смятате ли, че това ще се случи и дали тези периоди са действителни?

- Първо, присъединението към еврозоната е стратегическа цел на България. Това присъединение ще ни подсигурява България да бъде в ядрото на европейските интеграционни процеси. Трябва обаче да сме наясно по кое време, при какви условия, на каква цена ние ще можем да станем част от тези единни европейски процеси.

Знаете ли, когато се срещнем с водачите и на Чехия, и на Полша, аз задавам такива въпроси: за какво при една доста по-мощна и устойчива стопанска система и обществена система те не подават молба за участие. Получавам забавни отговори, които си коства да проучваме и да погледнем този проблем от всички вероятни страни. Както всички знаехме, ние сме отличници, написали своето " домашно ", покрили всички числови критерии и надали не от нашата воля и вътрешен консенсус и решение зависеше по кое време ще поведем битка за влизане в така наречен чакалня за еврозоната. И дори поехме ангажимент, вътрешно наше заричане това да се случи до края на европредседателството.

Последните вести от Брюксел обаче демонстрират, че и това няма да стане. Причините са до болежка познати и аз не желая тук още веднъж да ги разясня. Но това, което очевидно породи ужас в България, това е настояването на нашите европейски сътрудници и на Европейската централна банка, на Европейската комисия влизането в чакалнята да бъде обвързано с влизането в Банковия съюз. А това към този момент влече след себе си доста по-сериозни условия. Това значи същински, действителен мониторинг на нашата банкова система.

Също по този начин би трябвало да създадем разбор и оценка на риска за присъединението на нашата нежна стопанска система и неустойчива обществена система към еврозоната. Трябва да имаме явен народен проект, който да ни подсигурява непоклатимост и на стопанската система, и на нашата обществена система, и в процеса на присъединението и след него. Така че, очевидно тук ще би трябвало занапред да пишем по-задълбочено домашно.

Позволете ми да задам въпроси, свързани с пълномощията на президента. През първата си година наложихте несъгласие на няколко закона, които бяха преодолени бързо и елементарно от Народното събрание. Това не омаловажава ли дейностите на президента за ветото? И сходни мнения се чуха и по отношение на Консултативния съвет при Вас - един от значимите принадлежности на президентската институция.

- Мисля, че президентството има най-висока легитимност, тъй като президентът се избира с директен избор, само че той няма действителни действени принадлежности. Въпреки това методичното тъпчене на мнението и позициите на президента съгласно мен води до струпване на публично незадоволство, което рано или късно властта ще усети.

По отношение на Консултативния съвет за национална сигурност мисля, че за извършените до момента съвещания съм поставял значими въпроси: за националната сигурност, за защитата и сигурността, за подсилване на суверенитета - да речем даже посредством нужда от рационализиране на Закона за вероизповеданията. Нещо, което чакам да се случи от предходната година, само че то по този начин и не се случва. Вече осъществяването на поетите задължения, на постигнатия консенсус лежи на съвестта на тези, които са поели ангажимент да ги извършват. Но все пак, мисля, че тук се повдигат значими за обществото ни тематики, които чакат своето решение. Нещо повече - излизат от анонимност позиции на политици, на политически партии. А това постоянно е добре за демокрацията.

Много се приказва в България, а и в Европейския съюз за битка с корупцията. В последните отчети се означават триумфи на България, основава се, даже мисля, че сега, " мегаорган ", който да се бори с корупцията. Какво значи това съгласно Вас?

- Да, за корупцията в действителност България приказва доста и прави малко.

Що се отнася до новия орган, то показателно е, че самият закон - започнаха ремонтите по него, още преди да бъде обнародван. И аз съм сигурен, че този развой ще продължава по поправяне на този закон. Но моето мнение за органа е известно - за новия основан мегаорган за битка с корупцията. И то не толкоз за това, че той е безусловно зависим на болшинството в Народното събрание, най-много за това, че неговите пълномощия и конструкция и инструментариум са ориентирани повече към битка с корупцията в предишното, в сравнение с да има ефикасни принадлежности за откриване, секване, попречване и следствие на корупционни схеми в този момент, в наши дни, и поръчител, несъмнено, и в бъдеще да се действа по този метод.

И най-после да Ви задам един въпрос - съгласно едно социологическо изследване този месец една президентска партия, ръководена от Вас, би постигнала към 37 % успеваемост. Как смятате Вие?

- Аз мисля, че такива изследвания демонстрират единствено растящото незадоволство в нашето общество от политическата класа и риска от политически планове, които ще търсят да се внедрят в този вакуум. Но бих подкрепил, бих приветствал политически субекти, които са ориентирани към решение на проблемите на обществото и които срещат неговото схващане и поддръжка.