Путин намекна: Ще има наказания за хора от елитите, подкрепяли бунта на Пригожин
Президентът на Русия загатна, че съдружниците на водача на групата " Вагнер " в държавното управление и армията ще бъдат осъдени, показва “Ню Йорк таймс ”, съобщи Българска телеграфна агенция в прегледа на западния щемпел.
Според изданието стопанинът на Кремъл желае да накаже хората, които са дали опция за протеста на шефа на наемниците Евгений Пригожин през уикенда, само че дълбоките връзки на шефа на “Вагнер ” с ръководещия хайлайф усложняват тези старания.
Въпросът за това кой ще бъде осъден за протеста е с висок залог за съветското управление, изключително тъй като се счита, че някои от основните съдружници и симпатизанти на Пригожин се намират по върховете на армията и държавното управление.
В Москва се обръща огромно внимание на ориста на военачалник Сергей Суровикин, който Пригожин похвали обществено и за който се твърди, че е знаел авансово за бунта; той не е виждан обществено от събота. Няколко провоенни съветски блога оповестиха, че управляващите проверяват военнослужещи, свързани с Пригожин, само че тези известия не могат да бъдат без значение доказани.
Във вторник вечерта на среща при закрити врата с представители на съветските медии в Кремъл Путин подхрани спекулациите за по-широки репресии. По време на срещата той се показа като водач, който има цялостен надзор, и съобщи, че изследва бизнес договорите на Пригожин с съветското министерство на защитата.
Изглежда, че Путин се е съсредоточил върху икономическите претекстове, управлявали Пригожин, заради което даде да се разбере, че управляващите ще търсят " кой какво е подписал и е лобирал за поръчки, за униформи или за оръжия ".
В поддръжка на това изказване вестникът напомня думите на Путин, който уточни, че Пригожин е спечелил към 1 милиарда $ от контракти за доставка на артикули за армията през предходната година и че държавното управление е похарчило още 1 милиарда $, с цел да финансира наемниците му.
Но в Москва, където естеството на дълготрайния отговор на Путин на протеста е въпрос на догадки, членовете на съветския хайлайф към момента се пробват да показват своята преданост и да се отрекат от предишните си връзки с Пригожин.
“Гардиън ” също обръща внимание на отсъствието от общественото пространство от събота насам на съветския военачалник, който преди този момент ръководеше силите за навлизане в Украйна. Изданието напомня изказванието на " Ню Йорк Таймс ", че военачалник Сергей Суровикин е знаел авансово за протеста, управителен от Евгений Пригожин, с който е имал добре известни връзки.
Вестникът отбелязва изненадващото пътешестване на Путин до южната съветска провинция Дагестан, явно целящо запазване на имиджа на президента, фрагменти от което бяха излъчени по държавната телевизия. Путин уточни, че " не се е съмнявал ", че е имал поддръжката на руснаците по време на протеста.
Обръща се внимание и на реакциите на водещи международни водачи по отношение на следствията, които метежът ще има върху позицията на Путин и отражението на събитията върху хода на войната в Украйна.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи, че Путин " явно губи войната ", само че че е прекомерно рано да се каже дали е отслабен от протеста на “Вагнер ”. " Той губи войната вкъщи и се е трансформирал в парий по света ", добави той.
Германският канцлер Олаф Шолц съобщи, че несполучливият протест е отслабил Путин, само че последствията за нашествието му в Украйна остават неразбираеми. " Вярвам, че той е отслабен, защото това демонстрира, че автократичните структури на властта имат пукнатини и той няма такива постоянни позиции, колкото постоянно твърди ", сподели Шолц в изявление за телевизия А Ер Де.
Посочвайки паниката на съветските управляващи при първите информации за подхванатите в събота от “Вагнер ” дейности, проличала от взетите ограничения от Москва, “Индипендънт ” напомня телевизионното послание на Путин, в което той сподели: ”Изправени сме пред изменничество ”. " Всеки вътрешен протест е смъртоносна опасност за нашата страна, за нас като нация. Това е удар против Русия, против нашия народ. И нашите дейности за отбрана на отечеството от такава опасност ще бъдат брутални ".
Вестникът дефинира случилото се не като опит за прелом, а по-скоро като изпитание от страна на Пригожин да си подсигурява сигурност и позиции. “Дали и какъв брой дълго ще остане там (в Беларус), жив и здрав, ще зависи от това какви лостове за въздействие е запазил той върху Путин. Малко евентуално е Пригожин, който е човек, подготвен в подмолните дейности и с дълготраен опит в бруталната руска затворническа система, да не е обмислил това ”, добавя медията.
В същото време се отбелязва, че нито една висша фигура в Русия не застана на страната на протеста, не се говореше за нуждата от смяна, не се изискваха промени от какъвто и да е тип и никой не пресече алената линия. Което е дало на Путин глътка въздух, показва “Индипендънт ”, наблягайки, че основните полемики за следствията от протеста се водят отвън погледа на обществеността. Вестникът напомня фамозната фраза на Владимир Ленин " Какво да се прави? ", и показва че този въпрос е на дневен ред за елита в Москва след бурните събития през уикенда.
“Вашингтон пост ” стига до извода, че протестът е заплашил позицията на Путин като международен водач.
През последното десетилетие президентът Владимир Путин завоюва другари и фенове по целия свят като олицетворение на мощния човек, употребявайки военни интервенции в Близкия изток и Африка, с цел да възвърне ролята на Русия като международна мощ и да се разпространява като властническа опция на Съединените щати и Запада.
Бунтът на групата " Вагнер " през уикенда и безредните последствия от него заплашиха този имидж, като разклатиха доста показа за автократичните качества на Путин, стабилността на Русия и евентуалния ход на войната в Украйна.
Анализаторите предизвестяват, че предвид на продължаващото развиване на събитията към момента е прекомерно рано да се каже какъв брой мощно е отслабен Путин. Групата " Вагнер " може да бъде разформирована, а нейният водач Евгений Пригожин, който в този момент е в заточение в прилежаща Беларус, може да се окаже арестуван или погубен, показва вестникът. Възможно е Путин да предприеме необятни репресии против всички негови критици, което да го сложи в по-силна позиция, в сравнение с преди.
Но неуспехът на съветския водач до момента да заеме твърда позиция против наемниците от “Вагнер ” или да накаже участниците в протеста накърнява култивирания имидж, че той постоянно управлява събитията - нещо, което Кремъл проектира пред необятния свят, както и в Русия.
Вестникът също по този начин отбелязва обстоятелството, че съветският президент стартира да наподобява по-изолиран, в сравнение с беше преди протеста. В дните след безредиците единствено осем международни водачи са разговаряли с него по телефона, в това число тези на Турция, Иран и Катар, Саудитска Арабия, Бахрейн и три централноазиатски прилежащи на Русия страни, съгласно данни от Кремъл и съответните страни. " Многобройни " други водачи са се обадили, с цел да изразят солидарността си, съобщи съветският външен министър Сергей Лавров пред съветски ефирен канал - само че добави, че те са помолили позвъняванията им да не бъдат огласявани.
“Вашингтон пост ” особено отбелязва отсъствието на китайския водач Си Цзинпин измежду тези, които са се обадили на Путин, с цел да изразят поддръжката си към него.
Според изданието стопанинът на Кремъл желае да накаже хората, които са дали опция за протеста на шефа на наемниците Евгений Пригожин през уикенда, само че дълбоките връзки на шефа на “Вагнер ” с ръководещия хайлайф усложняват тези старания.
Въпросът за това кой ще бъде осъден за протеста е с висок залог за съветското управление, изключително тъй като се счита, че някои от основните съдружници и симпатизанти на Пригожин се намират по върховете на армията и държавното управление.
В Москва се обръща огромно внимание на ориста на военачалник Сергей Суровикин, който Пригожин похвали обществено и за който се твърди, че е знаел авансово за бунта; той не е виждан обществено от събота. Няколко провоенни съветски блога оповестиха, че управляващите проверяват военнослужещи, свързани с Пригожин, само че тези известия не могат да бъдат без значение доказани.
Във вторник вечерта на среща при закрити врата с представители на съветските медии в Кремъл Путин подхрани спекулациите за по-широки репресии. По време на срещата той се показа като водач, който има цялостен надзор, и съобщи, че изследва бизнес договорите на Пригожин с съветското министерство на защитата.
Изглежда, че Путин се е съсредоточил върху икономическите претекстове, управлявали Пригожин, заради което даде да се разбере, че управляващите ще търсят " кой какво е подписал и е лобирал за поръчки, за униформи или за оръжия ".
В поддръжка на това изказване вестникът напомня думите на Путин, който уточни, че Пригожин е спечелил към 1 милиарда $ от контракти за доставка на артикули за армията през предходната година и че държавното управление е похарчило още 1 милиарда $, с цел да финансира наемниците му.
Но в Москва, където естеството на дълготрайния отговор на Путин на протеста е въпрос на догадки, членовете на съветския хайлайф към момента се пробват да показват своята преданост и да се отрекат от предишните си връзки с Пригожин.
“Гардиън ” също обръща внимание на отсъствието от общественото пространство от събота насам на съветския военачалник, който преди този момент ръководеше силите за навлизане в Украйна. Изданието напомня изказванието на " Ню Йорк Таймс ", че военачалник Сергей Суровикин е знаел авансово за протеста, управителен от Евгений Пригожин, с който е имал добре известни връзки.
Вестникът отбелязва изненадващото пътешестване на Путин до южната съветска провинция Дагестан, явно целящо запазване на имиджа на президента, фрагменти от което бяха излъчени по държавната телевизия. Путин уточни, че " не се е съмнявал ", че е имал поддръжката на руснаците по време на протеста.
Обръща се внимание и на реакциите на водещи международни водачи по отношение на следствията, които метежът ще има върху позицията на Путин и отражението на събитията върху хода на войната в Украйна.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи, че Путин " явно губи войната ", само че че е прекомерно рано да се каже дали е отслабен от протеста на “Вагнер ”. " Той губи войната вкъщи и се е трансформирал в парий по света ", добави той.
Германският канцлер Олаф Шолц съобщи, че несполучливият протест е отслабил Путин, само че последствията за нашествието му в Украйна остават неразбираеми. " Вярвам, че той е отслабен, защото това демонстрира, че автократичните структури на властта имат пукнатини и той няма такива постоянни позиции, колкото постоянно твърди ", сподели Шолц в изявление за телевизия А Ер Де.
Посочвайки паниката на съветските управляващи при първите информации за подхванатите в събота от “Вагнер ” дейности, проличала от взетите ограничения от Москва, “Индипендънт ” напомня телевизионното послание на Путин, в което той сподели: ”Изправени сме пред изменничество ”. " Всеки вътрешен протест е смъртоносна опасност за нашата страна, за нас като нация. Това е удар против Русия, против нашия народ. И нашите дейности за отбрана на отечеството от такава опасност ще бъдат брутални ".
Вестникът дефинира случилото се не като опит за прелом, а по-скоро като изпитание от страна на Пригожин да си подсигурява сигурност и позиции. “Дали и какъв брой дълго ще остане там (в Беларус), жив и здрав, ще зависи от това какви лостове за въздействие е запазил той върху Путин. Малко евентуално е Пригожин, който е човек, подготвен в подмолните дейности и с дълготраен опит в бруталната руска затворническа система, да не е обмислил това ”, добавя медията.
В същото време се отбелязва, че нито една висша фигура в Русия не застана на страната на протеста, не се говореше за нуждата от смяна, не се изискваха промени от какъвто и да е тип и никой не пресече алената линия. Което е дало на Путин глътка въздух, показва “Индипендънт ”, наблягайки, че основните полемики за следствията от протеста се водят отвън погледа на обществеността. Вестникът напомня фамозната фраза на Владимир Ленин " Какво да се прави? ", и показва че този въпрос е на дневен ред за елита в Москва след бурните събития през уикенда.
“Вашингтон пост ” стига до извода, че протестът е заплашил позицията на Путин като международен водач.
През последното десетилетие президентът Владимир Путин завоюва другари и фенове по целия свят като олицетворение на мощния човек, употребявайки военни интервенции в Близкия изток и Африка, с цел да възвърне ролята на Русия като международна мощ и да се разпространява като властническа опция на Съединените щати и Запада.
Бунтът на групата " Вагнер " през уикенда и безредните последствия от него заплашиха този имидж, като разклатиха доста показа за автократичните качества на Путин, стабилността на Русия и евентуалния ход на войната в Украйна.
Анализаторите предизвестяват, че предвид на продължаващото развиване на събитията към момента е прекомерно рано да се каже какъв брой мощно е отслабен Путин. Групата " Вагнер " може да бъде разформирована, а нейният водач Евгений Пригожин, който в този момент е в заточение в прилежаща Беларус, може да се окаже арестуван или погубен, показва вестникът. Възможно е Путин да предприеме необятни репресии против всички негови критици, което да го сложи в по-силна позиция, в сравнение с преди.
Но неуспехът на съветския водач до момента да заеме твърда позиция против наемниците от “Вагнер ” или да накаже участниците в протеста накърнява култивирания имидж, че той постоянно управлява събитията - нещо, което Кремъл проектира пред необятния свят, както и в Русия.
Вестникът също по този начин отбелязва обстоятелството, че съветският президент стартира да наподобява по-изолиран, в сравнение с беше преди протеста. В дните след безредиците единствено осем международни водачи са разговаряли с него по телефона, в това число тези на Турция, Иран и Катар, Саудитска Арабия, Бахрейн и три централноазиатски прилежащи на Русия страни, съгласно данни от Кремъл и съответните страни. " Многобройни " други водачи са се обадили, с цел да изразят солидарността си, съобщи съветският външен министър Сергей Лавров пред съветски ефирен канал - само че добави, че те са помолили позвъняванията им да не бъдат огласявани.
“Вашингтон пост ” особено отбелязва отсъствието на китайския водач Си Цзинпин измежду тези, които са се обадили на Путин, с цел да изразят поддръжката си към него.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ