Първата атака на САЩ за „отслабване“ на Русия след Студената война
Президентът на Съединени американски щати Джордж Буш и президентът на Русия Борис Елцин се ръкуват след подписването на историческия контракт за понижаване на стратегическите оръжия START-2 на 3 януари 1993 година в Кремъл. Снимка: Агенция Франс Прес / Дейвид Аке
Автор: Джон Уолш,
Първата офанзива на Запада против Русия след Студената война стартира при започване на деветдесетте, доста преди експанзията на Организацията на североатлантическия контракт. Тя беше под формата на провокирана от Съединените щати икономическа меланхолия в Русия, която беше по-дълбока и опустошителна от Голямата меланхолия, унищожила Съединените щати през 1930-те години.
Това се случи във времето, когато руснаците наивно говореха за „ общ европейски дом “ и за обща европейска конструкция за сигурност, която ще включва Русия.
„ Шокова терапия “, следена от Запада
Магнитудът на тази икономическа злополука е разказан малко в неотдавна оповестеното есе на Пол Кругман в, който се пита дали задоволително американци са наясно с голямото злополучие, което е претърпяла Русия. Кругман е много прецизен в описанието, само че не и в посочването на аргументите за това.
Графиката по-долу демонстрира какво се случи с Русия от началото на 90те години, вследствие на икономическите политики, наложени под надзора на американски съветници и на икономиста Джефри Сакс, пръв сред тях. Тези политики доведоха Русия до внезапно прекосяване от централно планувана стопанска система с надзор на цените, до стопанска система, в която цените се дефинират от пазара. Този развой постоянно се разказва като „ шокова терапия “.
Графиката демонстрира, че след началото на „ шоковата терапия “ в 1991 година, стопанската система на Русия се срутва до 57% от равнищата си през 1989 година – спад от 43%. За съпоставяне, стопанската система на Съединените щати по време на Голямата меланхолия от 30те години пада до 70% от равнищата си преди депресията – спад от 30 %.
Средната дълготрайност на живота в Русия пада с към 4 години през този интервал. Бедността и безнадеждността стават норма. Моят опит сочи, че малко на брой американци знаят това, а още по-малко схващат неговата големина.
Защо Полша се показа по-добре
За съпоставяне в горната таблица са показани и данните за Полша. Защо? Защото и в Полша беше извършена „ шокова терапия “, две години преди Русия, през 1989 година.
Бегъл взор демонстрира поразителната разлика сред двете страни, а идната графика затвърждава това усещане. В нея са показани действителните Брутният вътрешен продукт на Русия и Полша, нормализирани до стойност 100, за първата година от прехода им към пазарна стопанска система, разказани в документ на чиновниците на МВФ от 2001 година, направен от Жерар Роланд, озаглавен „ Десет години след... Преход и Икономика “. Този документ също е представен от Кругман.
(В документа на МВФ е включен и Китай. Една от поуките е, че Китай минава към пазарна стопанска система без „ шокова терапия “ и го прави с необикновен триумф и без да се подлага на лепта от Съединените щати.)
Веднага излиза наяве, че Полша минава през къс спад, траял две години, само че се възвръща бързо, за разлика от Русия, която продължава да пропада в продължение на 16 години. Защо е такава разликата сред двете страни?
Голяма част от отговора дава Джефри Сакс, който застава отпред на съветниците на прехода и в двете страни, заради което е наясно защо става дума. В едно свое изявление за той споделя, че е бил очевидец на „ следен опит “, по време на който е забелязал какво е довело до толкоз разнообразни резултати. Той споделя:
„ Аз организирах следен опит, тъй като бях консултант и на Полша, и на Съветския съюз в последната година на президента Горбачов и в първите две години на президента Елцин по време на съветската самостоятелност през 1992-93 години. Работата ми беше финансова, на процедура да оказа помощ на Русия да откри метод да посрещне голямата финансова рецесия, както Вие я описвате.
Основните ми рекомендации в Полша, а по-късно и в Съветския съюз и Русия, бяха: За да се избегнат обществена рецесия и геополитическа рецесия, богатият Западен свят би трябвало да помогне за отслабването на тази изключителна финансова рецесия, която се случи след разпадането на Съветския съюз.
Интересното е, че в тази ситуация с Полша аз направих серия от доста характерни рекомендации и всички те бяха признати от държавното управление на Съединени американски щати – основаване на стабилизиращ фонд, опрощаване на част от полския дълг, разрешаване на доста финансови маневри, посредством които Полша да излезе от усложнението. И се потупах по гърба, „ О, виж ти! “ Направих рекомендация, за милиарди долари – стабилизиращ фонд, която след осем часа беше призната от Белия дом. Казах си, „ Много добре! “ След това подобен зов пристигна първо от Горбачов, а по-късно и от Елцин. Всичко, което предложих, което беше въз основата на същата икономическа динамичност, беше непосредствено отхвърлено от Белия дом. Трябва да Ви кажа, че тогава не можех да схвана, споделих им, „ Но това проработи за Полша! “ А те ме гледаха безизразно. Действащият тогава, през 1992 година, Държавен секретар ми сподели, „ Професор Сакс, няма никакво значение дали съм склонен с Вас, или не. Това просто няма да стане. “
Отне ми много време да схвана геополитиката, която беше в основата на всичко. Това бяха дните на Дик Чейни и Пол Уолфовиц и Доналд Ръмсфелд, когато се появи Проектът за нова американска епоха, или с други думи – продължение на американската надмощие. Не го разбрах в оня миг, тъй като мислех като икономист, по какъв начин да оказа помощ за превъзмогването на една финансова рецесия. Но еднополярната политика се оформяше и процесът беше унищожителен. Разбира се, той остави Русия в солидна финансова рецесия, довела до доста неустойчивост, която от своя страна имаше лични последици през идващите години.
Но има още нещо – това, което тези хора възнамеряваха, още преди този момент, макар експлицитните обещания пред Горбачов и Елцин, беше разширението на НАТО. Клинтън стартира експанзията на НАТО с три страни от Централна Европа – Полша, Унгария и Чешката република – а по-късно Джордж У. Буш добави седем страни – България, Румъния, Словакия, Словения и трите Балтийски страни – тъкмо против Русия. “
Неолибералите в деяние
Пределно ясно е, че задачата на Съединените щати не е била да оказват помощ на Русия, а да я срутен и Сакс напълно вярно свързва това със устрема на Съединени американски щати към световна надмощие, заложена изначало в месеците преди японската офанзива над Пърл Харбър и възобновена от неолибералите, които в този момент са нейните съществени поддръжници. Измежду тях Сакс загатва Пол Уолфовиц, чиято „ теория “ обобщава задачите на пост-съветската ера с тези думи:
„ Нашата първа цел е да предотвратим появяването на нов противник, било на територията на някогашния Съветски съюз, или другаде, който да съставлява сходна опасност, каквато беше преди този момент Съветският съюз. Това е съществена грижа, която лежи в основата на новата национална тактика за сигурност и която изисква да поставим старания и да предотвратим която и да е вражеска мощ да господства в район, чиито запаси, под един консолидиран надзор, биха били задоволителни за основаването на световна мощ. “
Той прибавя още: „ Ние би трябвало да поддържаме механизъм за възпрепятстване на евентуалните противници да демонстрират даже блян към по-голяма районна или световна роля. “
Какъв по-добър метод за реализиране на тази цел от свеждане на стопанската система на Русия до кошче за отпадък? Сакс чертае директна линия сред Голямата съветска меланхолия от 90те години – началото на 2000те, и разширението на НАТО, а по-късно подкрепения от Съединени американски щати прелом против съответно определен президент в Украйна през 2014 година, и по-нататък до прокси войната в Украйна, също предопределена да „ отслаби “ Русия. Ръката на Съединените щати работи на всяка крачка от този път.
Част от описа, която не е подобаваща за щемпел
В публикацията си Кругман разказва разликата в резултатите на Полша и Русия, само че не разказва другите фактори, които отличават двете страни и може да са станали причина за другите резултати. Сакс показва една такава причина, на която персонално е бил очевидец.
Кругман не загатва опита на Сакс, за който самият Сакс нееднократно е приказвал в изявленията и в разнообразни писмени форми още от 1993 година, както и пространното ревю от 2012 г, в което разказва неналичието на помощ от Запада като своята „ най-голяма фрустрация “. Свидетелството на Сакс не е загадка, един способен икономист сигурно би трябвало да е осведомен с него.
Без подозрение има и други фактори, съдействали за тази покруса, които Сакс също дискутира. Но няма подозрение, че дейностите на Съединените щати и Запада бяха решаващият фактор за Голямата съветска меланхолия.
Разбирането на това минава по дълъг път на осмисляне на събитията, водещи до настоящия миг на прокси войната на Съединени американски щати в Украйна и бруталните наказания, наложени на Русия. Това схващане обаче не се вписва в описа, до който New York Times се лимитира, а с това и своите читатели.
До наскоро Джон Уолш е професор по логика на психиката и невронауки в университета Масачусетс Чан Медикъл Скул. Автор и помощник е по въпроси, свързани с мира и опазването на здравето в издания като San Francisco Chronicle, East Bay Times, San Jose Mercury News, Asia Times, LA Progressive, Antiwar.com, Counter Punch и други.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
12 Яну 2023250312 Яну 2023150911 Яну 20231432309 Яну 2023673609 Яну 20231590106 Яну 202352298КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023263511 Яну 202361111 Яну 202350828 Дек 2022842
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Автор: Джон Уолш,
Първата офанзива на Запада против Русия след Студената война стартира при започване на деветдесетте, доста преди експанзията на Организацията на североатлантическия контракт. Тя беше под формата на провокирана от Съединените щати икономическа меланхолия в Русия, която беше по-дълбока и опустошителна от Голямата меланхолия, унищожила Съединените щати през 1930-те години.
Това се случи във времето, когато руснаците наивно говореха за „ общ европейски дом “ и за обща европейска конструкция за сигурност, която ще включва Русия.
„ Шокова терапия “, следена от Запада
Магнитудът на тази икономическа злополука е разказан малко в неотдавна оповестеното есе на Пол Кругман в, който се пита дали задоволително американци са наясно с голямото злополучие, което е претърпяла Русия. Кругман е много прецизен в описанието, само че не и в посочването на аргументите за това.
Графиката по-долу демонстрира какво се случи с Русия от началото на 90те години, вследствие на икономическите политики, наложени под надзора на американски съветници и на икономиста Джефри Сакс, пръв сред тях. Тези политики доведоха Русия до внезапно прекосяване от централно планувана стопанска система с надзор на цените, до стопанска система, в която цените се дефинират от пазара. Този развой постоянно се разказва като „ шокова терапия “.
Графиката демонстрира, че след началото на „ шоковата терапия “ в 1991 година, стопанската система на Русия се срутва до 57% от равнищата си през 1989 година – спад от 43%. За съпоставяне, стопанската система на Съединените щати по време на Голямата меланхолия от 30те години пада до 70% от равнищата си преди депресията – спад от 30 %.
Средната дълготрайност на живота в Русия пада с към 4 години през този интервал. Бедността и безнадеждността стават норма. Моят опит сочи, че малко на брой американци знаят това, а още по-малко схващат неговата големина.
Защо Полша се показа по-добре
За съпоставяне в горната таблица са показани и данните за Полша. Защо? Защото и в Полша беше извършена „ шокова терапия “, две години преди Русия, през 1989 година.
Бегъл взор демонстрира поразителната разлика сред двете страни, а идната графика затвърждава това усещане. В нея са показани действителните Брутният вътрешен продукт на Русия и Полша, нормализирани до стойност 100, за първата година от прехода им към пазарна стопанска система, разказани в документ на чиновниците на МВФ от 2001 година, направен от Жерар Роланд, озаглавен „ Десет години след... Преход и Икономика “. Този документ също е представен от Кругман.
(В документа на МВФ е включен и Китай. Една от поуките е, че Китай минава към пазарна стопанска система без „ шокова терапия “ и го прави с необикновен триумф и без да се подлага на лепта от Съединените щати.)
Веднага излиза наяве, че Полша минава през къс спад, траял две години, само че се възвръща бързо, за разлика от Русия, която продължава да пропада в продължение на 16 години. Защо е такава разликата сред двете страни?
Голяма част от отговора дава Джефри Сакс, който застава отпред на съветниците на прехода и в двете страни, заради което е наясно защо става дума. В едно свое изявление за той споделя, че е бил очевидец на „ следен опит “, по време на който е забелязал какво е довело до толкоз разнообразни резултати. Той споделя:
„ Аз организирах следен опит, тъй като бях консултант и на Полша, и на Съветския съюз в последната година на президента Горбачов и в първите две години на президента Елцин по време на съветската самостоятелност през 1992-93 години. Работата ми беше финансова, на процедура да оказа помощ на Русия да откри метод да посрещне голямата финансова рецесия, както Вие я описвате.
Основните ми рекомендации в Полша, а по-късно и в Съветския съюз и Русия, бяха: За да се избегнат обществена рецесия и геополитическа рецесия, богатият Западен свят би трябвало да помогне за отслабването на тази изключителна финансова рецесия, която се случи след разпадането на Съветския съюз.
Интересното е, че в тази ситуация с Полша аз направих серия от доста характерни рекомендации и всички те бяха признати от държавното управление на Съединени американски щати – основаване на стабилизиращ фонд, опрощаване на част от полския дълг, разрешаване на доста финансови маневри, посредством които Полша да излезе от усложнението. И се потупах по гърба, „ О, виж ти! “ Направих рекомендация, за милиарди долари – стабилизиращ фонд, която след осем часа беше призната от Белия дом. Казах си, „ Много добре! “ След това подобен зов пристигна първо от Горбачов, а по-късно и от Елцин. Всичко, което предложих, което беше въз основата на същата икономическа динамичност, беше непосредствено отхвърлено от Белия дом. Трябва да Ви кажа, че тогава не можех да схвана, споделих им, „ Но това проработи за Полша! “ А те ме гледаха безизразно. Действащият тогава, през 1992 година, Държавен секретар ми сподели, „ Професор Сакс, няма никакво значение дали съм склонен с Вас, или не. Това просто няма да стане. “
Отне ми много време да схвана геополитиката, която беше в основата на всичко. Това бяха дните на Дик Чейни и Пол Уолфовиц и Доналд Ръмсфелд, когато се появи Проектът за нова американска епоха, или с други думи – продължение на американската надмощие. Не го разбрах в оня миг, тъй като мислех като икономист, по какъв начин да оказа помощ за превъзмогването на една финансова рецесия. Но еднополярната политика се оформяше и процесът беше унищожителен. Разбира се, той остави Русия в солидна финансова рецесия, довела до доста неустойчивост, която от своя страна имаше лични последици през идващите години.
Но има още нещо – това, което тези хора възнамеряваха, още преди този момент, макар експлицитните обещания пред Горбачов и Елцин, беше разширението на НАТО. Клинтън стартира експанзията на НАТО с три страни от Централна Европа – Полша, Унгария и Чешката република – а по-късно Джордж У. Буш добави седем страни – България, Румъния, Словакия, Словения и трите Балтийски страни – тъкмо против Русия. “
Неолибералите в деяние
Пределно ясно е, че задачата на Съединените щати не е била да оказват помощ на Русия, а да я срутен и Сакс напълно вярно свързва това със устрема на Съединени американски щати към световна надмощие, заложена изначало в месеците преди японската офанзива над Пърл Харбър и възобновена от неолибералите, които в този момент са нейните съществени поддръжници. Измежду тях Сакс загатва Пол Уолфовиц, чиято „ теория “ обобщава задачите на пост-съветската ера с тези думи:
„ Нашата първа цел е да предотвратим появяването на нов противник, било на територията на някогашния Съветски съюз, или другаде, който да съставлява сходна опасност, каквато беше преди този момент Съветският съюз. Това е съществена грижа, която лежи в основата на новата национална тактика за сигурност и която изисква да поставим старания и да предотвратим която и да е вражеска мощ да господства в район, чиито запаси, под един консолидиран надзор, биха били задоволителни за основаването на световна мощ. “
Той прибавя още: „ Ние би трябвало да поддържаме механизъм за възпрепятстване на евентуалните противници да демонстрират даже блян към по-голяма районна или световна роля. “
Какъв по-добър метод за реализиране на тази цел от свеждане на стопанската система на Русия до кошче за отпадък? Сакс чертае директна линия сред Голямата съветска меланхолия от 90те години – началото на 2000те, и разширението на НАТО, а по-късно подкрепения от Съединени американски щати прелом против съответно определен президент в Украйна през 2014 година, и по-нататък до прокси войната в Украйна, също предопределена да „ отслаби “ Русия. Ръката на Съединените щати работи на всяка крачка от този път.
Част от описа, която не е подобаваща за щемпел
В публикацията си Кругман разказва разликата в резултатите на Полша и Русия, само че не разказва другите фактори, които отличават двете страни и може да са станали причина за другите резултати. Сакс показва една такава причина, на която персонално е бил очевидец.
Кругман не загатва опита на Сакс, за който самият Сакс нееднократно е приказвал в изявленията и в разнообразни писмени форми още от 1993 година, както и пространното ревю от 2012 г, в което разказва неналичието на помощ от Запада като своята „ най-голяма фрустрация “. Свидетелството на Сакс не е загадка, един способен икономист сигурно би трябвало да е осведомен с него.
Без подозрение има и други фактори, съдействали за тази покруса, които Сакс също дискутира. Но няма подозрение, че дейностите на Съединените щати и Запада бяха решаващият фактор за Голямата съветска меланхолия.
Разбирането на това минава по дълъг път на осмисляне на събитията, водещи до настоящия миг на прокси войната на Съединени американски щати в Украйна и бруталните наказания, наложени на Русия. Това схващане обаче не се вписва в описа, до който New York Times се лимитира, а с това и своите читатели.
До наскоро Джон Уолш е професор по логика на психиката и невронауки в университета Масачусетс Чан Медикъл Скул. Автор и помощник е по въпроси, свързани с мира и опазването на здравето в издания като San Francisco Chronicle, East Bay Times, San Jose Mercury News, Asia Times, LA Progressive, Antiwar.com, Counter Punch и други.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
12 Яну 2023250312 Яну 2023150911 Яну 20231432309 Яну 2023673609 Яну 20231590106 Яну 202352298КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани10 Яну 2023263511 Яну 202361111 Яну 202350828 Дек 2022842
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ