Искат президентско вето върху Закона за съдебната власт и върху НПК
Президентът Румен Радев да наложи несъгласие върху измененията в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), желаеха от няколко политически обединения. Те са: Демократи за Силна България, " Движение Да България ", Зелените, Български земеделски народен съюз и ДЕОС.
От партиите напомнят, че на 27 юли депутатите одобриха на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗИДЗСВ). Те дефинират като декларативни претекстовете на вносителя " усилване на гаранциите за самостоятелност и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите ".
Предложените от ГЕРБ и признати от Народното събрание промени и допълнения ще доведат до противоположния резултат - накърняване на независимостта на магистратите, репресии от страна на политически и проверяващи органи по отношение на магистрати, както и до капсулиране на магистратската общественост, считат от партиите.
Формациите изясняват за какво желаят да бъде наложено несъгласие.
При премахване на магистрат от служба и привличането му като обвинен за тежко съзнателно закононарушение, от политическите обединения считат, че тази смяна надвишава превантивната цел на освобождението от служба с оглед осъществяване на служебните отговорности.
Досегашният текст планува, че магистратът се освобождава само, в случай че е притеглен като обвинен за закононарушение " обвързвано със служебните му дейности или постановените актове ". Целта на такова краткотрайно премахване е магистратът да не може да въздейства на следствието.
Те вършат прилика с държавните чиновници, които биват отстранявани единствено със правосъден акт, а не с акт на назначаващия орган или с прокурорски акт, както е при обсъжданото изменение на член 230 от Закона за правосъдната власт.
" Недопустимо е магистратите да бъдат третирани със доста по-тежки рестрикции от държавните чиновници при сходна социална отговорност и сходна цел на самите рестрикции. Такъв двойнствен метод демонстрира отрицателно отношение и преднамерено отнасяне на магистрата по отношение на всяко друго лице, изпълняващо обществена работа.
Разширената опция за премахване на магистратите, слага в мощна взаимозависимост съдийското съсловие от активността на прокуратурата. Висшият правосъден съвет ще бъде длъжен да отстранява всеки арбитър, против който е повдигнато обвиняване, без значение дали става въпрос за закононарушение по работа или за обвиняване в друго тежко съзнателно закононарушение. Подобно премахване от служба няма да предстои на дискреция (независимо решение) от страна на назначаващия орган или на следващ правосъден надзор.
От трите политически обединения припомнят, че общият брой на прекратените досъдебни производства от Прокуратурата за 2016 година е 24,6% от решените досъдебни производства.
Това значи, че правото на труд на магистратите, а от там и тяхната самостоятелност, ще бъдат подложени на произвол, при който дълготрайно време след привличането като обвинен и отстраняването от служба, има голяма възможност делото против магистрата да бъде прекъснато, само че негативите за него и неговата кариера да са необратими, безапелационни са политиците.
Особено уязвими от този риск ще бъдат магистратите, които демонстрират сериозно отношение към недъзите в правосъдната власт. Пример за реализирането на сходен риск от прокурорски произвол бе установен по делото Колеви против България №1108/02 пред Европейски съд по правата на човека, по което е открито, че в продължение на 6 месеца откакто е подлагал на критика дейностите на основния прокурор Никола Филчев, висшият магистрат Николай Колев (който по-късно бе застрелян) е притеглен като обвинен по 5 каузи за тежки умишлени закононарушения.
Отстраняването от служба на арбитър само по убеждение на прокурора е неприемливо накърняване на независимостта на българския съд, декларират от ДСБ, Зелените, Движение Да, България, Български земеделски народен съюз и ДЕОС.
Те дефинират като недомислица рестриктивните мерки за сдружаването на съдии, прокурори и следователи, които съгласно измененията в член 217 от Закона за правосъдната власт не могат да се сдружават с хора от други гилдии.
За декларирането на участие в професионални организации от политическите обединения считат, че това е самоцелно и щяло да докара до демотивация на магистратите от членуване в магистратски организации.
В тази връзка Европейската асоциация на съдиите в свое писмо от 21 юли до ръководителя на Народното събрание декларират: " Включването на обвързване за обявление на участие в професионални организации не преследва законна цел, подкопава правото на сдружаване и влиза в прорез със съгласуваната в София политика за подсилване, а не уязвяване, на сдруженията на съдии ".
В настояването за налагане на несъгласие не е подминат и така наречен " кариерен бонус " на членове на Висш съдебен съвет и Инспектората на Висш съдебен съвет.
Според тях опцията откакто изтече мандата на правосъдните кадровици те да заемат служба, която е друга от тази преди да са постъпили във Висш съдебен съвет и да отидат там без конкурс, е жестоко нарушаване.
Това законодателно решение, което не е стимулирано от социална нужда или важен публичен интерес, жестоко нарушава правилото на " правова страна ", прогласен в Конституцията на Република България, се споделя в претекстовете до президента.
В претекстовете си за измененията в Наказателно-процесуален кодекс петте десни партии изрично се опълчват на въвеждането на преклузия за констатиране и отстраняването на процесуални нарушавания, ограничаващи в основна степен правата на някоя от страните.
Според тях, по този законопроект не е потърсено мнението на Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия) и законодателят не е показал претекстове за това. Съответно, няма оценка за това дали актуалното законодателно решение дава отговор на Европейските стандарти, по този начин както са въведени в Европейската спогодба по правата на индивида и тълкувани от Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
За смяната на подсъдността за корупционни закононарушения, осъществени от политици, магистрати и висши държавни чиновници, от политическите обединения твърдят, че няма юридически разбор на активността на Специализирания углавен съд, който да покаже еднопосочно, дали този съд е по-подготвен да се оправи с делата за корупционни закононарушения на политици, магистрати и висши държавни чиновници.
Без подобен разбор смяната наподобява самоцелна и буди подозрения за фаворизиране на този съд от политическата власт. През 2015 година на СпНС бяха трансферирани и делата за тероризъм и отбрана на националната сигурност. Сега 18 -те съдии в СпНС би трябвало да бъдат натоварени и с още една от сферите с най-голям публичен интерес, а точно корупцията по високите етажи на властта, се споделя в претекстовете до Радев, с които желаят налагане на несъгласие върху измененията в Наказателно-процесуален кодекс.
В Анализа на натовареността на съдилищата за 2016 година се споделя: " Драстичното нарастване в броя на ЧНД се дължи на нарастналия брой каузи по ЗСРС, които за 2016 година са 2940 бр. при 1143 бр. през 2015 година " За сметка на това делата от общ темперамент, които постъпват в СпНС за 2016 година са доста по-малко 39% по отношение на 2014 година
През 2016 година в СпНС със правосъден акт всъщност са решени 6565 бр., от които едвам 37 бр. са НОХД, 2 бр. АНХД и 6408 - ЧНД - най-много позволения за потребление на Специални разследващи средства. Прекратените производства са 90 бр., от които 77 бр. са НОХД и 13 бр. ЧНД от досъдебно произвеждане. Осъдени са 190 лица, от които 148 са с наказване до 3 години, а 108 от тези санкции са отсрочени по член 66 от Наказателен кодекс.
Съдиите от Софийски градски съд до момента са разглеждали делата за корупция на политици, магистрати и държавни чиновници, заради което имат насъбран опит при решение на този тип каузи. Сериозна е и разликата сред прегледаните каузи от общ темперамент на съдиите от Софийски градски съд и от СпНС. Съдиите от Специализирания углавен съд през 2016 година са разгледали по 1,1 бр. каузи от общ темперамент на арбитър на месец, а съдиите от Софийски градски съд работят при междинна натовареност от 6,4 бр. дела(първа инстанция и въззивни) на арбитър на месец.
" От данните се вижда, че Специализираният углавен съд е трансфорат в административно гише за изскания за потребление на СРС-та, а същинската правораздавателна активност е понижена до най-малко - присъдите през 2016 година са 2 бр. на арбитър на година или 0,2 бр. на арбитър на месец ", стимулират се от политическите обединения.
Те предизвестяват, че в случай че препоръчаните промени в Наказателно-процесуалния кодекс бъдат гласувани и на второ четене, то 18-те състава на Специализирания углавен съд ще вземат решение каузи в трите най-рискови за българското общество области. Там ще са каузи за закононарушения, които заплашват националната сигурност - тероризъм, измама и други
В същия съд се гледат каузи против проведени незаконни групи, както и закононарушения за корупция, осъществена от народни представители, министри, магистрати, висши държавни чиновници, ръководители на организации и шефове на държавни компании. Това са три радикално разнообразни рода закононарушения и изниква въпросът, в случай че един съд е профилиран и по трите, тогава в какво тъкмо е " профилиран ", недоумяват от ДСБ, " Движение Да, България ", Зелените, Български земеделски народен съюз и ДЕОС.
Те сигнализират и за въвеждане на така наречен лична подсъдност. Подобен рисков казус е причина за отделяне на съответни съсловни или служебни критерии за съдене на лицата и отчитаме като мощно обезпокоително събитието, че законодателния метод в тази тенденция еднопосочно концентрира власт в стеснен кръг магистрати, овластени с изключителни пълномощия.
От политическите партии привеждат образец с Австрия и Румъния, където има профилирани прокуратури за битка с корупцията, делата се преглеждат от общите съдилища, а не от профилирани, точно с цел да се избегнат капсулираността и фокусирането на корупционния напън върху дребен брой съдии.
Тази смяна на подсъдността без издържани причини буди основателни подозрения, че измененията са препоръчани, не с цел да се търси възстановяване на законодателството и правораздаването, а за справяне с самостоятелните, само че очевидно неуместни магистрати от Софийския градски съд, чието управление неведнъж имаше кардинални спорове с Прокуратурата и Висшия правосъден съвет, се споделя в настояването за налагане на несъгласие от президента Румен Радев.
От партиите напомнят, че на 27 юли депутатите одобриха на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗИДЗСВ). Те дефинират като декларативни претекстовете на вносителя " усилване на гаранциите за самостоятелност и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите ".
Предложените от ГЕРБ и признати от Народното събрание промени и допълнения ще доведат до противоположния резултат - накърняване на независимостта на магистратите, репресии от страна на политически и проверяващи органи по отношение на магистрати, както и до капсулиране на магистратската общественост, считат от партиите.
Формациите изясняват за какво желаят да бъде наложено несъгласие.
При премахване на магистрат от служба и привличането му като обвинен за тежко съзнателно закононарушение, от политическите обединения считат, че тази смяна надвишава превантивната цел на освобождението от служба с оглед осъществяване на служебните отговорности.
Досегашният текст планува, че магистратът се освобождава само, в случай че е притеглен като обвинен за закононарушение " обвързвано със служебните му дейности или постановените актове ". Целта на такова краткотрайно премахване е магистратът да не може да въздейства на следствието.
Те вършат прилика с държавните чиновници, които биват отстранявани единствено със правосъден акт, а не с акт на назначаващия орган или с прокурорски акт, както е при обсъжданото изменение на член 230 от Закона за правосъдната власт.
" Недопустимо е магистратите да бъдат третирани със доста по-тежки рестрикции от държавните чиновници при сходна социална отговорност и сходна цел на самите рестрикции. Такъв двойнствен метод демонстрира отрицателно отношение и преднамерено отнасяне на магистрата по отношение на всяко друго лице, изпълняващо обществена работа.
Разширената опция за премахване на магистратите, слага в мощна взаимозависимост съдийското съсловие от активността на прокуратурата. Висшият правосъден съвет ще бъде длъжен да отстранява всеки арбитър, против който е повдигнато обвиняване, без значение дали става въпрос за закононарушение по работа или за обвиняване в друго тежко съзнателно закононарушение. Подобно премахване от служба няма да предстои на дискреция (независимо решение) от страна на назначаващия орган или на следващ правосъден надзор.
От трите политически обединения припомнят, че общият брой на прекратените досъдебни производства от Прокуратурата за 2016 година е 24,6% от решените досъдебни производства.
Това значи, че правото на труд на магистратите, а от там и тяхната самостоятелност, ще бъдат подложени на произвол, при който дълготрайно време след привличането като обвинен и отстраняването от служба, има голяма възможност делото против магистрата да бъде прекъснато, само че негативите за него и неговата кариера да са необратими, безапелационни са политиците.
Особено уязвими от този риск ще бъдат магистратите, които демонстрират сериозно отношение към недъзите в правосъдната власт. Пример за реализирането на сходен риск от прокурорски произвол бе установен по делото Колеви против България №1108/02 пред Европейски съд по правата на човека, по което е открито, че в продължение на 6 месеца откакто е подлагал на критика дейностите на основния прокурор Никола Филчев, висшият магистрат Николай Колев (който по-късно бе застрелян) е притеглен като обвинен по 5 каузи за тежки умишлени закононарушения.
Отстраняването от служба на арбитър само по убеждение на прокурора е неприемливо накърняване на независимостта на българския съд, декларират от ДСБ, Зелените, Движение Да, България, Български земеделски народен съюз и ДЕОС.
Те дефинират като недомислица рестриктивните мерки за сдружаването на съдии, прокурори и следователи, които съгласно измененията в член 217 от Закона за правосъдната власт не могат да се сдружават с хора от други гилдии.
За декларирането на участие в професионални организации от политическите обединения считат, че това е самоцелно и щяло да докара до демотивация на магистратите от членуване в магистратски организации.
В тази връзка Европейската асоциация на съдиите в свое писмо от 21 юли до ръководителя на Народното събрание декларират: " Включването на обвързване за обявление на участие в професионални организации не преследва законна цел, подкопава правото на сдружаване и влиза в прорез със съгласуваната в София политика за подсилване, а не уязвяване, на сдруженията на съдии ".
В настояването за налагане на несъгласие не е подминат и така наречен " кариерен бонус " на членове на Висш съдебен съвет и Инспектората на Висш съдебен съвет.
Според тях опцията откакто изтече мандата на правосъдните кадровици те да заемат служба, която е друга от тази преди да са постъпили във Висш съдебен съвет и да отидат там без конкурс, е жестоко нарушаване.
Това законодателно решение, което не е стимулирано от социална нужда или важен публичен интерес, жестоко нарушава правилото на " правова страна ", прогласен в Конституцията на Република България, се споделя в претекстовете до президента.
В претекстовете си за измененията в Наказателно-процесуален кодекс петте десни партии изрично се опълчват на въвеждането на преклузия за констатиране и отстраняването на процесуални нарушавания, ограничаващи в основна степен правата на някоя от страните.
Според тях, по този законопроект не е потърсено мнението на Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия) и законодателят не е показал претекстове за това. Съответно, няма оценка за това дали актуалното законодателно решение дава отговор на Европейските стандарти, по този начин както са въведени в Европейската спогодба по правата на индивида и тълкувани от Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
За смяната на подсъдността за корупционни закононарушения, осъществени от политици, магистрати и висши държавни чиновници, от политическите обединения твърдят, че няма юридически разбор на активността на Специализирания углавен съд, който да покаже еднопосочно, дали този съд е по-подготвен да се оправи с делата за корупционни закононарушения на политици, магистрати и висши държавни чиновници.
Без подобен разбор смяната наподобява самоцелна и буди подозрения за фаворизиране на този съд от политическата власт. През 2015 година на СпНС бяха трансферирани и делата за тероризъм и отбрана на националната сигурност. Сега 18 -те съдии в СпНС би трябвало да бъдат натоварени и с още една от сферите с най-голям публичен интерес, а точно корупцията по високите етажи на властта, се споделя в претекстовете до Радев, с които желаят налагане на несъгласие върху измененията в Наказателно-процесуален кодекс.
В Анализа на натовареността на съдилищата за 2016 година се споделя: " Драстичното нарастване в броя на ЧНД се дължи на нарастналия брой каузи по ЗСРС, които за 2016 година са 2940 бр. при 1143 бр. през 2015 година " За сметка на това делата от общ темперамент, които постъпват в СпНС за 2016 година са доста по-малко 39% по отношение на 2014 година
През 2016 година в СпНС със правосъден акт всъщност са решени 6565 бр., от които едвам 37 бр. са НОХД, 2 бр. АНХД и 6408 - ЧНД - най-много позволения за потребление на Специални разследващи средства. Прекратените производства са 90 бр., от които 77 бр. са НОХД и 13 бр. ЧНД от досъдебно произвеждане. Осъдени са 190 лица, от които 148 са с наказване до 3 години, а 108 от тези санкции са отсрочени по член 66 от Наказателен кодекс.
Съдиите от Софийски градски съд до момента са разглеждали делата за корупция на политици, магистрати и държавни чиновници, заради което имат насъбран опит при решение на този тип каузи. Сериозна е и разликата сред прегледаните каузи от общ темперамент на съдиите от Софийски градски съд и от СпНС. Съдиите от Специализирания углавен съд през 2016 година са разгледали по 1,1 бр. каузи от общ темперамент на арбитър на месец, а съдиите от Софийски градски съд работят при междинна натовареност от 6,4 бр. дела(първа инстанция и въззивни) на арбитър на месец.
" От данните се вижда, че Специализираният углавен съд е трансфорат в административно гише за изскания за потребление на СРС-та, а същинската правораздавателна активност е понижена до най-малко - присъдите през 2016 година са 2 бр. на арбитър на година или 0,2 бр. на арбитър на месец ", стимулират се от политическите обединения.
Те предизвестяват, че в случай че препоръчаните промени в Наказателно-процесуалния кодекс бъдат гласувани и на второ четене, то 18-те състава на Специализирания углавен съд ще вземат решение каузи в трите най-рискови за българското общество области. Там ще са каузи за закононарушения, които заплашват националната сигурност - тероризъм, измама и други
В същия съд се гледат каузи против проведени незаконни групи, както и закононарушения за корупция, осъществена от народни представители, министри, магистрати, висши държавни чиновници, ръководители на организации и шефове на държавни компании. Това са три радикално разнообразни рода закононарушения и изниква въпросът, в случай че един съд е профилиран и по трите, тогава в какво тъкмо е " профилиран ", недоумяват от ДСБ, " Движение Да, България ", Зелените, Български земеделски народен съюз и ДЕОС.
Те сигнализират и за въвеждане на така наречен лична подсъдност. Подобен рисков казус е причина за отделяне на съответни съсловни или служебни критерии за съдене на лицата и отчитаме като мощно обезпокоително събитието, че законодателния метод в тази тенденция еднопосочно концентрира власт в стеснен кръг магистрати, овластени с изключителни пълномощия.
От политическите партии привеждат образец с Австрия и Румъния, където има профилирани прокуратури за битка с корупцията, делата се преглеждат от общите съдилища, а не от профилирани, точно с цел да се избегнат капсулираността и фокусирането на корупционния напън върху дребен брой съдии.
Тази смяна на подсъдността без издържани причини буди основателни подозрения, че измененията са препоръчани, не с цел да се търси възстановяване на законодателството и правораздаването, а за справяне с самостоятелните, само че очевидно неуместни магистрати от Софийския градски съд, чието управление неведнъж имаше кардинални спорове с Прокуратурата и Висшия правосъден съвет, се споделя в настояването за налагане на несъгласие от президента Румен Радев.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ